5 Р Е Ш Е Н И Е № 317 гр. София,08 октомври 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря……...….Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....…...........Петя МАРИНОВА.......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 900 по описа за 2015 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. Я. М., чрез защитника му адв. Р. М. срещу въззивно решение № 60 от 04.03.2015 г., постановено по внохд № 980/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 5 с-в. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква неправилната оценка на доказателствата, която довела до погрешен извод, че подсъдимият е автор на престъплението. Оспорва се приетия от съда квалифициращ убийството признак „користна цел”, с което се твърди, че е нарушен законът. Наложеното наказание се изтъква, че е несправедливо, тъй като не били отчетени всички отразяващи се на наказателната отговорност на М. обстоятелства. Алтернативно се настоява за постановяването на справедлив съдебен акт, за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. М. на същите основания и със същите аргументи. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че при анализа и оценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуални правила, за каквито се твърди в жалбата. Правната квалификация намира за правилна, а наложеното наказание за справедливо. Предлага решението на апелативния съд да се остави в сила. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители – адв. К. Г. счита жалбата за неоснователна, за което излага подробни съображения в подадено възражение по реда на чл.351, ал.3 от НПК. Подсъдимият Б. М., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 18 от 22.05.2014г., постановена по нохд № 537/13г. по описа на Софийски окръжен съд, НО – 1 с-в, подсъдимият Б. Я. М. бил признат за виновен в това, че на 31.05.2011 г. в къща, находяща се в [населено място], обл.Софийска, [община], умишлено умъртвил Н. Й. Д., като деянието е извършено с особена жестокост и с користна цел и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.3, т.7 и т.12, пр.1 във вр. с чл.115 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” НК и чл.54 от НК му било наложено наказание доживотен затвор, което да се изтърпи в затвор при специален режим. На основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД подсъдимият Б. Я. М. бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието, в полза на З. Г. Д. в размер на 150 000лв. и в полза на И. Н. Д. и на А. Н. Д. в размер на по 125 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, като гражданските претенции били отхвърлени до пълния им размер. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото и ДТ върху уважените граждански искове. Така постановената присъда била обжалвана от всички страни по делото, като в протеста на прокуратурата и жалбата на частните обвинители било поискано налагането на наказание доживотен затвор без право на замяна; в жалбата на гражданските ищци било изразено несъгласие с размера на присъденото обезщетение, а подсъдимият атакувал присъдата с оплакване за необоснованост и явна несправедливост на наказанието. По подадените протест и въззивни жалби било образувано внохд № 980/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 5 с-в. С решение № 60 от 04.03.2015г. въззивният съд изменил присъдата, като увеличил наложеното на подсъдимия М. наказание на доживотен затвор без замяна и размера на присъденото в полза на гражданските ищци обезщетение до пълния предявен размер от по 220 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, както и размера на ДТ върху уважените граждански искове. В останалата част потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на М. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. 1. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърдението в жалбата за ограничаване правото на защита на подсъдимия предвид отказ да бъде удовлетворено доказателствено искане, не отговаря на действителното положение. В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие апелативният съд е назначил поисканата с въззивната жалба съдебно - психиатрична експертиза за проверка на свидетелската годност на св. И. Лагариева. В заключението си експертите са били категорични, че последната притежава годност за правилното възприемане и последващото възпроизвеждане на фактите от действителността. Неоснователен е упрекът към въззивната инстанция, че на експертизата не били поставени задачи, формулирани от защитата, доколкото нито във въззивната жалба, нито в производството пред въззивния съд не е било правено искане за поставянето на допълнителни въпроси и задачи към експертизата. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствения материал се свеждат до неоснователното според защитата кредитиране от страна на съдилищата на показанията на свидетелката И. Лагариева, която е единствен очевидец на деянието. Доводи за манипулиране на показанията й от страна на частните обвинители са били изложени и във въззивната жалба. В решението си апелативният съд основателно ги е отхвърлил, доколкото доказателства за подобно въздействие върху свидетелката не са били събрани по делото. Въззивният съд не е възприел безкритично показанията на Лагариева, а е проверил достоверността им с помощта и на други доказателствени средства. Заявеното от свидетелката, че двамата с М. били настанени в стая на таванския етаж в къщата в [населено място], кореспондира с намерените дактилоскопни следи от подсъдимия върху телевизор в стая на таванския етаж и нож, намерен на терасата на същия етаж, както и оставените от него биологични следи, изследвани с помощта на Д. експертиза, върху намерена при оглед на третия етаж пластмасова бутилка. Съобщеното от Лагариева, че подсъдимият нанесъл ударите с брадва в главата на Н. в момент, когато последният търсел пирони в килер на първия етаж, съответства на констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие при който било установено наличието на разпилени на пода пирони. Показанията на свидетелката за средството, с което е извършено престъплението – брадва и начина на осъществяването му – чрез нанасяне на удари с тъпата част на същото оръдие, кореспондира като механизъм със заключението на съдебно - медицинската експертиза на труп и с тази на веществени доказателства, според която при изследването по метода на Д. профилирането на вещественото доказателство брадва, иззето от местопрестъплението, са констатирани биологични следи от кръвта на пострадалия. В случая следва да се отбележи и съответствието на показанията на Лагариева с обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК, в които М. е признал за нанесени от него удари с брадва, които обяснения след прочитането им е потвърдил пред първоинстанционния съд. Апелативният съд е приел с доверие на следващо място показанията на Лагариева относно мотива за извършване на убийството, а именно желанието на подсъдимия да се сдобие със злато и пари. В мотивите на въззивното решение са изложени убедителни съображения защо съдът не е кредитирал версията на М., че мотив за извършване на престъплението било сексуално посегателство от страна на пострадалия върху Лагариева. Последното обстоятелство освен, че се отрича от свидетелката, се опровергава и от данните, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието от който е видно че трупът на пострадалия е намерен със закопчан и препасан с колан панталон. Така осъществената процесуална дейност на въззивния съд, свързана със събиране и анализ на доказателствата не сочи на допуснати процесуални нарушения. Приетите за установени от фактическа страна обстоятелства са основани на събраните по делото доказателства, а анализът на доказателствената съвкупност е довел до извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. 2. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Приетата от съда правна квалификация на осъщественото от подсъдимия като умишлено убийство по чл.116 от НК с наличие на квалифициращи елементи - особена жестокост, користна цел и опасен рецидив, е съответна на установените обстоятелства. В касационната жалба се възразява срещу квалифициращия признак користна цел, доколкото не било установено М. да е придобил пари или вещи, собственост на пострадалия Н.. Настоящата инстанция намира тези доводи за неоснователни. За да приеме наличието на такъв квалифициращ признак, въззивният съд е взел предвид, че целта на дееца е била да умъртви пострадалия, за да получи предполагаемите и съобщени от Д. ценности. В тази насока съображенията във въззивното решение относно принципната невъзможност за прилагане на закон за по- тежко наказуемо престъпление по чл.199, ал.2 от НК при липса на подаден съответен въззивен протест се споделят от касационния съд. 3. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК Оплакването за явна несправедливост на наказанието се свежда до твърдение, че съдът не взел предвид всички обстоятелства от значение за реализиране на отговорността на подсъдимия. Конкретни обстоятелства не се сочат. При определянето на наказанието в първата инстанция са били взети предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства високата обществена опасност на деянието и дееца; наличието на три квалифициращи убийството признака; трайната престъпна нагласа на М. и не постигане целите на наказанието след изтърпяването на наказание също за извършено убийство. Апелативният съд, солидаризирайки се с изводите на окръжния съд, е мотивирал необходимостта от налагането на наказание – доживотен затвор без замяна с трудната поправимост на дееца и високия риск от повторяемост на престъпната му дейност, което налага обществото да бъде предпазено чрез прилагането на временната и изключителна мярка доживотен затвор без замяна. Касационният съд споделя така изложените съображения, поради което намира подадената жалба за неоснователна и в тази й част. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 60 от 04.03.2015г., постановено по внохд № 980/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 5 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: