5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 648 гр. София, 31.07.2020 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3648/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 със седалище гр.Варна, Варна тауърс, [улица], чрез адв. Банков, срещу решение № 672/06.06.2019 г. по гр. д. № 704/2019 г. на Окръжен съд – Варна. Ответникът Г. С. С., чрез адв. Т. е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Третото лице - помагач „ЗАД Алианц България“ АД със седалище гр.София не е подало отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 397/04.02.2019 г. по гр. д. № 6394/2018 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от ищеца Г. С. С. против касатора иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт – възникнал на 17.12.2013 г. пожар в собствената на пострадалия двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], предизвикан от виновни противоправни действия на служители на ответника, които по възлагане на последния са извършили отстраняване на повреда на електропреносната мрежа по улично трасе, в размер на 10 000 лв., ведно с лихвата за забава върху сумата, за времето от датата на предявяване на исковата молба – 04.05.2018 г. до изплащането й, както и на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 3 049. 08 лв. – обезщетение за забава в плащането на главницата, за времето от 03.05.2015 г. до 03.05.2018 г. и в тежест на ответното дружество са възложени разноски за оказаната при условията на чл. 38 ЗА адвокатска помощ на насрещната страна. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че са налице елементите от фактическият състав на основанието по чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за търпени от ищеца неимуществени вреди от гореописания деликт. Съобразил е, че с влязло в сила на 04.10.2017 г., постановено между същите страни и при участието на третото лице – помагач ЗАД „Алианц България“ АД решение № 269/02.03.2017г. по гр. д. № 410/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна касаторът (тогава с наименование „Енерго - Про Мрежи“ АД) е осъден да заплати на пострадалия Г. С. С. сумата от 81 462. 82 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени върху собствената му двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] намиращото се в нея подробно описано имущество, в следствие на пожар от късо съединение, възникнал в сградата на 17.12.2013 г. след извършено некачествено отстраняване на повреда на електропреносната мрежа по уличното трасе от служители на ответното дружество при неправилно свързване на фазата и нулата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 25.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 18 092. 59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.12.2013 г. до 22.02.2016 г., на основание чл. 49 и чл. 86 ЗЗД. Посочено е, че влязлото в сила решение има действие между страните и техните правоприемници, относно същото искане и на същото основание, и е задължително за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката (чл. 297 и чл. 298 ГПК). Второинстанционният съд е приел, че влязлото в сила решение по спора между същите страни за обезщетяване на имуществени вреди от същия юридически факт (деликт, изразяващ се в причинен пожар в дома на пострадалия ищец) е източник на силата на пресъдено нещо помежду им, че ищецът е кредитор на вземане от непозволено увреждане, за чието причиняване при или по повод изпълнението на възложена работа ответникът носи гаранционно - обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД. Развити са доводи, че независимо от факта, че в предходното, вече приключило производство пострадалият е потърсил защита само на вземането си за търпените имуществени вреди, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо и е относимо и към иска за обезщетение на неимуществени вреди, който е предмет на настоящото производство. Според решаващия състав, формираната с решението по спора за обезщетяване на имуществени вреди сила на пресъдено нещо преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Затова и направените от жалбоподателите пред въззивния съд оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, основани, съответно на наличие на влязъл в сила съдебен акт, разрешил окончателно предходен спор между страните и респ. на недоказаност на елементите на фактическия състав на деликта, са приети за изцяло неоснователни. В обжалваното решение е установено неблагоприятно засягане на нематериални блага на ищеца, резултат от пожара в дома му на 17.12.2013г., за който обективно отговорен е ответникът. Анализирана е събраната по делото доказателствена съвкупност, вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели и е установено, че вследствие на пожара къщата станала непригодна за живее, което наложило цялото домакинство (ищецът, съпругата му, синът, снаха им и тяхното малолетно дете) да отседне за около месец при роднини в друго населено място, а след това се преместило да живее в стара необитаема постройка в дворното им място, която се състояла от стая и антре, при лоши хигиенни и битови условия. В резултат от деликта ищецът бил много притеснен, не говорил, не се хранил, имал главоболие, а след месец - два започнали да се появяват петна по ръцете му, които впоследствие се увеличавали. Изтъкнато е, че пострадалият потърсил лекарска помощ и се наложило да му се бият инжекции за оросяване на мозъка, а след консултация е установено, че страда от т. н. „витилиго“, чиято проява е възможно да се дължи на преживения силен стрес от пожара в дома му. Посочено е също, че състоянието на ищеца след пожара отговаря на симптомите на „разстройство в адаптацията“, възникнало непосредствено след събитието и продължило около 5 – 6 месеца, като е отчетена и констатираната невъзможност за овладяване на емоциите, особено при възпроизвеждане на събития, свързани с инцидента. Така е прието, че емоционалното състояние на ищеца, респ. по отношение на общуване с околните и ежедневни дейности за период от няколко месеца след пожара е било силно разклатено, т.е. безусловен е бил негативния ефект върху психичното здраве, породен от пожара и свързаната с него психотравма. Отчетено е, че при описаните обстоятелства ищецът, като глава на семейството, е изпитвал страх, тревожност и несигурност за бъдещето на близките си и е с повишена емоционалност при спомен или разговор за това събитие. Ето защо, съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД е определено и присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв., който е прието да е справедлив, адекватен и достатъчен паричен еквивалент на засегнатите нематериални блага. Втората инстанция е дала отговор и на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което, като бланкетно заявено – без конкретни фактически твърдения и без ангажиране на доказателства в тяхна подкрепа, е прието за неоснователно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя два въпроса, които счита за обуславящи изхода на делото и чието разглеждане отнася в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тяхното съдържание е следното: 1. „Допустим ли е иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от ответника, след като между същите страни, на същото правно основание и при идентична фактическа обстановка е постановено влязло в сила решение за уважаване на предявен иск за обезщетяване на имуществени вреди?“ По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 49 от 14.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 561/2010 г., I т. о. Страната поддържа по въпроса и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довод, че той е от значение за развитието на правото, доколкото ще позволи създаване на съдебна практика по разглеждане на искове за имуществени и неимуществени вреди от деликт в самостоятелни производства при идентитет на страни, основание и фактическа обстановка. 2. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, вкл. направените с въззивната жалба оплаквания относно релевантни по спора факти и да изложи мотиви по тях?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран от касационния съд, съобразно указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. По втория въпрос се сочи отклонение с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., както и в следните решения: №№ 57/02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г.о.; 536/19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на ВКС, IV г.о.; 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2010 г. на ВКС, II т. о.; 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/20104 г. на ВКС, II т.о. и 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о. Първият въпрос удовлетворява общо основание за селекция на касационната жалба, тъй като въззивният съд е приел, че предявеният в настоящия процес иск за обезщетяване на неимуществени вреди от същия юридически факт (деликт, пожар в дома на пострадалия) и между същите страни, е допустим, тъй като успешно проведената претенция за обезвреда на материални блага не прегражда пътя на защита на вземането от горния правопораждащ факт, но за друг вид обезвреда – на нематериални блага. По него обаче не се открива заявеното допълнително основание, доколкото липсва противоречие с правните разрешения в решението на ВКС, което касаторът сочи и прилага. Напротив, въззивното решение е постановено в пълно съответствие с тази практика, според която когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащият факт съдът се е произнесъл окончателно. Ето защо липсва обосновано приложно поле на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос, а постановеното от въззивния съд решение е допустим съдебен акт, което изключва служебната проверка в тази насока, дължима от касационния съд съобразно указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Според установената съдебна практика недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при което делото не може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване, респ. при произнасяне извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита или ако съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая нито една от тези хипотези не е налице. Неоснователно е искането на страната за допускане на касационен контрол по поставения първи въпрос и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради следните аргументи. На първо място, основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не могат да се предявяват едновременно към едни и същи въпроси, тъй като са самостоятелни фактически състави, чието кумулативно въвеждане е недопустимо. На второ място, отсъства обосноваване на допълнителните предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разрешенията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. ВКС, ОСГТК. Не е мотивирано наличието на посочената от жалбоподателя хипотеза - „въпрос от значение за развитието на правото“ с твърдение за непълна, неясна или противоречива уредба на конкретна норма, която изисква създаване на съдебна практика по прилагането й или нейното осъвременяване. Нещо повече, страната сама се позовава на съществуваща съдебна практика по приложението на нормите, разписващи правните последици на влязло в сила съдебно решение, чиято правна уредба е ясна и безпротиворечива. Затова и по това основание не е възможно да се осигури достъп до касация. Касационното обжалване обаче ще следва да се допусне по втория от повдигнатите въпроси. Той осъществява и общо, и допълнително основание за селектиране на касационната жалба. Въпросът е релевантен, тъй като е обусловил процесуалната активност на въззивния съд по разглеждане и решаване на материалноправния спор, предмет на делото. По него е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се установява поддържаното отклонение с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, на която страната се позовава – липсват изложени съображения и даден отговор по оплакването във въззивната жалба на ответното дружество, че във връзка с обстоятелствата по спора (налагащи разглеждане на гражданските последици от деянието) е постановена влязла в сила присъда, която е задължителна за съобразяване от гражданския съд по правилото на чл. 300 ГПК. В обобщение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения втори правен въпрос. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 672/06.06.2019 г. по гр. дело № 704/2019 г. на Окръжен съд – Варна. УКАЗВА на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на сумата 261 (двеста шестдесет и един) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи копие от вносния документ в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК. След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.