Р Е Ш Е Н И Е     № 303     София, 30.06. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 709 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на а. Г като процесуален представител на Г. И. Р. от София срещу въззивното решение на СГС от 16.І.2008г. по гр.д № 3585/2006г., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 1* от 25.VІІІ.2009г. по въпросите: за приемането от съда за безспорни обстоятелства и твърдения, по които касаторът изобщо не е вземал становище в противоречие с разрешението в ПП 6/1968г., не спиране на производството по делото, въпреки наличието на висящо наказателно производство срещу касатора по обвинение за престъпление по чл.215 ал.1 т.3 от НК, във връзка с което е предявеният иск за обезщетение, в противоречие с чл.182 б. “г” от ГПК /отм./ и с практиката на съдилищата. В касационната жалба са поставени и въпросите дали обвинителните актове са годно доказателствено средство в граждански процес по деликтен иск на основание, припокриващо или поглъщащо се от престъплението по повдигнатото обвинение, дали разпореждането с чужда движима вещ представлява деликт, дали за установяване на деликтната отговорност на организатора на унищожаването на движими вещи следва да се установи фактът на организацията и да се индивидуализират преките извършители с оглед прилагането на чл.49 от ЗЗД, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба К. Н. К. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение СГС е отменил частично решението на Софийския районен съд от 23.VІ.2005г. по гр.д. № 6716/2004г. и вместо него е постановил друго, с което на основание чл.45 от ЗЗД е осъдил Г. Ив. Р. да заплати на К. Н. К. 2500лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, и 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.VІ.2005г. до окончателното изплащане на сумите, като е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 2500лв. до 2800лв. обезщетение за имуществени вреди. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди вследствие погиването на притежаваните от него вещи – ремарке с 5 бр. гуми с джанти и павилион. Причина за погиването е противоправното поведение на ответника – за който не се спори, че е организирал унищожаването на вещите и те са намерени при него. Съдът се е основал за изводите си на обвинителен акт по дознание № 1581/2003г. на ІІ РПУ срещу Р. , обвинен за престъпление по чл.215 ал.1 т.3 от НК за това, че на 24.V.2003г. с цел да набави за себе си имотна облага придобил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – товарното ремарке и търговския павилион, собственост на К. К. , за които предполагал, че са придобити от другиго /неустановено лице/ чрез престъпление, на протокол от с.з. по НОХД № 1739/2005г. на СРС, по което К. К. се явил като свидетел, конституиран и като частен обвинител, и чиято претенция по което за конституирането му и като граждански ищец и за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск е оставена без уважение, като е приел, че фактическите обстоятелства се установяват и от показанията на св. С. Пред първоинстанционния съд са представени доказателства за висящо пред СРС НОХД № 1739/2005г. срещу ответника Р по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.215 ал.1 пр.3 от НК. По релевирания от касатора процесуалноправен въпрос по приложението на чл.182 ал.1 б. “г” от ГПК /отм./. като основание за допускане на касационно обжалване, който е и от значение за допустимостта на атакуваното решение, ВКС на РБ, състав на ІV ГО намира следното: Трайна е практиката на съдилищата, която настоящата инстанция намира за правилна, по въпроса за задължението за спиране на гражданското производство при наличието на данни за висящо пред съда наказателно дело срещу ответника по обвинение за престъпление във връзка с деянието, от което се претендират обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, следващо от разпоредбата на чл.182 ал.1 б. “г” от ГПК /отм./. В такъв случай съществува връзка на преюдициалност между делата, тъй като решението /присъдата/ по наказателното дело по силата на чл.222 от ГПК /отм./ ще има задължителен за гражданския съд характер относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на ответника, наличието на които е предпоставка и за гражданската му отговорност по предявените претенции. Наличието на обуславящо дело е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело, т.е. тя е пречка за развитие на производството, за което съдът следва да следи служебно /в този смисъл т.8 от ТР № 1/17.VІІ.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК/. Като не е съобразил данните по делото за висящо наказателно дело срещу ответника по обвинение за престъпление, вредите от което са предмет на разглеждания спор, следователно решението по първото е обуславящо изходът на спора по настоящото, и като се е произнесъл по предявените искове, въпреки наличието на отрицателна процесуална предпоставка за това, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Ето защо и на основание чл.209 ал.1 във вр. с чл.218ж ал.2 от ГПК /отм./ решението следва да бъде обезсилено и делото – върнато на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия по разрешаването на спора, съобразявайки и постановената на 22.V.2006г. /след приключване на устните състезания по настоящото дело/ присъда по НОХД № 1739/2005г. С оглед непроизнасянето по спора по същество касационният съд не следва да се произнася при условията на чл.290 от ГПК по останалите релевирани от касатора като основания за допускане на касационно обжалване въпроси и по останалите основания за касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд, ГК, ІV Б отд., от 16.V.2008г. по гр.д. № 3585/2006г. и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: