Ключови фрази


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69

гр. София, 16.02.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2521 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. А., П. И. П. и Р. Г. Х., представлявани от адв. Г. В., срещу определение № 2807 от 28.10.2021г. по в.ч.гр.д. № 3224/2021г. на САС, 8 състав, с което е потвърдено определение № 170 от 20.09.2021г. по гр.д. № 219/2021г. на Окръжен съд – Монтана за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Намират за неправилен извода на въззивния съд, че нямат качеството на кредитор на ипотекарния кредитор „Банка ДСК” АД, както и че интересите на последната не са увредени. Поддържат, че разполагат със субективно материално право, легитимиращо ги като кредитори на „Банка ДСК” АД, тъй като в резултат на действията на синдика – ответница по иска, Банката е претърпяла вреди. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правят искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочат следните материалноправни въпроси:
1. Става ли длъжникът кредитор на своя кредитор при пропусната възможност за намаляване на дълга на длъжника поради бездействието на кредитора и възниква ли за него правен интерес от предявяване на иск по чл.134 ЗЗД?
2. Увреден ли е ипотекарният кредитор, когато в полза на същия са учредени две поредни ипотеки върху един и същи недвижим имот, който впоследствие е продаден в производство по несъстоятелност и синдикът не е спазил реда на чл.173 ЗЗД, като е разпределил постъпилата от продажбата сума за вземанията по втората по ред ипотека?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че за да обосноват предявения сурогационен иск, ищците са навели следните фактически твърдения: че един и същи имот е предмет на две последователни ипотеки – за обезпечаване на две групи задължения към банката /техните по договор за банков кредит – по първата по ред ипотека, и на несъстоятелния длъжник „Карат 1” ООД – по втората по ред ипотека/; че в откритото производство по несъстоятелност на това търговско дружество назначеният синдик – ответник по предявения иск, е продал ипотекирания имот, но в нарушение на закона е разпределил осребрената сума на банката за удовлетворяване на вземанията ѝ към несъстоятелния длъжник, вместо за погасяване на задълженията на ищците към нея; че в резултат на това били причинени имуществени вреди на банката в размер на осребрената сума и в нейния патримониум възникнало право на обезщетение срещу синдика за репариране на този вредоносен резултат. Посочил е, че за обосноваване на качеството си на кредитор към бездействащия кредитор „Банка ДСК” АД ищците са заявили, че имат право на вземане към банката, възлизащо на осребрената от синдика при продажбата на ипотекирания имот сума, с която дългът им би се намалил.
Въззивният съд е приел, че при така изложените фактически твърдения изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес е правилен. Изложил е съображения, че за да обоснове правния си интерес от предявяване на косвен иск по чл.134, ал.1 ЗЗД, процесуалният субституент трябва да очертае всички юридически факти, които пораждат както неговото вземане срещу бездействащия кредитор, така и предявеното вземане срещу третото задължено лице, като тези субективни права не трябва да са предполагаеми, а да почиват на действителни факти. Изтъкнал е, че посочените обстоятелства са от значение за допустимостта, а не на основателността на предявения иск, тъй като никой правен субект няма право да се намесва в чужда правна сфера и да упражнява чужди материални права, обосновавайки своя правен интерес с произволни и „невъзможни” вземания към „бездействащия” кредитор.
Въззивният съд е приел, че когато един и същи кредитор е носител на две ипотечни права върху една и съща вещ и осребрената от продажбата на ипотекирания имот сума бъде разпределена за изпълнение на парични задължения по втората по ред ипотека, ипотекарният кредитор никога не може да бъде увреден, тъй като неговите вземания към ипотекарните длъжници, обезпечени с първата по ред ипотека, съществуват и не са погасени. Намерил е, че увредени биха били именно тези длъжници, които притежават не косвен, а пряк иск срещу синдика за причинените им от незаконосъобразното разпределение в производството по несъстоятелност имуществени вреди. Изтъкнал е още, че не може с една и съща осребрена сума, която е разпределена на „бездействащия кредитор”, да се увредят два правни субекта – и процесуалният субституент, и носителят на предявеното материално право. Намерил е, че изложеният факт на разпределяне на сумата от осребряването за погасяване на задълженията, обезпечени с втората по ред ипотека, а не за погасяване на задълженията на ищците, не обосновава вземане на същите срещу банката, респ. тяхното качество на кредитор срещу ипотекарния кредитор. Изтъкнал е, че ако банката като ипотекарен кредитор погрешно е осчетоводила осребрената сума, длъжниците – ищци биха притежавали друг правен способ за защита, но не и процесуалното право за предявяване на сурогационния иск по чл.134, ал.1 ЗЗД, а съгласно изложените твърдения на банката, синдикът е осъществил твърдяното увреждащо действие.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Първият материалноправен въпрос по начина, по който е формулиран, е неясен и не съответства на мотивите на въззивния съд и на конкретните факти по делото, поради което не е обусловил изхода му. Отговорът на въпроса дали ищите имат качеството на кредитори на „Банка ДСК” АД, чиито права са упражнили с предявения иск, зависи от конкретните факти по делото, в това число от изложените от ищците твърдения относно правнорелевантните факти, от които произтича вземането им. За да достигне до извода си, че ищците не са изложили твърдения, обосноваващи качеството им на кредитори на „Банка ДСК” АД, чието право упражняват с предявения по реда на чл.134, ал.1 ЗЗД иск, въззивният съд е взел предвид наведените в исковата молба и молбата – уточнение твърдения, че вземането им по отношение на банката произтича от пропуснатата възможност за намаляване на дълга им към нея поради допуснато от ответницата Д. С. нарушение при разпределение на осребрената от продажба на ипотекирания в полза на банката имот сума, т.е. поради увреждащи действия на ответника, а не поради действия или бездействия на банката. Следователно въззивният съд не е обсъждал в мотивите си дали за ищците са възникнали вреди поради бездействие на банката, обуславящи качеството им на кредитори по отношение на нея, в какъвто смисъл е формулиран поставеният въпрос, и поради това същият не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос, макар да е обсъждан от въззивния съд, се отнася само до част от мотивите му - за липса на увреждане на „Банка ДСК” АД, чиито права са предявени с иска, като крайният му извод за недопустимост на иска е обоснован и с липсата у ищците на качеството на кредитори на банката. Доколкото поставеният въпрос не се явява единствено обуславящ изхода на делото, същият не може да обоснове допускане на касационен контрол на въззивното определение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2807 от 28.10.2021г. по в.ч.гр.д. № 3224/2021г. на САС, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: