Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. София, 29 март 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ
наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и девети януари..........
две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н.
Цекова............……………………………………в присъствието на
прокурора И.
Чобанова...............…………..………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно
дело № 684 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 2327/2008 г. на Плевенския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 22.05.2009 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия П. А. К. за престъпление по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 ал. 1 от НК – за това, че на 10.06.2008 г. в гр. П., без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 0, 435 гр. на стойност 39, 15 лв., което представлява маловажен случай. С него обвиняемият се е признал за виновен в извършването на това престъпление, като при условията на чл. 54 от НК му е било определено наказание глоба в размер на 200 лв.
В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон в две направления. На първо място се твърди, че неправилно съдът е допуснал изменение на обвинението, довело до квалифицирането му като маловажен случай по чл. 354а ал. 5 от НК. При преценката по чл. 93, т. 9 от НК били отчетени само количествените и финансови параметри на наркотика, като същевременно били игнорирани данните, че подсъдимият проявил поведение, ориентирано към осуетяване на извършеното престъпление, до сключването на споразумението твърдял, че не е виновен, а самото деяние е с висока степен на обществена опасност. Алтернативно и на второ място се поддържа, че след като за деянието по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3, пр. 1 от НК е предвидено наказание глоба, то съдът е следвало да приложи чл. 78а от НК. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Редовно призован за с. з., осъденият не се явява, нито упълномощен от него защитник. Писмено е декларирал, че не желае служебна защита.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 1 от НПК. Разгледано по същество същото е ОСНОВАТЕЛНО в частта относно неприлагане на чл. 78а от НК.
Преди всичко следва да се акцентира, че постигането на споразумение по реда на глава ХХІХ, вкл. по чл. 384 от НПК, е особена формула за решаване на делото без провеждането на състезание и за това е необходимо страните да постигнат съгласие по конкретни въпроси, изчерпателно посочени в чл. 381 ал. 5 от НПК. Това включва и взаимни отстъпки, които да бъдат проведени в пределите на закона и без противоречия с морала, за което съдът е длъжен да следи при одобряване на споразумението съгласно чл. 382 ал. 7 от НПК.
В случая никакви нарушения на материалния закон, а още по-малко съществени, не са допуснати във връзка изменение на обвинението и квалификацията на деянието по чл. 354а ал. 5 от НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай деянието се е изразило в придобиване и държане на минимално количество хероин – 0, 435 гр. на стойност 39, 15 лв. от неосъждано лице, страдащо от хероинова зависимост и с предназначение, което не изключва да е само за негова лична употреба в рамките на 24 часа и дори за еднократен прием, както е посочено в СПЕ на л. 71 от НОХД. Именно след приемане на тази експертиза прокурорът е изменил обвинението за маловажен случай по чл. 354а ал. 5 от НК, за което са били налице всички материално и процесуално-правни предпоставки. На тази основа е постигнато и споразумение с подсъдимия, който се е признал за виновен в извършването на това престъпление и се е съгласил да му бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК – глоба 200 лв. Затова не е имало основание съдът да не го одобрява съобразно изменената рамка на обвинението, след като в тази част то не противоречи нито на закона, нито на морала.
Алтернативно застъпената позиция за съществено нарушение на закона поради неприлагане на чл. 78а от НК, е основателна.
Поначало прилагането на административна санкция вместо наказателна е винаги по-благоприятния вариант за обвиненото лице. За престъплението по чл. 354а ал. 5 от НК е предвидено наказание, по-леко от лишаване от свобода, а именно глоба в размер до 1000 лв., като има данни, че К. не е осъждан. При това положение прилагането на чл. 78а от НК е било задължително (независимо, че с оглед хипотезата на чл. 78а ал. 5, вр. ал. 1 от НК административното наказание глоба не може да бъде по-малко от 500 лв., което е повече от наказателна санкция глоба 200 лв., за която страните са се споразумели). В този аспект, за да не допусне нарушение на закона, съдът е следвало в съгласие с чл. 384, вр. чл. 382 ал. 5 от НПК да предложи нужната промяна в споразумението, а ако по нея не се постигне съгласие, да откаже одобряването му. Като не е сторил това е реализирал основанието по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК и за поправянето му се налага определението за одобряване на споразумението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на Плевенския районен съд от друг състав. При новото разглеждане, в рамките на вече измененото обвинение по чл. 354а ал. 5 от НК, съдът следва да упражни правомощията си по чл. чл. 384, вр. чл. 382 ал. 5 от НПК с оглед прилагане на чл. 78а от НК.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 2327/2009 г. на Плевенския райнен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 22.05.2009 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия П. А. К. за престъпление по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 ал. 1 от НК и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.