О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 100 София, 24.03.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 496 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. И. А., чрез пълномощника й адв. Ж.Б. против определение № 260464/07.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 914/2020 г. от Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 262302/23.10.2020 г. по гр.д. № 1004/1996 г. в частта му, с която на молителката А. И. А. е отказано издаване на незаверен препис от документите, съдържащи лични данни на биологичните родители на осиновеното дете. Жалбоподателката излага като основания за неправилност на обжалваното определение нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основните доводи са, че молителката, в качеството й на страна /осиновител/ по гр.д. № 1004/1996 г. по описа на Районен съд Плевен, има право на достъп до делото, а въз основа на писмено заявление и право да получи преписи от приложените по него документи на основание чл.77, ал.2 ПАС. Поддържа се неправилност на доводите на въззивния съд, че макар и да е страна по делото, на осиновителя не се дължи достъп до цялото дело и съответно преписи от всички документи по него, тъй като по този начин е възможно да се накърнят чужди права - тези на рождените родители, а същевременно молителката не разполага с влязло в сила позитивно решение по чл.105 СК за разкриване на информация за произхода на осиновеното лице. Поддържа се, че документите по отношение, на които на молителката е отказан достъп и издаване на незаверени преписи, са представени от нея с молбата й по чл.61 СК /отм./, въз основа на която е образувано гр. дело № 1004/1996 г. по описа на Районен съд Плевен, т.е данните в тези документи, вкл. за рождените родители на осиновения, са й известни, поради което отказът да й се предоставят преписи от същите, е незаконосъобразен и противоречи на трайната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.77, ал.2 ПАС. Моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за със задължителни указания по прилагането на чл.77, ал.2 ПАС за предоставяне на достъп до всички документи по делото. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания, в което е формулиран следния въпрос: Има ли страна по приключило дело с предмет – осиновяване, право на достъп до делото и на преписи от всички книжа по него, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 205/25.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1254/2016 г. на IV г.о., определение № 97/01.03.2018 г. по ч.гр.д. № 397/2018 г. на III г.о., определение № 300/12.07.2018 г. по ч. гр.д. № 1955/2018 г. и определение № 508/27.11.2019 г. по ч. гр.д. № 4066/2019 г. на IV г.о. По този въпрос се поддържа и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на определението.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя в частната касационна жалба и изложението към нея приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното определение, Окръжен съд Плевен е приел, че без провеждане на нарочна процедура по чл.105 СК няма основание за предоставяне на данни за биологичния произход на осиновеното от молителката дете, до какъвто резултат би се стигнало, ако се издадат преписи от всички приложени в делото на Районен съд Плевен документи и по-специално - от удостоверението за раждане на детето и от декларацията за даване на съгласие за осиновяването му. Посочено е, че в производството по чл.77 ПАС, съдът е длъжен да се запознае с материалите по приключилото дело, по което е допуснато пълно осиновяване, за де установи налице ли е защитена от закона тайна за рождения произход на осиновения, в т.ч. да не допусне засягането на чужди основни конституционни права Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По поставения въпрос е налице произнасяне на въззивния съд и същият е обусловил правните му изводи, като даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от жалбоподателката определения, постановени по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съгласно тази практика разпоредбата на чл.77, ал.2 ПАС предвижда, че страните и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията по делата по реда на процесуалните закони, а съгласно чл.78 ПАС те се запознават с делата в определеното в съда за това помещение, като въз основа на писмено заявление могат да получат преписи и копия от приложените по делото книжа след разпореждане на съдията докладчик. След като осиновителят, който е страна по делото за осиновяване, не сочи, че желае получаване на информация за биологичния произход на осиновения, а иска достъп до делото и преписи от решението и книжата по него, които самият той е предоставил с молбата си с правно основание чл.61 СК /отм./, т.е. информацията за биологичния произход на осиновения му е известна още по време на осиновителното производство, искането е по реда на чл.77 ПАС, поради което съдът не може да откаже достъп до част от книжата по делото, съдържаща информация за биологичния произход на осиновения с аргумент, че това може да стане само по реда на чл.105 СК. Осиновителят е страна по осиновителното дело и като такава той има право на достъп до него и на преписи от решението и приложените по делото книжа след разпореждане на съдията докладчик. Предвид така дадения отговор на въпроса в практиката на ВКС, която настоящия състав споделя, частната касационна жалба се явява основателна. Молителката е страна по осиновителното дело – осиновител, която иска достъп до делото и преписи от решението и книжата по него, като в уточнителната й молба от 19.10.2020 г. изрично е посочила, че приложените по осиновителното дело документи, в т.ч. удостоверение за раждане на детето и препис от декларацията – съгласие на рождените родители, наред с други документи, са представени от нея и съпруга й с молбата им по чл.61 СК /отм./, в която същите са надлежно описани, т.е. информацията за рождените родители на осиновеното дете са били известни на молителката още по време на осиновителното производство и в този смисъл не се иска разкриване на произхода на осиновеното дете, а единствено достъп до делото и незаверени преписи от книжата по него. Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение на Окръжен съд Плевен и потвърденото с него разпореждане на районния съд в гр. Плевен и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл.77 ПАС за издаване на незаверен препис от всички книжа по гр. дело № 1004/1996 г. по описа на Районен съд Плевен. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260464/07.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 914/2020 г. от Окръжен съд Плевен. ОТМЕНЯ определение № 260464/07.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 914/2020 г. от Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 262302/23.10.2020 г. по гр.д. № 1004/1996 г. по описа на Районен съд Плевен в частта, с която е отказано да се издаване на незаверен препис от документите, съдържащи данни за биологичните родители на осиновеното дете. ВРЪЩА делото на Районен съд Плевен за произнасяне по искането по чл.77 от Правилника за администрацията в съдилищата за издаване на незаверен препис от всички книжа по гр. дело № 1004/1996 г. по описа на Районен съд Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: