Р Е Ш Е Н И Е № 506 София, 09 ноември 2010 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Цветинка Пашкунова при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.дело № 412/2010год. Касационното производство е образувано по саморъчно изготвена жалба от подсъдимия А. Д. А., срещу решение № 96/04.05.2010 год. постановено от Пловдивския апелативен съд по внохд № 131/2010 год., по описа на същия съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 35/23.02.2010 год. по нохд № 73/2010 год. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата е въведено касационното основание само по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК за явна несправедливост на наказанието, с искане за намаляване размера на лишаването от свобода. Пред касационната инстанция подсъдимия се явяват лично, както и с определеният от С. служебен защитник - адвокат А. С. от С., която пледира за намаляване на наказанието лишаване от свобода, поради това, че по размер наказанието е твърде завишено. Гражданският ищец Р. И. М., редовно призована не се явява и не изпращат представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Намира, че съдилищата правилно са отчели високата обществена опасност на дееца, с оглед обремененото му съдебно минало. Затова, наложеното му наказание не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата на касатора е неоснователна. С обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на Старозагорския окръжен съд, с която подсъдимия А. Д. А. е признат за виновен в това, че на 24.08.2009 год. в гр. К., отнел чужда движима вещ-златен синджир с тегло 12 грама, на стойност 456 лв. от владението на Р. И. М., като употребил за това сила и грабежа представлява опА. рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а”, вр. чл. 58а и чл. 55, ал. 1 от НК е осъден на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението грабежът да представлява опА. рецидив и по чл. 29, ал. 1, б.”б” НК. Съдът е постановил, наложеното наказание А. да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Р. А. М. сумата от 456/четиристотин петдесет и шест /лева, представляващи обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането от окончателното й изплащане. Присъдена е и държавна такса върху размера на уважения иск, която подсъдимият да заплати. Производството пред първата инстанция се развило по правилата на съкратеното съдебно следствие по Глава двадесет и седма НПК, в хипотезата на чл. 371 ал. 1, т. 2 НПК, поради което и на основание чл. 373 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 372, ал. 4 НПК на подсъдимия е определено наказание под предвидения минимум от пет години лишаване от свобода, на основание чл. 58а, във вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 НК – четири години и шест месеца лишаване от свобода. При проверката по делото се установи, че въззивният съд се е произнесъл по същите доводи, въведени в касационната жалба, за намаляване на размера на наложеното наказание. Обсъдени са подробно посочените от жалбоподателя оплаквания в тази насока, като съдът е изложил убедителни съображения защо счита, че са неосноватетелни. Настоящата инстанция намира, че изводите на въззивния съд за високата степен на обществена опасност на деянието, съчетана с високата обществена опасност на извършителя са съобразени с фактите по делото. Вън от осъждането му по нохд № 254/2006 год. по описа на РС-К., което обуславя правната квалификация на деянието като извършено при условията на опА. рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.”а” от НК, А. е осъждан три пъти за извършени други умишлени престъпления от общ характер, като по две от тях е санкциониран с наказание лишаване от свобода. Поведението на жалбоподателя обективизира обстоятелство, че престъпната дейност за него не е инцидентно проявление, а се е превърнато в средство за препитание. Оказаната върху него наказателна репресия до този момент не е оказала своята предупредителна, възпираща и превъзпитателна функции към спазване установения в страна законов ред. Затова, за да се постигнат целите на специалната и генералната превенции е необходимо А. да бъде изолиран от обществото за сравнително по-продължителен срок. С оглед изложеното и според Върховният касационен съд, наложеното на подсъдимия наказание по размер е справедливо. По начало, за да се породи за третата инстанция правомощието за изменение на атакуваното решение по основанието за явна несправедливост на наказанието, следва да се установи, че наложеното очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. В случая, тази очевидност не е налице, затова искането на подсъдимия за намаляване на наказанието е неоснователно и жалбата му следва да се оставят без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96/04.05.2010год. постановено по внохд № 131/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: