1 Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 23 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари 2015 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря ............Кр. ПАВЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. МАРИНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1984/2014 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдените С. Р. К. и Р. Х. К. за възобновяване на НОХД № 2866/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Русе, отмяна на постановената по него осъдителна присъда и оправдаването им или алтернативно – намаляване на наложените наказания. В искането се съдържат аргументи за наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Допуснатите съществени нарушения на материалния закон се аргументират с твърдението, че съдебните инстанции са направили незаконосъобразен извод за съставомерност на поведението на двамата осъдени по чл. 290 от НК, без да извършат задълбочен анализ на същността на показанията на К. пред нотариуса, извършващ обстоятелствена проверка. Алтернативно се твърди, че съдилищата неправилно са отказали приложението на чл. 9 ал.2 от НК, аргументирайки се с последиците от деянието на двамата подсъдими, на които са придали несъразмерна тежест. Явната несправедливост на наложените наказания се аргументира с факта, че при наличие само на смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, на тях не са били наложени наказания в минималните размери на лишаването от свобода. В съдебно заседание защитниците на осъдените поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения. Сочат, че нотариалният акт по извършена обстоятелствена проверка се ползва с доказателствена сила, докато не бъде оборен по съответния ред, което до момента не е сторено. Прокурорът от ВКП пледира за неоснователност на искането на осъдените за възобновяване поради липса на основания да се приеме, че доказателствата сочат на несъставомерност на деянието. Намира наказанията за справедливи и предлага искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 62 от 11.03.2014 г., постановена по НОХД № 2866/2013 г., Районен съд – гр.Русе е признал подсъдимите Р. Х. К. и С. Р. К. за виновни в това, че на 06.07.2009 г. в [населено място] в съучастие помежду си – К. като извършител, а К. – като подбудител, пред надлежен орган на властта – нотариус А. Ф., по нотариално дело № 273/2009 г., съзнателно потвърдили неистина, а именно – че С. К. повече от 10 години непрекъснато е владеел като собственик, без да е бил обезпокояван от някого с претенции за собственост, имот – нива с площ от 35,149 дка, съставляваща имот № , намираща се в местността А. в землището на [населено място], общ. С., поради което на основание чл. 290 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и ал.3 от НК били осъдени на лишаване от свобода за срок от шест месеца за Р. К. и за срок от девет месеца за С. К.. Изпълнението на наказанията било отложено за срок от три години. С решение № 105/25.06.2014 г. присъдата е била потвърдена от ОС –Русе. Искането за възобновяване на производството е подадено в законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата, поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Доводът за допуснати съществени нарушения на материалния закон не намират опора в материалите по делото. Повдигнатото обвинение за престъпление „лъжесвидетелстване” по чл. 290 ал.1 от НК в конкретния случай е по първата алтернатива – „потвърждаване на неистина”. Обвинението касае фактическия въпрос, че „С. К. повече от 10 години непрекъснато е владеел като собственик, без да е бил обезпокояван от някого с претенции за собственост, имот – нива”, за който е претендирал пред нотариуса, че е придобил чрез давностно владение. Следователно, за да е налице съставомерно деяние, подсъдимата Р. К. следва да е потвърдила неистина относно факта владял ли е съпругът й имота през последните 10 години като собственик, без някой да го е обезпокоявал, като претендира той да е собственик на същия имот. Принципно положение е, че свидетелят в процеса възпроизвежда свои възприятия относно факти, които интересуват съответния процес. За да бъде изложеното от свидетеля истина, необходимо е той да възпроизведе пред съответния съд или друг надлежен орган /в случая нотариус/ своите възприятия именно във вида, в който те са се отразили в неговото съзнание. Дали тези възприятия са били точни или неточни е въпрос, на който следва да даде отговор съда или съответния друг орган, като изхожда от самите показания, от положението на свидетеля при възприемането на фактите, от останалите доказателства, от наличието или липсата на заинтересованост у свидетеля от изхода на делото. Затова задължение на свидетеля е да изложи фактите по начин, както ги е възприел, а задължение на съда /съответния орган/ - да прецени достоверността на показанията. В конкретния случай в производството по извършване на обстоятелствена проверка нотариусът е вписал в протокола за разпит на свидетелката Р. К.: „Повече от 13 години единствено С. ползва нивите като негови - стопанисва земята, и знам, че имотите са негова собственост. Никой друг не е претендирал за собствеността на имотите”. В случая К. е възпроизвела пред нотариуса факти, които не са били съответни на нейните действителни възприятия – че С. ползва земята като своя и че тя е знаела, че тя е негова собственост. Осъдената К. е съпруга на осъдения С. К.. Като такава тя е живеела с него, знаела е за дейността, с която се занимава – земеобработване, и е била наясно, че нивата от приблизително 35 дка, находяща се в местността „А. гьол”, не е била негова собственост, а на К. Д., който през 2000 г. е упълномощил С. К. и друго лице – А. Б., да стопанисват, обработват и засяват земята „му”, като рентите да са „за негова /на собственика/ сметка” /л. 66 от том І на ДП/. Безспорно е било установено от разпитите на свидетелите Н. И., М. М., А. Б., както и от обясненията на подс. С. К., че за ползването на нивата К. и Б. са заплащали рента на Д. до неговата смърт /през 2008 г./, след което са продължили да я изплащат на наследниците му – неговите деца, които живеели в Р. Т. С. Б., който е ползвал нивата заедно с подс. К. по силата на упълномощаването от страна на Д. е категоричен, че и двамата са се считали само за ползуватели на земята и че подс. К. през лятото на 2009 г. е станал собственик на същата, тъй като я е закупил от „хора, упълномощени от сина на Д., да я продават” /показания на л. 133 от том І ДП, приобщени по съответния процесуален ред/. Както от обясненията на подс. С. К., така и от показанията на св. М. се установява, че тези действия по „закупуването” на нивата са станали не по рано от 13.07.2009 г., когато последният преупълномощил подс. К. с права да продава земеделската земя, включително и сам на себе си /л.36 от том І ДП/. Тези установени обстоятелства ясно, последователно и недвусмислено сочат на това, че към 06.07.2009 г., когато е извършена обстоятелствената проверка от нотариус Ф. с цел констатиране на правото на собственост на С. К., той и съпругата му са били наясно, че и друг претендира да е собственик на нивата, която К. желаел да придобие по давност. Нещо повече, двамата съпрузи са знаели, че нивата има свой собственик, като именно упълномощаването от страна на него е давало право на К. да обработва тази нива. При установеното от фактическа страна по делото от съдебните инстанции не може да се приеме, че двамата подсъдими не са твърдели пред нотариуса неистинни обстоятелства, както и че не са действали умишлено, тъй като са считали, че Д. се е дезинтересирал от нивата. Не е спорно, че рента /наем/ за ползването на нивата е плащан до смъртта на самия собственик на нивата, а впоследствие и на неговите наследници. Това обстоятелство, както и предприетите непосредствено след получаване на нотариален акт за собственост по давност вследствие на обстоятелствена проверка действия от К. по заплащане на цена за „покупка” на същата тази нива, собствеността на която би следвало да е придобил по давност, безспорно сочат, че двамата осъдени са съзнавали, че към 06.07.2009 г. пред нотариуса К., мотивирана от съпруга си – С. К., възпроизвежда по неправилен начин своите възприятия относно обстоятелствата, за които е била разпитвана, тъй като не ги е изложила така, както наистина ги е знаела и възприела. Тези констатации правилно са били изведени от инстанциите по фактите чрез анализ на цялата доказателствена съвкупност. Самите осъдени не претендират при събирането, анализа и оценката й да са били допуснати процесуални нарушения. Те правилно са били оценени като обуславящи съставомерност на деянията на двамата осъдени както от обективна, така и от субективна страна като престъпление по чл. 290 ал.1 от НК. Като ги е признал за виновни, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Не е нарушен законът и с отказа на съдебните инстанции да приложат чл. 9 ал.2 от НК поради „явната малозначителност” на деянието /както се твърди в искането/. Трябва да се има предвид, че чл. 9 ал.2 от НК предвижда две алтернативни обстоятелства, изключващи престъпността на деянието – неговата „малозначителност” или „явната незначителност” на неговата обществена опасност. В случая правилно двете предходни инстанции не са констатирали наличие на която и да е от тях, за да приемат, че деянието не е престъпно. Аргументът, че деянието е малозначително, тъй като наследниците на Д. не са оспорили издадения нотариален акт, не може да бъде уважен, доколкото от доказателствата безспорно се установява тяхното намерение да сторят това и да защитят правата си по гражданскоправен ред. Деянието на всеки от осъдените пряко засяга обществените отношения, свързани с осъществяването на правнорегламентираната дейност на държавата чрез органи, на които са делегирани правомощия, свързани с установяването на собствеността върху недвижимите имоти. В резултат на това са засегнати интересите на други граждани, както и чувството им за правна сигурност на тяхната собственост. Престъплението е особено укоримо и поради обстоятелството, че чрез него е демонстрирано явно неглижиране на задълженията на свидетеля в производството по установяване на факти в интерес на личната изгода и материалния интерес. При тези обстоятелства е напълно обоснована преценката на първоинстанционния съд, възприета и от въззивния, за липсата на предпоставки да се приеме, че не е престъпно деянието на К., и да се приложи чл. 9 ал.2 от НК. Няма основания за намеса от страна на ВКС по реда на възобновяването, тъй като не се констатира съществено нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НК. Не са налице основанията на чл. 348 ал.5 т.1 от НПК, за да се приеме, че наложените наказания на двамата осъдени са явно несправедливи. Те са индивидуализирани към минимума на предвиденото в закона, но не и в абсолютния минимален размер на наказанието „лишаване от свобода” по чл. 39 ал.1 от НК. Отчетени са всички възможни смекчаващи обстоятелства за двамата осъдени, но това не означава, че при тяхното наличие съдът е длъжен да определи размера на наказанието във възможния най-нисък размер. В случая и за двамата осъдени са взети предвид и други обстоятелства, освен тяхната лична обществена опасност, а именно – обществената опасност на самото престъпление и последиците от него. Отмерените наказания - шест месеца лишаване от свобода за Р. К. и девет месеца за С. К. са съответни на чл. 54 и чл. 36 от НК, поради което липсват основания за намеса на ВКС с цел тяхното намаляване по реда на възобновяването. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Р. К. и Р. Х. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2866/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Русе. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.