3 Р Е Ш Е Н И Е № 806/10 С., 10.02.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 1335 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1552 от 13.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 62 от 24.04.2009 г. по гр.д. № 87/2009 г. на В. апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД – в полза на държавата от И. Б. Й. и Й. К. Й. е отнета сумата 109224,94 лева, получена от продажба на имущество, придобито от престъпна дейност. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за предпоставките за приложението на чл. 28 ЗОПДИППД и в частност, включва ли се в тях и формирането на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност; че съставлява приход от незаконна дейност или реинвестиране на такъв приход – въпроси, явяващи се от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. По въпроса за точното приложение на чл. 28 ЗОПДИППД: Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. и решение № 834 от 23.12.2010 година по гр.д. № 1417/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени в производство по чл. 290 ГПК, предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД или да е налице условие по чл. 3, ал.2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. В обжалваното въззивно решение на В. апелативен съд е прието за установено, че ответникът И. Б. Й. е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1188/2001 г. на Ш. районен съд за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 НК – признат е за виновен в това, че на 14.11.2001 година е придобил и държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, а именно една ловна пушка и самоделно оръжие с вид на пушка, 40 броя бойни патрони и 12 броя ловни саморъчно снарядени патрони, без да има разрешение за това, за което му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева. Прието е, че в периода от 1982 г. до 2006 г., ответниците И. Б. Й. и съпругата му Й. К. Й. са придобили от отчуждено по възмезден начин имущество 109224,94 лева, за придобиването на което не е установен законен източник на доходи. Прието е, че основателността на иска по чл. 28 ЗОПДИППД е предпоставена от влязлата в сила присъда за престъпление от кръга на изброените в чл. 3 от Закона; наличие на придобито от осъденото лице и от съпругата му имущество на значителна стойност и недоказан законен източник за средствата на придобиването му – обстоятелства, които са установени по делото, поради което искът за отнемане в полза на държавата от И. Б. Й. и Й. К. Й. на сумата 109224,94 лева е уважен изцяло. Касационна жалба против решението на В. апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от И. Б. Й. и Й. К. Й.. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 28 ЗОПДИППД, тъй като държането на ловна пушка и самоделно нарезно огнестрелно оръжие с вид на пушка през 2001 г. не обосновават извод за връзка между извършеното престъпление и доходите, с които е лицето е придобило имуществото си за периода 1982 г.- 2006 г. Изложени са оплаквания относно начина на оценяване на придобитото от касаторите имущество - възприетите от съда оценки на имуществото, изготвени от лицензиран оценител в рамките на производството пред КУИППД не съставляват годно доказателствено средство, събрано по реда на ГПК, нито отразяват действителната стойност на придобитото и отчуждено имущество. Поддържа се, че съдът е формирал неправилни изводи и досежно реализираните от касаторите законни доходи през проверявания период, в които не е включено възнаграждението за труд, получавано в [фирма], [община], за което по делото са представени надлежни писмени доказателства. Ответникът по касационната жалба Комисия за установяване на имущество, придобито чрез престъпна дейност, Т. дирекция[населено място] поддържа, че въззивното решение, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Неправилен е изводът на въззивния съд, че основателността на иска е обусловена от влязлата в сила присъда за престъпление по чл. 339, ал.1 НК и наличие на придобито от осъденото лице и от съпругата му имущество на значителна стойност, без да е доказан законен източник за средствата на придобиването му. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 28 ЗОПДИППД, освен посочените факти, съдът е следвало да формира и основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Формирайки извода си за основателност на заявеното от КУИППД искане за отнемане на имущество в полза на държавата, без да изследва налице ли е връзка между престъпната дейност на ответника и доходите, послужили за придобиване на имуществото му, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като постановено в нарушение на чл. 28 ЗОПДИППД. Основателно е и касационното оплакване досежно изводите на съда за произхода на средствата, вложени в имущество. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е приел, че за установяването на полагане на труд по трудово правоотношение са недопустими свидетелски показания. Писмената форма е условие за доказване на трудовия договор, когато предмет на делото е претенция за последиците му, но не и когато установяването на договора е във връзка с друго правоотношение. Независимо от изложеното, по делото са представени изходящи от работодателя [фирма], Лузиана, [община], Италия писмени доказателства - удостоверение за изплатени възнаграждения срещу положен труд (л. 182 от гр.д. № 324/2008 г. на Ш. окръжен съд), както и извлечение от ведомост, удостоверяваща изплатените на работника И. Й. суми (л. 20 от гр.д. № 87/2009 г. на В. апелативен съд), които частни свидетелствуващи документи е следвало да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото, в т.ч. данни за престоя на ответника в Италия и свидетелски показания за реализирани в Италия доходи от труд. Неправилни са и изводите, че липсата на доказателства за правосубектността на италианския работодател и законното внасяне на парите в България имат отношение към преценката за законен източник на средства – правосубектността на работодателя, която не се оспорва в процеса, е без връзка със законността на изплатеното на работника възнаграждение срещу положен труд, а незаконното внасяне на средства в България, доколкото би могло да бъде свързано с данъчно нарушение, не рефлектира върху извода законен ли е източникът на средства от труд. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е формирал изводът си за липса на доказателства за законен източник на доходи без да отчете всички доказателства за произхода на средствата, с които е придобито имуществото. Основателно е и въведеното оплакване относно възприетите от въззивния съд оценки на имуществото, подлежащо на отнемане. Доказателствата, събрани от КУИППД по реда на чл. 18 ЗОПДИППД се ценят от съда в производството по чл. 390 ГПК вр. с чл. 23 ЗОПДИППД, тъй като с тези документи се установява вероятната основателност на иска по чл. 28 ЗОПДИППД, но в производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД, всички факти подлежат на установяване по реда на ГПК. Съдът разполага с правомощието да възприеме оценката на имуществото, определена от оценител в производството по чл. 18 ЗОПДИППД, когато тя не се оспорва от ответника, приемайки това обстоятелство за безспорно с определение по чл. 146, ал.1 ГПК; да изслуша заключение на вещо лице и да възприеме определената въз основа на специалните му знания оценка или да приеме оценка въз основа на други доказателства, но във всички случаи, излагайки мотиви въз основа на какви факти е формирал убеждението си. Въззивният съд е възприел определената в производството по КУИППД оценка на имуществото, т.е. без да е събрал доказателства за цената на имуществото по установения в ГПК ред, без да изслуша експертиза за оценка на имуществото и при доказателства, че извършените оценки са неточни – съгласно възприетото от комисията експертно заключение, придобитият от ответника лек автомобил през 1973 година е възлизал на 233900 неденоминирани лева (174,16 минимални работни заплати), а оценката на същата вещ по приетото по делото заключение на автоексперт е 66329,30 неденоминирани лева или 49,39 минимални работни заплати, т.е. над три пъти по-ниска, без да е отчетено реалното състояние на автомобила към момента на покупката му (съгласно показания на свидетеля Н. В. П. автомобила е закупен пребоядисан, след катастрофа). Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение на В. апелативен съд следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила при условията на чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От представените по делото доказателства е установено, че ответникът по делото И. Б. Й. е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1188/2001 г. на Ш. районен съд за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 НК за това, че на 14.11.2001 година е придобил и държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, а именно една ловна пушка и самоделно оръжие с вид на пушка, 40 броя бойни патрони и 12 броя ловни саморъчно снарядени патрони, без да има разрешение за това, за което му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева. В хода на наказателното производство е установено, че лицето И. Б. Й. е с чисто съдебно минало; че липсват каквито и да е данни за общественоопасни прояви в миналото му. Прието е, че огнестрелните оръжия са били намерени от Б. на „Шуменското плато” и скрити в дома му, без да са вадени и използвани, а за да определи вида и размера на наказанието, съдът е приел, че добрите характеристични данни и признанията на подсъдимия, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства обуславят приложението на чл. 55, ал.1 т.2, б. „б” НК, т.е. приел е, че най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко на извършеното. В хода на производството по чл. 28 ЗОПДИППД е установено, че ответникът И. Б., роден през 1960 г., е започнал трудовата си дейност от 1981 година (копие от трудова книжка, заповед за назначение и показания на свидетеля Ж. Т. Д.); през 1990 година е заминал за Италия, където до 1992 г. той и съпругата му Й. Й. са получили възнаграждения за труд в размер общо на 2700000 италиански лири, които ежемесечно са били внасяни в България при посещенията им или изпращани чрез други лица (удостоверение и извлечение от ведомост на [фирма], Лузиана, [община], Италия; удостоверение от отдел от О. дирекция на МВР Ш. и показания на свидетелите Ж. Д., Н. П., Д. М.). Установено е, че през 1992 година, след завръщането си в България, ответникът е работил като едноличен търговец с фирма „И. Б.” (ф.д. № 811/1992 г. на Ш. окръжен съд), упражнявайки търговска дейност, в т.ч. ресторантьорство и покупко-продажба на недвижими имоти. Съвкупният анализ на така установените факти изключва предположение за връзка между осъщественото от ответника престъпление през 2001 година и произхода на средствата, вложени в придобиване на имуществото му от 1982 г. до 2006 г. При зачитане на реализираните трудови възнаграждения в Италия до 1992 година като законен източник на средства за придобиване на имущество и преизчисление на тази база на последващото придобито и отчуждено имущество, отпада предпоставката за изследване на причинна връзка между престъпната дейност и източника на средства за придобиване на имуществото. Независимо от това обаче, извод за връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото не може да бъде изведен и с оглед характера на престъплението – държането на ловна пушка и самоделно оръжие с вид на пушка, без да е установено да са използвани от ответника, не дава основание да се предположи, че придобитото от него и съпругата му имущество е свързано с престъпна дейност, поради което искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД следва да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 30, ал.3 ЗОПДИППД следва да бъдат отменени допуснатите обезпечителни мерки с определение от 18.12.2007 г. по гр.д. № 827/2007 г. на Ш. окръжен съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 62 от 24.04.2009 г. по гр.д. № 87/2009 г. на В. апелативен съд. ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 28 ЗОПДИППД на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,[населено място] за отнемане от И. Б. Й. с ЕГН [ЕГН] лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма „И. Б.” и от Й. К. Й. с ЕГН [ЕГН] на сумата 109224,94 лева, получена от продажба на имущество, придобито от престъпна дейност. ОТМЕНЯ допуснатото обезпечение с определение от 18.12.2007 г. по гр.д. № 827/2007 г. на Ш. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: