О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№508
Гр. С., 20.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 478/2010 г
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9245 от 12.10.2010 г. на М. К. Ш. и К. М. Ш. от[населено място] срещу определение № 670 от 30.09.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 744/2010 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърден отказа от 06.08.2010 г. на съдията по вписванията към С. по вписванията- Р. да впише исковата молба на жалбоподателите с вх. № 31953 от 23.06.2010 г. Поддържа се, че неправилно отказът е основан само и единствено на чл.6, ал. 3 от ПВп, без да е съобразено, че към момента на депозирането на исковата молба жалбоподателите, които не са собственици на имота, не могат да се снабдят с кадастрална схема, а са сторили това след образуване на делото въз основа на издаденото им съдебно удостоверение.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че Правилникът за вписванията не указва как следва да се процедира в такива случаи, което ангажира произнасянето на ВКС, както по правилността на обжалваното определение, така и по тълкуването на закона-прилагането на чл.6, ал. 3 ПВп.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. По приложението на чл.6, ал. 3 ПВп в настоящия казус, при който подлежащата на вписване искова молба не съдържа описание на недвижимия имот съобразно данните по чл.60, т.т.1 и 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър, но към нея е била приложена схема на самостоятелен обект в сграда по чл.77, ал. 2, т.1 ЗКИР, е необходимо произнасяне на касационната инстанция. Въпросът е свързан с тълкуване на нормативната уредба, а и въззивният съд само се е позовал на определение № 260 от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 221/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., без да посочи конкретно какъв процесуалноправен спор е бил разрешен с него.
В случая, молителите /сега частни касационни жалбоподатели/ са предявили пред Р. районен съд иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на извършено дарение на апартамент в[населено място] /искова молба вх. № 31953 от 23.06.2010 г./. В исковата молба недвижимият имот е бил описан съобразно данните по нотариален акт № 151, т. Х., нот.дело № 7502/1994 г. с който е изповядано дарението от 22.11.1994 г., приложен като доказателство към нея.
С молба вх. № 9609 от 06.08.2010 г. молителите /частни жалбоподатели/ са поискали вписване на исковата молба, като са представили преписи от нея и от нотариалния акт за дарение, документ за внесена държавна такса, както и схема № 6655/21.07.2010 г., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор/ 63427.1.151.4.4.79, в която е отразено, че се намира на адрес:[населено място], ул.С. № 26, вх. 4, ет.7, ап.25; по предназначение е жилище, апартамент; намира се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.1.151; площ по документ 79.25 кв.м., прилежащи части: изба 20-Г, 0.834% ид.ч. от сградата, като са посочени и идентификаторите на съседните самостоятелни обекти на същия етаж в сградата и под обекта.
С определение от 06.08.2010 г. съдията по вписванията при С. по вписванията-гр.Р. е отказал да впише исковата молба, като се е позовал на чл.32а във връзка с чл.6, ал. 3 във връзка с ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че представената с молбата кадастрална карта не е достатъчна за преодоляване на нейната нередовност, състояща се в несъответствие на описанието на имота в исковата молба с изискванията на чл.6, ал. 3 ПВп. Посочено е, че е недопустимо да е налице различие между описанието на имота в исковата молба в сравнение с това по кадастралната скица, в който смисъл било и определение № 260 от 16.06.2009 г. на ВКС, ІІ г.о.
Отговорът на поставения въпрос е в зависимост от преценката на правното значение на кадастралната карта. Съгласно чл.2, ал. 1 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закона ред, а съгласно чл.27, ал. 1 ЗКИР, основните кадастрални данни са: идентификатор; граници, определени с геодезически координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес за поземлените имоти; идентификатор, очертание на сградата, определено с геодезическите координати на определящите го точки, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес за сградите и съответно идентификатор, местонахождение, етаж и предназначение за самостоятелните обекти в сградата. От легалното определение на кадастъра и от вида на кадастралните данни следва, че кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка фактът дали даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. От изложеното следва, че индивидуализацията на недвижимия имот съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на завещателни разпореждания или дарения /чл.30 ЗН/. Кадастралните данни могат да бъдат събрани в хода на исковото производство, както чрез представяне на скица, установяваща как имота е заснет и нанесен в кадастралната карта, така и чрез други доказателствени средства-например съдебна експертиза, а могат и да бъдат изискани служебно от съда с оглед задължението му да отрази в решението си индивидуализацията на имота, както по документите за собственост, така и по кадастрална карта. Дори и имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед нейното информативно значение, това не може да се отрази върху правото на наследника да възстанови запазената част. Последица от упражняването на това право е отмяна на дарението, което накърнява тази част и прекратяване правата на надарения, като отнетите от последния права преминават върху наследника, чиято запазена част се допълва. Ако имотът, предмет на дарението, чието намаление се иска, не е заснет в кадастралната карта, съдът пак дължи произнасяне по претенцията, изхождайки от индивидуализацията му в документите, удостоверяващи придобивното основание и извършеното разпореждане.
Следователно, ако недвижимият имот, предмет на дарението, чието намаляване се иска по реда на чл.30 ЗН, не е описан в исковата молба съобразно данните по чл.60 т.т.1-7 ЗКИР, а е индивидуализиран съгласно данните в документите, удостоверяващи придобивното основание и бъзвъзмездната разпоредителна сделка, няма да е налице нередовност на исковата молба за възстановяване на запазена част от наследството. Исковата молба не следва да бъде оставена на това основание без движение и да бъдат давани указания за идентификаия на имота съгласно чл.49б ЗКИР чрез представяне на актуални скици и схеми на същия имот. Липсата на идентификация на имота чрез описанието му съгласно чл.49б и чл.60, т.т.1-7 ЗКИР не съставлява нередовност на исковата молба по чл.30 ЗН и не може да послужи като основание за връщането й. Още по-малко по тези причини може да се откаже вписване на исковата молба с позоваване на чл.6, ал. 3 ПВп, когато имотът, предмет на дарението, чието намаляване се иска, е описан съгласно чл.6, ал. 1, б.”в” ПВп, а отделно от това, с молбата до съдията по вписванията е била представена и скица-копие от кадастралната карта на апартамента, представляващ, самостоятелен обект в сграда, съдържаща и данните по чл.60, т.т.1 и 4 ЗКИР, а именно: идентификатор на обекта и идентификатори на съседните самостоятелни обекти. Съгласно второто изречение на чл.6, ал. 3 ПВп, към акта, подлежащ на вписване се прилага и скица-копие от кадастралната карта. Молителите /сега частни жалбоподатели/ са приложили към преписите от исковата молба и от нотариалния акт за дарение на имота, чието намаляване се иска и схема на самостоятелен обект, в сграда, съдържаща всички данни съгласно чл.60, т.т.1-7 ЗКИР.
Въззивният съд неправилно се е позовал на определение № 260 от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 221/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., отнасящо се до различна хипотеза, доколкото разрешеният с него процесуалноправен въпрос касае приложението на чл.129 ГПК в производството за вписване на искова молба за делба на недвижим имот, към която не е била приложена скица-копие от кадастралната карта, като е прието, че в случая са неприложими правилата за отстраняване нередовността на исковата молба, а за съдията по вписванията важат разпоредбите на чл.12, ал. 2 ПВП и той се произнася по нередовната молба веднага с определение за отказ.
Предвид изложеното, атакуваното с частната касационна жалба определение на въззивния съд и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията са незаконосъобразни и подлежат на отмяна, като делото се върне като преписка на С. по вписванията-гр.Р. за вписване на исковата молба вх. № 31953 от 23.06.2010 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 670 от 30.09.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 744/2010 г. на Р. окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 670 от 30.09.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 744/2010 г. на Р. окръжен съд и потвърденото с него определение от 06.08.2010 г. на съдията по вписванията при С. по вписванията-гр.Р., с което по молба вх. № 9609 от 06.08.2010 г. е отказано вписването на искова молба с вх. № 31953 от 23.06.2010 г. на М. К. Ш. и К. М. Ш. срещу И. М. Д., подадена в Р. районен съд.
ВРЪЩА делото като преписка на С. по вписванията-гр.Р. за вписване на искова молба вх. № 31953 от 23.06.2010 г. подадена в Р. районен съд от М. К. Ш. и К. М. Ш. срещу И. М. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |