6 Р Е Ш Е Н И Е № 30 София, 16.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА……..............…..……. и с участието на прокурора……......…..., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 776 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 879/18.ХІ.2014 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното от застрахователя [фирма]-София въззивно решение е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантния правен въпрос: „С каква давност се погасяват вземанията за лихви върху обезщетенията за претърпени неимуществени вреди – кратка, тригодишна по чл. 111, б. „в” ЗЗД или обща, петгодишна по чл. 110 ЗЗД”, доколкото при направеното от застрахователя настоящ касатор още с отговора по исковата молба възражение за изтеклата кратка погасителна давност по отношение на претенцията за мораторна лихва при съпоставка между датите на настъпване на процесното вредоносно събитие /ПТП/ и тази на завеждане на делото. Оплакванията на застрахователя касатор са били за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и осъждане на ответницата по касация Л. С. Костова от [населено място] да заплати на дружеството направените за настоящето касационното пр-во разноски в размер на 2 100 лв. - съгласно приложените договор за правна и защита и съдействие, сключен с бургаското адвокатско д-во „К., С.&Со” и списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че необосноваността на въззивното решение в атакуваната негова част се изразявала в „липса на каквито и да е мотиви, липса на каквото и да е обсъждане на претенцията за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД”. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно призовани, страните по спора не са се явили, респ. не са били представлявани, но застрахователното д-во касатор е представило свои писмени бележки по делото, изготвени от процесуалния му представител по пълномощие от АК-Бургас, в които поддържа оплакването си, че в атакуваната му част въззивното решение е било постановено в нарушение на материалния закон /чл. 111, б. „в”, предл. 2-ро ЗЗД/ - отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК. С оглед това се претендира постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който „дължимата лихва за забава върху допълнително присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., да се определи не от датата 21 юни 2008 г., както това е сторил въззивният съд, а начиная от датата 6.ІІ.2010 г., тъй като при направеното и прието от съда за основателно възражение за изтекла давност, законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение е погасена по давност за периода от 21.VІ.2008 г. и до 5.ІІ.2010 г. /вкл./, т.е. три години назад, преди предявяване на исковата претенция от 6.ІІ.2010 г.” Като взе предвид оплакванията и доводите на застрахователното д-во касатор - вкл. и тези, наведени в горните негови писмени бележки по делото, и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на постановеното от Бургаския апелативен съд решение № 117/12.ХІ.2013 г. по гр. дело № 283/2013 г. по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на [фирма].-София е основателна. В атакуваната си част въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон: чл. 111, б. „в”, предл. 2-ро във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от датата на настъпване на съответния деликт. Същевременно разпоредбата на чл. 111, б. „в”, предл. 2-ро ЗЗД предвижда, че с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви. Данните по делото са, че процесното ПТП, от което на ищцата Л. С. Костова и на нейния малолетен син са били причинени неимуществени вреди, е настъпило на 21.VІ.2008 г., докато исковата й молба, с предявения срещу застрахователя настоящ касатор пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, е била заведена в канцеларията на първостепенния съд на дата 6.ІІ.2013 г. или 4 години, 7 месеца и 16 дни след настъпване на вредоносното събитие. Следователно, за периода от година, 7 месеца и 16 дни, предхождащ датата 6.ІІ.2010 г., и при изрично направеното от ответното застрахователно д-во в отговора по същата искова молба защитно възражение в този смисъл – за наличието на 3-годишна погасителна давност по отношение на вземанията за лихви, изтекли до предявяването на иска, претенцията за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди се явява неоснователна в частта й за присъждане на законни лихви върху тях, считано от горепосочената „дата на увреждането”, а именно 21 юни 2008 г. и до датата 5.ІІ.2010 г. С оглед изложеното решение № 117/12.ХІ.2013 г. на Бургаския апелативен съд ще следва да бъде отменено в атакуваната от застрахователя негова част - досежно началния момент, от който се дължи законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение в полза на ищцата Л. С. Костова от Бургас в размер на сумата 40 000 лв., както вместо от дата 21 юни 2008 г., същото акцесорно вземане е дължимо от датата 6.ІІ.2010 г. При този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция и като съобрази изрично направеното от застрахователя касатор искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата по касация Л. С. Костова от Бургас ще следва да бъде осъдена да заплати на търговеца сума в размер на 2 100 лв., представляваща направени от д-вото разноски за възнаграждението на един негов адвокат от АК-Бургас, съгласно приложените по делото Списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 12.ХІІ.2013 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 117 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 12.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 283/2013 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ – относно началната дата, считано от която се начислява законна лихва върху главницата на допълнително присъденото застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв. в полза на ищцата Л. С. Костова от [населено място], а именно датата 21 юни 2008 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ 6.ІІ.2010 г. (шести февруари две хиляди и десета година) КАТО НАЧАЛНА ДАТА, от която се начислява законната лихва върху допълнително присъденото в полза на Л. С. Костова от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 40 000 лв. О С Ъ Ж Д А Л. С. Костова, EГH [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица] - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на „Застрахователно дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 2 100 лв. (две хиляди и сто лева) – съгласно приложените по делото Списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 12.ХІІ.2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1