Ключови фрази


1

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 65

гр. София, 15.02. 2022 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2570 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място] срещу определение № 2510 от 3. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2611/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено определение № 263375 от 21. 06. 2021 г. по т. д. № 740/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав за прекратяване на производството по делото, образувано по предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу М. М. П. иск с правно основание чл. 60а, ал. 1 ЗБН.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Излага доводи, че обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл. 60а ЗБН няма за последица недопустимостта на производството, а има отношение към основателността на иска. Счита, че дори и при обявена противоконституционност на разпоредбата на чл. 60а ЗБН, съдът е длъжен да се произнесе по съществото на спора с оглед на това, че не е констатирана липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването или упражняването на правото на иск, както и не е налице отрицателна такава. Изразява становище, че основанието на иска не е нормативната разпоредба, предвиждаща неговия фактически състав, а правопораждащите факти, изложени от ищеца в исковата молба.
Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният касационен жалбоподател поставя като обуславящи изхода на делото следните въпроси: „1. Какъв е характерът на нормата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН – процесуален или материален?; 2. Намира ли правното си основание в чл. 124, ал.1 ГПК предявеният иск?; 3. Обявяването на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до предявен осъдителен иск?; 4. Допустимо ли е прекратяване на производството и връщане на исковата молба в случай на обявена противоконституционност на законова норма, на която се е позовал ищецът в исковата молба, на етап от развитие на съдебното производство, когато липсва доклад по делото и спорът не е квалифициран от съда като такъв по обявената за противоконституционна законова разпоредба?; 5. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото поради обявяване противоконституционност на правната норма, на която същият се е позовал в исковата молба?“ Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по тях няма практика на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди обжалваното пред него определение за прекратяване производството по делото срещу ответника М. М. П., съставът на Софийски апелативен съд е счел, че правилно квалифицираният от първоинстанционния съд иск по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН е приет за недопустим поради обявената с решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България противоконституционност на законовата норма, въз основа на която е предявен. Изтъкнал е, че тъй като се касае за висящо съдебно производство, последиците от обявяването на разпоредбата за противоконституционна се изразяват в неприлагането й.
Ответникът М. П. оспорва частната касационна жалба, като изразява становище, че същата е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивния акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Третият въпрос, поставен от частния касационен жалбоподател, е обуславящ за изхода на производството, поради което отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос обаче не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация. Относно правните последици на решение № 8 от 27 .05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а ЗБН, по отношение на заварените искови производства, е формирана практика на ВКС с постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 60113 от 25. 11. 2021 г. по т. д. № 2897/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60142 от 25. 11. 2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60139 от 26. 11. 2021 г. по т. д. № 1828/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60158 от 3. 12. 2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 60131 от 15. 12. 2021 г. по т. д. № 2676/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60178 от 15. 12. 2021 г. по т. д. № 2028/2020 г. на ВКС, І т. о. и др. В тях са дадени разясненията, че с разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/. С решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба. Изтъкнато е, че с решение № 3/28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. В цитираните актове на ВКС е прието, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на предявените искове поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н/ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което и липсват подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. Посочено е, че правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, поради което предвид обявяването на разпоредбата на чл. 60а ЗБН за противоконституционна исковите производства по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН са недопустими. Настоящият състав изцяло споделя даденото разрешение. Тъй като изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН е в съответствие с формираната последователна практика на ВКС по значимия за делото правен въпрос, не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените от частният касационен жалбоподател въпроси по т. 1, 2, 4 и 5 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. С потвърденото от въззивния съд определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото не е ангажирана отговорността на ищеца за разноски и в обжалвания въззивен акт не е обсъждан въпросът дали ищецът дължи разноски при прекратяването на производството поради недопустимост на предявения иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН с оглед обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл. 60 а ЗБН, поради което петият въпрос няма обуславящ изхода на делото характер. Първият, вторият и четвъртият въпрос не съответстват на мотивите на въззивния съд, доколкото за да приеме производството по делото за недопустимо, въззивният съд е споделил извода на СГС, че предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, като е изложил съображения за правилна правна квалификация на спорното материално право с оглед въведените от ищеца с исковата молба твърдения. В този смисъл е некоректно и позоваването във въпроса по т. 4 от изложението на неизвършена от съда правна квалификация на спорното право по обявената за противоконституционна разпоредбата на чл. 60 а ЗБН преди да бъде направен извод за недопустимост на предявения иск.
Касационното обжалване не може да се допусне и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая частният касационен жалбоподател не се позовава на такива пороци на обжалваното определение, поради което не е обосновано твърдяното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за достъп до касация.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2510 от 3. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2611/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.