Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 723   гр. София, 23.10.2008 година                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 344 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по подадена от А. К. Д. в качеството на едноличен търговец с наименование Е. „Т”, гр. К. молба за отмяна на влязло в сила решение от 14.12.2007г. по гр. д. № 3075/2007г. на Софийски районен съд, 52 състав, с което Е. „Т”, действащ чрез А. К. Д. от гр. К., е осъден да заплати на ЗАД „В”, гр. С. на основание чл. 387, ал. 2 /отм./ от ТЗ сумата 5 183 лв. и 2 879 лв. – втора и трета вноски по застрахователна полица земеделски култури № 0* от 16.07.2005г., ведно със законната лихва върху двете суми от 15.02.2007г., на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 968,10 лв. – мораторна лихва върху сумата 5 183 лв. за периода 21.08.2005г. – 15.02.2007г. и сумата 508,85 лв. – мораторна лихва върху сумата 2 879 лв. за периода 21.09.2005г. – 15.02.2007г., както и съдебни разноски в размер 1 112,32 лв. Молителят поддържа становище, че е узнал за решението на 25.03.2008г. след връчената покана за доброволно изпълнение по изп. дело по описа на частен съдебен изпълнител Р. С. Излага доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителят е лишен от възможност да участва в делото пред въззивната инстанция. Твърди, че е призован от седалището и адреса на управление само за съдебното заседание, насрочено за 06.06.2007г., докато определението със задължението по чл. 152 от ГПК /отм./ е изпратено на два адреса, като нито един от тях не е адресът на управление на едноличния търговец и въпреки нарушенията съдът е приел страните за редовно призовани за следващите съдебни заседания по реда на чл. 41, ал. 6 от ГПК /отм./. Молителят поддържа становище, че съобщението за решението не е изпратено на адреса на управление, а на друг адрес и е връчено на Димитър Тодоров Стойчев, който не притежава процесуални правомощия да представлява молителя. Направено е искане решението да бъде отменено и делото върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът ЗАД „В”, гр. С. оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Инвокира възражение, че съдът е призовал молителя за първото съдебно заседание от седалището и адреса на управление съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. първо от ГПК /отм./ и правилно е приложил чл. 51, ал. 4, изр. второ от ГПК /отм./ предвид обстоятелството, че ответникът по иска не е бил намерен на адреса на управление. Според ответника по молбата ново призоваване не е било необходимо съгласно чл. 41, ал. 6, изр. първо във връзка с изр. второ от ГПК /отм./. По отношение на представителната власт на Димитър Стойчев са изложени доводи, че лицето е упълномощено от молителя да го представлява с нотариално заверено пълномощно, а адресът в гр. М. е посочен в процесната полица за застраховка като адрес на кореспонденция. Ответникът моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 от ГПК /преди чл. 232, ал. 1 от отменения ГПК/, връчената на молителя покана за доброволно изпълнение изх. № 2789/25.03.2008г. по изп. дело № 2* на ЧСИ Р. С. , и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК /преди чл. 231, ал. 1, б. „е” от отменения ГПК/, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 от ГПК намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. В първоинстанционното производство са насрочени пет съдебни заседания, на четири от които е дадан ход на делото и са извършени съдопроизводоствени действия. За първото съдебно заседание, проведено на 06.06.2007г., до молителя – ответник в първоинстанционното производство са изпратени призовки на два адреса: 1/ адреса на управление, вписан в търговския регистър съгласно удостоверение за актуално състояние от 16.01.2007г. по ф. дело № 279/1997г. – гр. К., ул. П. № 7, блок АРПЕЗОС, ап. 12; 2/ гр. К., ул. „Републиканска” № 47. Изпратената до адреса на управление призовка е върната в цялост с отбелязване, че посоченият адрес е домашен и на същия няма такава фирма и не живее такова лице, по сведение на посочен свидетел. Изпратената на другия адрес призовка също е върната в цялост с отразяване, че на адреса няма такава фирма и такова лице. Съобщения за задължението на ответника по исковата молба да представи пълномощно № 365 на нотариус А. Ц. Томова, с което е упълномощил Димитър Тодоров Стойчев на основание чл. 152 от ГПК /отм./, е изпратено до едноличния търговец на два адреса: 1/ гр. К., ул. „Републиканска” № 47 /съобщението се е върнало с отбелязване, че на адреса няма такава фирма и такова лице/; 2/ гр. М., ул. „Крайна” № 4 /съобщението се е върнало с отбелязване, че седалището на Е. „” се намира в гр. К. ул. „Републиканска” № 20 нотариус/. За следващите съдебни заседания, проведени на 09.10.2007г., 07.11.2007г. и 14.11.2007г. на ответника по исковата молба – молител в настоящото производство не са връчени призовки, а съдът е приел, че е редовно призован съгласно чл. 41, ал. 6 от ГПК /отм./. При тези фактически данни се налага изводът, че ответникът по предявените искове е призован в първоинстанционното съдебно производство при спазване на разпоредбите за призоваване, а именно чл. 41, ал. 6, чл. 48 и чл. 51, ал. 4, изр. второ от ГПК /отм./. Призоваването на търговец, който е вписан в търговския регистър, се извършва на последния посочен в регистъра адрес, който в случая е в гр. К., ул. П. № 7, блок АРПЕЗОС, ап. 12 и на който е изпратена призовка с препис от исковата молба и доказателствата към нея. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 4, изр. второ от ГПК /отм./, предвид обстоятелството, че едноличният търговец, респективно негов представител не са били намерени на вписания в търговския регистър адрес на управление. Поради това и с оглед обстоятелството, че А. К. Д. като управител на Е. „Т” е упълномощила Димитър Тодоров Стойчев да предствлява едноличния търговец, да открива и закрива банкови сметки и предвид факта, че Димитър Стойчев е представлявал едноличния търговец пред ЗАД „В”, като е получавал съобщения на адрес гр. Момчилград, ул. „Крайна” № 4, който адрес е посочен в процесната застрахователна полица и като адрес за постоянен контакт в писмото до Фонд „Тютюн” към МЗГ, може да се приеме, че молителят е променил адреса си, без да е изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в търговския регистър. Налице е хипотезата на чл. 51, ал. 4, изр. второ от ГПК /отм./, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил всички призовки и книжа към делото и е приел, че ответникът по исковата молба е призован по реда на посочената правна норма. Разпоредбата на чл. 41, ал. 6, изр. второ от ГПК /отм./ задължава страната, след като е била призована за първото съдебно заседание по делото, за останалите съдебни заседания да следи сама за развитието на процеса. Съдът е длъжен да изпрати призовка за следващото съдебно заседание, ако страната не е била редовно призована или разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание, какъвто не е настоящия случай. При редовно призоваване на страната по спора, без значение е дали същата се явява или не изпраща представител по делото. В конкретния случай молителят е бил редовно призован за първото съдебно заседание съгласно чл. 51, ал. 4, изр. второ от ГПК /отм./ и за Софийски районен съд не е съществувало задължение да изпрати призовки до ответника по предявените искове за следващите съдебни заседания. Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 4, изр. второ от ГПК /отм./ и по отношение на съобщението за решението. Не е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, с което молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото – основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК /преди чл. 231, ал. 1, б. „е” от отменения ГПК/. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и предвид факта, че ответникът по молбата за отмяна не е поискал и не е направил разноски за настоящото производство, такива на страните не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. К. Д. като едноличен търговец с наименование Е. „Т”, гр. К. за отмяна на влязло в сила решение от 14.12.2007г. по гр. д. № 3075/2007г. на Софийски районен съд, 52 състав. РЕШЕНИЕ. О не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.