Р Е Ш Е Н И Е № 50070 [населено място], 06.07.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 932 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. К. срещу решение № 163/04.11.2021 г. по в.т.д. № 511/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260123/22.03.2021 г. по т.д. № 257/2020 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на касатора срещу Гаранционен фонд - София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 120000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря му З. В. К. в резултат на ПТП на 16.12.2019 г. и в частта на разноските. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради неговата необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон. Счита, че определеното обезщетение от 120 000 лв. с оглед конкретно настъпилите неимуществени вреди е в занижен размер. Въззивният съд не е обвързал преценката си с всички релевантни за определянето му на осн. чл.52 ЗЗД обстоятелства и доказателства. Излага, че починалата е дъщеря на касатора, само на 21 години, била е опора на същия, помагала му е финансово и се е грижила за отглеждането на другите си братя и сестри. Показанията на свидетелите Ш. и С. са противоречиви и непоследователни относно изложените факти. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на иска за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. Претендират се разноски по спора. Подаден е писмен отговор от Гаранционен фонд – София, в който се оспорва основателността на касационната жалба на.Счита, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е достигнал до правилни изводи. Не е подаден писмен отговор от третото лице-помагач Е. З. Ш., действащ чрез своя законен представител Е. Ш.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, е починала при ПТП на 16.12.2019 г. дъщерята на касатора на 21 години. Свидетелските показания са били кредитирани с оглед преките впечатления, които свидетелите са имали, за отношенията между касатора и неговата дъщеря. Съдът е посочил, че за последните години преди смъртта си момичето е живяло в дома на баща си, като е работило и е осигурявало финансово цялото семейство и се е грижело за по-малките си братя и сестри, тъй като майка им е била в чужбина. Касаторът е бил особено привързан към починалата, която за разлика от останалите деца завършила средно образование, работела и била опора на баща си и всичките си близки. Последният понесъл много тежко смъртта на дъщеря си и все още не бил преодолял болката от нея, като посещавал гробищата през два дни, не се събирал с приятели и с роднини, често споменавал името на дъщеря си и заявявал, че най-доброто му дете си е отишло. Започнал да възприема по-бавно и трудно нещата около себе си, променило се отношението му към околните. Според ПАС свидетелите на третото лице-помагач по делото са установили, че З. К. и тяхната сестра през последните три - четири години са били непрекъснато заедно, живели заедно, пътували до Германия, където работели за по два-три месеца и се връщали обратно. Обсъдена е била справка от НАП, от която е видно, че през периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2019 г. няма регистрирани трудови и осигурителни правоотношения на починалото лице. За доказани въззивната инстанция е счела фактите за задграничните пътувания на З. К. - 12 броя влизания и излизания от страната, осъществени през периода от 21.02.2016 г. до 23.10.2019 г. Според решаващия състав съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства е наложила извод, че през последните три-четири години преди смъртта си З. К. не е работила и живяла непрекъснато в дома на своя баща, а е пребивавала и на други места – в дома на приятелката си и на нейната сестра в друг град, както и в чужбина, до където е пътувала сравнително често. Свидетелските показания са били категорични и непротиворечиви относно проявите и продължителността на негативните изживявания на касатора след смъртта на неговата дъщеря. При определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил, че смъртта на дъщерята на касатора, с която той се е гордял и на чиято помощ е разчитал, е настъпила неочаквано, внезапно за него, когато момичето е било все още твърде младо и му е причинила силни като интензитет и продължителни негативни емоции. Взел е предвид и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочил е, че нормативно определените минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим в настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. /а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. С определение № 50215/28.03.2023 по т.д. № 932/2022 г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на решението на ПАС при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: относно критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: В задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/1968г. и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 131/04.01.2016 г. по т.д. №2592/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 53/12.06.2014 г. по т.д. № 1556/2013 г. на ВКС, II т.о. и решение № 157/28.11.2014 г. по т.д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о. и много други е посочено, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди. Не бива, също така, да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно същите обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. По основателността на касационната жалба: Настоящият съдебен състав преценява, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по чл.52 ЗЗД, при неточно прилагане на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение при деликт, и е необосновано. Въззивният съд е посочил предпоставките, въз основа на които е направил заключение за размера на присъденото обезщетение: възрастта на починалата, родствената връзка с касатора, съдържанието на сложилите се между тях отношения, дълбоките и интензивни страдания, които той е преживял от загубата й. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че ПАС не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за спора обстоятелства и доказателствата, събрани за установяването им, както и изцяло е кредитирал показанията на разпитаните свидетели Ш. и С.. Не е било отчетено обстоятелството, че те са сестри на виновния за ПТП водач, при което произшествие е настъпила смъртта на дъщерята на касатора, както и лели на третото лице-помагач на застрахователя. Евентуалната им заинтересованост от изхода на спора не позволява да се приеме съобразно депозираните показания за безспорен фактът, че З. К. не е пребивавала често в дома на своя баща, когато е била в България, а оттук и необоснован се явява изводът, че не са налице толкова близки отношения между починалата и баща й. Водещи за преценката на съда при прилагане на чл.52 ЗЗД следва да са родствената връзка, младата възраст на дъщерята – 21г., т.е. намираща се в началото на самостоятелния си път, отглеждана до пълнолетието си и израснала в семейния дом и същевременно проявяваща се все по-често като опора за своя баща, като съответстващият й динамичен начин на живот, без да прекъсва тесните си отношения с касатора, не следва да се възприема като фактор, намаляващ интензивността на връзката им. Настоящият състав на ВКС намира, че независимо, че въззивният съд е изложил съображения относно актуалните нива на застрахователни лимити, не е съобразил в цялост социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП - 16.12.2019 г. Макар и помощен критерий, той в пълна степен обосновава крайния извод за размера на дължимото обезщетение за конкретно претърпените от касатора неимуществени вреди, които следва да се определят в размер на 160 000 лв. Водим от горното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за разликата над 120 000 лв. до 160 000 лв., ВКС следва да постанови решение по същество за уважаване на иска в тази му част, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. В останалата част за разликата над 160 000лв. до 200 000лв. въззивното решение следва да се остави в сила. По отношение на разноските: В полза на адв. Г. с оглед крайния изход от спора следва по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв да се присъди допълнително възнаграждение за всички инстанции общо в размер на сумата от 7310лв. Гаранционият фонд следва да заплати дължимата държавна такса върху допълнително уважената част от иска в размер на 1600 лв. за първа инстанция, 800 лв. за въззивна инстанция и държавна такса за уважената част от касационната жалба в размер на 830 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 163/04.11.2021 г. по в.т.д. № 511/2021 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260123/22.03.2021 г. по т.д. № 257/2020 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на В. А. К. срещу Гаранционен фонд - София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. до 160 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря му З. В. К. в резултат на ПТП на 16.12.2019 г. и в частта на разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд - София да заплати на В. А. К. разликата над 120 000 лв. до 160 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря му З. В. К. в резултат на ПТП на 16.12.2019 г., ведно със законната лихва от 30.03.2020 г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163/04.11.2021 г. по в.т.д. № 511/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърденото решение № 260123/22.03.2021 г. по т.д. № 257/2020 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на В. А. К. срещу Гаранционен фонд - София за заплащане на разликата над 160 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря му З. В. К. в резултат на ПТП на 16.12.2019 г. ОСЪЖДА Гаранционен фонд - София да заплати на адв.А. Х. Г. сумата от 7310 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за всички инстанции съобразно допълнително уважената част от иска, на осн. чл.38, ал.2 ЗА. ОСЪЖДА Гаранционен фонд - София да заплати по сметка на ВКС сумата от 3230лв., представляваща дължимата държавна такса за всички инстанции върху допълнително уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.6 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: