4 РЕШЕНИЕ N. 69 С., 27.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 12 април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 644-2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.К. срещу въззивното решение от 9.03.10г. по т.д.№1148/09г. на ОС-г.Б., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.10.09г. по г.д.№715/08г. на РС-г.С.. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма]-г.К. срещу И. Г. Ю., действащ като [фирма]-г.К. иск за заплащане на сумата 16 922лв., с която неоснователно се е обогатил ответника, ведно със законната лихва, считано от 5.06.07г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по съществен процесуално правен въпрос, а именно относно тежестта на доказване в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД-получено на отпаднало основание. В тази връзка касаторът развива съображения, че въз основа на двустранно постигнато съгласие между страните по делото за съвместно участие в търг, организиран от Държавно лесничейство/ДЛ/-г.К. през м.Юни 2007г. [фирма]-г.К. е заплатил гаранцията на ответника по иска [фирма]-г.К., който е следвало да вземе участие в тръжната процедура. Последният е сключил и реално изпълнил договора с ДЛ-г.К. от 4.06.07г., обстоятелство сочещо на отпаднало основание за задържане на платената от [фирма]-г.К.-трето лице по договора между ДЛ и [фирма]-г.К. тръжна гаранция. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК. С определение №21/12.01.2011 г., постановено на основание чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, а именно кому принадлежи тежестта да докаже основанието за получаване на исковата сума по така предявения кондиционен иск, който е предмет на настоящето дело. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281т.3 ГПК приема следното: За да отхвърли така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че ищецът не е доказал основанието на превода на исковата сума, както и че след изпълнението на договора между ДЛ и [фирма]-г.К. тя следва да му бъде върната. По делото е изслушана и приета С. на в.л. С. И. Н./л.115/, според констатациите на която исковата сума, възлизаща на 16922.00 лв. и състояща се от сумите 5642.00 лв. и 11280.00 лв. е реално преведена от ищеца [фирма]-г.К. по сметката на ответника [фирма]-г.К. с изрично посочено основание-“Г. за обект №606 при ДЛ г.К.”. Така предоставената гаранция не е върната на платеца-ищец по делото [фирма]-г.К. въпреки отпадане на основанието за нейното плащане, а именно реалното изпълнение на договора от 4.06.07г., сключен между ДЛ-г.К. и [фирма]-г.К., който е бенефициент по гаранцията. Релевираното от последния съдебно възражение за прихващане, че със стойността на така получената гарнция възлизаща на исковата сума били погасени задължения на ищеца [фирма]-г.К., произтичащи от получени доставки на дървесина, осъществени от [фирма]-г.К. е необосновано, тъй като не намира опора в данните по делото. В този смисъл са и констатациите на приетата по делото С., според които не са налице непогасени задължения на[фирма]-г.К. към [фирма]-вж. отговора на въпрос №5 на стр.3 от заключението/л.117 по делото/. ВКС-ТК намира с оглед задължителната съдебна практика обективирана в ППВС №1/1979г., че в тежест на ищеца по кондикционния иск, черпещ своето правно основание в разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД е да докаже плащане, което той в конкретния случай е сторил, а в тежест на ответника е да докаже, че плащането е получено на годно правно основание. Последното не е доказано от ответника по иска [фирма], предвид отпадане на основанието за получаване на исковата сума. Като е приел противното въззивният съд е постановил неправилно решение, обстоятелство обуславящо наличие на отменителните основания, предвидени в чл.281 т.3ГПК. Ето защо следва да бъде отменено изцяло въззивното решение от 9.03.10г. по т.д.№1148/09г. на ОС-г.Б. и вместо него постановено друго с което предявеният от [фирма]-г.К. срещу И. Г. Ю., действащ като [фирма]-г.К. иск за заплащане на сумата 16 922лв., с която неоснователно се е обогатил следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от 9.10.08г./датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и 1754 лв. съдебни разноски за всички инстанции. Предявеният иск, в частта му за заплащане на мораторна лихва върху исковата сума за периода 5.06.07г. до 9.10.08г. е самостоятелен и черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД. Той не е бил предмет на делото, тъй като за него не е била внесена държавна такса, поради което съдът по него не дължи произнасяне. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло изцяло въззивното решение от 9.03.10г. по т.д.№1148/09г. на ОС-г.Б. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА И. Г. Ю., действащ като [фирма]-г.К. да заплати на [фирма]-г.К. сумата 16 922лв./шестнадесет хиляди деветстотин двадесет и два лева/, ведно със законната лихва, считано от 9.10.2008г. до окончателното й изплащане, както и 1754 лв. съдебни разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: