Р Е Ш Е Н И Е № 253 гр. София, 21 декември 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 908 по описа за 2017 г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдим чрез защитника му срещу решение № 197/18.07.2017г. по ВНОХД № 431/2016г. по описа на Варненски апелативен съд. В жалбата се релевират доводи за извършено процесуално нарушение при предходно разглеждане на делото, като съдът бил сезиран от страна(прокурор), която нямало право да инициира въззивно производство. Правата на подсъдимия не били нарушени при това разглеждане, тъй като бил оправдан, а прокурорът се е отказал от свидетели, които били заличени. В жалбата се оспорва възприет от първостепенния съд разпит на двама полицейски служители, тъй като са извършвали дейност по разследването, с което се правил опит за валидиране на опорочено по делото разпознаване. По въззивното производство се твърди, че авторството останало недоказано, като и назначената съдебнопсихиатрична експертиза не е помогнала за потвърждаване на обвинителната теза. Пострадалата неколкократно потвърждавала порочните действия на разследващите, а такива били и обясненията на дееца. Защитата в касационната жалба твърди, че дори и разбора на всички доказателства да е правилен, авторството се установява единствено от разпознаването. Иска отмяна на предходните актове, като подсъдимия бъде признат за виновен и алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът в съдебното заседание заявява, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон, като се позовава на категорични доказателства по делото- показанията на пострадалата, посочила характерни физически белези на извършителя, извършеното разпознаване, показанията на св.П. и У., които са били поемни лица. Прокурорът се позовава на показанията на трима свидетели, които потвърждават факта на държане от подсъдимия на един от трите отнети мобилни телефона. Посочва, че не са допуснати процесуални нарушения, като са изложени подробни мотиви, в които са обсъдени защитната версия на дееца, като е посочено и защо се дава вяра на показанията на пострадалата. Изключването от доказателствената съвкупност на показанията на полицейските служители Я. и М. било правилно, тъй като те действително извършили действия по разследването. Пледира за потвърждаване на решението на въззивната инстанция. Подсъдимият се явява лично и се представлява от служебен защитник, преупълномощен от подалия касационната жалба. Защитата пледира, като поддържа подадената касационна жалба и моли за справедлив съдебен акт. Подсъдимият С. в лична защита заявява, че поддържа жалбата, тъй като не бил извършил деянието и иска обективност. При последната си дума моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 76/19.09.2016г. по НОХД № 97/2016г.г. на Варненски окръжен съд , при повторно първоинстанционно разглеждане, подс.П. С. С. е бил осъден за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК на 8 години лишаване от свобода, с приложение на чл.25 от НК по отношение и на други две присъди – по НОХД № 5161/2015г. и по НОХД № 2705/2015г., и двете на Варненски РС. Съдът от първата инстанция е определил за изтърпяване най-тежкото наказание, а именно наложеното по това производство, при първоначален строг режим. Изтърпяното наказание, както и задържането под стража били приспаднати, на подсъдимия били възложени и разноски по делото. С атакуваното решение наложеното наказание е било потвърдено, като присъдата е изменена само в частта относно определяне вида на затворническото заведение, посочено от съда от първата инстанция. Подсъдимият е бил осъден да заплати и разноски по извършена експертиза по делото. Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срок и е допустима, преценена по същество, се явява неоснователна. Отправените упреци към аналитичната дейност на съда от втората инстанция не намират опора в доказателствата по делото. Възраженията относно предходно разглеждане на делото не могат да бъдат основа за изграждане на касационни основания в това производство. Независимо от това съдът счита за нужно да отбележи, че законодателят не е предвидил възможност правото на протест да се обвързва с характера и пределите на заетата от прокурора позиция в рамките на първоинстанционното производство. Позоваването на отменена разпоредба(ДВ бр.32/2010г.) не държи сметка за изминалия период от 7 години на прилагане новата законодателна уредба и на обстоятелството, че очевидно законодателят е възприел друг процесуален подход, при който участието и заетата позиция на един прокурор в съдебното следствие и прения не обвързва останалите държавни обвинители. По отношение на аналитичната дейност на въззивната инстанция като цяло не се отправя конкретен упрек от защитата. Твърди се, че пред съда от първата инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, чрез ползване „обяснения“ на участници в процеса и това е довело до ограничаване на правата на подсъдимия. Това изисквало въззивната инстанция делото съобразно чл.335, ал.3 от НПК да се реши от въззивната инстанция. Защитата твърди, че и с помощта на назначената съдебнопсихиатрична експертиза авторството останало недоказано. В това се съзира косвен упрек към оценката на доказателствата от страна на второстепенния съд. Касационната инстанция не може да се съгласи с този довод. Въззивната инстанция е подложила на изчерпателен и прецизен анализ събраните по делото доказателства, обсъждайки поведението на пострадалата в началото на производството и впоследствие, в сянката на търпяно онкологично заболяване и последващо психическо разстройство. Съжденията на второинстанционния състав са последователни и подробни в тази връзка и тези обстоятелства са обсъдени не само самостоятелно, но и във връзка с останалия доказателствен материал. Не може да бъде игнорирано вещественото доказателство по делото (мобилен телефон Нокиа С2-1), което отчетливо свързва подсъдимия с извършеното престъпление и което е предадено от сестрата на приобретателя Р. А. – св.Ф. А.. Това веществено доказателство е било закупено от св.С. И., който от своя страна като продавач на вещи втора употреба в магазин до автогара – В., го е закупил заедно с още един мобилен апарат за сумата от 30 лв. именно от подс.С.. По категоричен начин е установено, че този апарат е бил един от отнетите от извършителя на грабежа от пострадалата М.. Връзката между отделните доказателства не е разкъсана, а е непрекъсната и тези обстоятелства дават основание да се възприемат първоначалните показания на св.М., както и извършеното разпознаване. Изложените съображения от съда от втората инстанция са подробни и убедителни в това отношение, те се споделят от касационния състав, като не е необходимо да бъдат повтаряни. Съдът е обсъдил и обясненията на дееца, както и показанията на групата свидетели, подкрепящи очертаната защитна теза. Тяхната твърде несигурна основа във времеви и относно фактите аспект не дава възможност за различни изводи от тези, които е направил въззивния състав. С основание те са отхвърлени, като е изтъкнато и поведението на подсъдимия при оставянето на вещественото доказателство, както и на друг мобилен телефон, пред св.С. И.. Последното дефинира криминална предпазливост на подс.С., която все пак не е била достатъчна, за да остане в тайна престъпното му поведение. При така събраните и анализирани факти въззивната инстанция е направила закономерен и единствено верен доказателствен извод, че подс.С. е автор на извършеното престъпление грабеж. Възраженията се явяват голословни и се основават единствено на стремеж да се изключи от доказателствената съвкупност извършеното процесуално-следствено действия по чл. 169 и сл. от НПК, което дори и да се случи чисто хипотетично, не променя изводите за авторство на дееца, осеял житейския си път предимно с престъпления против собствеността, включително и с опит за грабеж. Може да се заключи с основание, че при анализа на доказателствата въззивната инстанция не е допуснала съществено процесуално нарушение, в резултат на това е приложила правилно материалния закон, потвърждавайки осъждането за престъплението грабеж, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК предвид изтърпяното на 09.12.2010г. наказание от 2 години и 2 месеца лишаване от свобода. Не се ангажират касационни основания, свързани с размера на наложеното наказание, но съдът сам счете, че не се налага ревизия на въззивния съдебен акт в тази връзка. Наложеното наказание е съответно както на деянието, така и на обществената опасност на дееца, дори в определена степен се явява и снизходително, тъй като този подсъдим в годините е проявил завидна престъпна упоритост и е демонстрирал пълна липса на поправяне от изтърпяваните до този момент наказания. Като цяло пенитенциарното въздействие по отношение на подс.С. до този момент е с твърде ограничен капацитет, за да може да се счита, че по-ниско по размер наказание ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца. В заключение касационната инстанция прие, че второинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено, включително и в изменителната му част, като жалбата на подс.С., лишена от основание, бъде оставена без уважение. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 197/18.07.2017г. по ВНОХД № 431/2017г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: