Р Е Ш Е Н И Е № 50150 [населено място], 06.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1737 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „А. България живот“ АД срещу решение № 442/28.04.2021 г. по в. гр. д. № 3522/2020 г. на Апелативен съд София, с което, след отмяна на решение № 4073/08.07.2020 г. по гр. д. № 14 421/2018 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 238 КЗ /отм./ касаторът е осъден да заплати на А. Д. Н. сума в размер на 107 821, 28 лв., равностойност на 55 128, 15 евро – застрахователно обезщетение по индивидуална застраховка от смесен характер, обективирана в застрахователна полица № [ЕГН]/3, ведно със законната лихва от 30.10.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сума в размер на 2 820, 95 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 02.12.2017 г. – 30.10.2018 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на решаващите правни изводи. Въззивното решение почива само на предположения при липса на пълно и главно доказване на заявените в исковата молба твърдения. Решаващият съд не е обсъдил детайлно събраните по делото доказателства, включително комплексната съдебномедицинска експертиза, както и не е отчел липсата на медицински документи у ищеца и в базата данни на НЗОК-РЗОК за предоставена му първична специализирана болнична или извънболнична медицинска помощ в период от десет години преди завеждане на делото. В жалбата се заявява становище, че по делото липсват преки доказателства самото ухапване да е причинило на ищеца обективираната в експертно решение № 1905 от 122/06.07.2018 г. на I МБАЛ София вреда, както и липсват доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между ухапването от куче и инфекцията, довела до установените у ищеца увреди. На следващо място, в жалбата се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е кредитирала свидетелските показания, дадени от приятел на ищеца, въпреки противопоставеното възражение и оспорване от страна на застрахователното дружество. От касатора се твърди, че проява на груба небрежност и принос за настъпване на вредоносния резултат е пасивното поведение на пострадалия, който не е потърсил своевременно квалифицирана медицинска помощ, с което сам се е поставил в риск. Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от съда при определяне размера на обезщетението. В касационната жалба се прави искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде отменено с преразпределение на отговорността за разноски. Ответникът по касация А. Д. Н. оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. В отговора се изразява становище за правилно възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и обоснованост на правните му изводи. Сочи се, че съдът законосъобразно е достигнал до извод за доказано наличие на причинно-следствена връзка между ухапването и последвалата от него инфекция, както и правилно е отхвърлил противопоставеното от застрахователното дружество правоизключващо възражение за проявена груба небрежност, изразяваща се в несвоевременно потърсена медицинска помощ. Според ответника по касация е спорно доколко в процесната хипотеза въобще може да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е налице непозволено увреждане. Сключеният между страните договор за застраховка е уреден в глава двадесет и първа от КЗ /отм./ и в чл. 238 от същия са предвидени изключени рискове, при настъпване на които застрахователят се освобождава от плащане. В нито една от тези разпоредби, нито в общите условия към застраховката са предвидени факти, на които почиват правоизключващите възражения, противопоставени от касатора. Според ответника становището, че при своевременно ваксиниране неблагоприятните последици не биха настъпили, е абсолютно несъстоятелно и ненамиращо подкрепа в събраните по делото доказателства. У пострадалия не са констатирани заболяванията бяс и/или тетанус, нито пък е дадено предписание за поставяне на такава ваксина. При изложените съображения от Н. се претендира потвърждаване на въззивното решение с присъждане на разноски в негова полза. В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез своя процесуален представител, поддържа касационната жалба. Ответникът по касация поддържа отговора. Заявява становище, че твърдението на жалбоподателя за липса на данни раната на пострадалия да е била обработвана не отговоря на истината, тъй като по делото са приложени епикризи, обсъдени от комплексната експертиза. В тях е посочено, че е била проведена консултация с дерматолог, извършена смяна на превръзки и обработка на раната. Поставянето на ваксина е без значение в случая, тъй като ответникът по касация е получил стафилококова инфекция, която се лекува с антибиотици, а не с ваксинация. Процесуалният представител на ответника акцентира върху факта, че получената бактериална инфекция се разпространява минутно. Възражението на касатора, че проведеното лечение е несвоевременно, се опровергава от допълнителните обяснения на вещите лица, включени в комплексната експертиза За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е очертал спорния между страните въпрос, а именно дали е налице злополука по смисъла на общите условия на сключения между тях договор застраховка „Живот“ от смесен характер. Приел е, че ухапването от куче попада в обхвата на договора, т. е. представлява покрит риск. Кредитирайки приетата по делото съдебномедицинска експертиза, е счел за доказано, че в резултат от ухапването на ищеца са причинени вреди от инфекция, довела до сепсис и двустранно възпаление на слуховите нерви с проява на двустранна невросензорна загуба на слуха и вестибуларна дисфункция, засягаща централните отдели. Съдът е преценил, че поради забава на застрахователя не се е погасило правото на застрахования да получи застрахователната сума при приложение на уговореното в чл. 9.11. от общите условия. Съставът на Апелативен съд София е възприел установената от ТЕЛК трайно намалена трудоспособност на ищеца в размер на 43% – резултат от увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, спондилоза, шийна и лумбална остеохондроза, коренчева лезия, световъртеж от централен произход, двустранен неврит на слуховите нерви. Въз основа на обема трайно намалена трудоспособност е определил размера на застрахователното плащане по реда на чл. 9.6. от общите условия, приложими към застрахователния договор, а именно 43% от застрахователната сума. По възражението за съпричиняване съдът е анализирал установените по делото факти, че след ухапването раната на ищца не е била обработена, а той е потърсил медицинска помощ пет дни след инцидента, тъй като вдигнал висока температура. Липсата на ваксиниране против бяс/тетанус е преценил, че не е основание за отхвърляне на претенцията, а може да доведе само до намаляване на дължимото обезщетение в приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Решаващият състав е споделил съображенията на вещите лица, че при своевременно поставена ваксина и предприета лекарска намеса принципно е възможно да се предотврати изолирането на болестотворни микроорганизми, но е формирал извод, че по делото не било доказано пълно и главно, че при своевременно поставена ваксина и потърсена лекарска помощ инфекцията би била предотвратима. Отделно е посочил, че по делото няма категорични данни за дадени на пострадалия лекарски предписания, които не е спазил, или за неправилно диагностициране или лечение. Като допълнителен аргумент въззивният съд е изтъкнал, че кучето, ухапало Н., не било улично, поради което за ирелевантно е преценил регулярното поставяне на задължителна годишна ваксинация и неговото обезпаразитяване. С тези мотиви е счел за неоснователно противопоставеното от застрахователното дружество възражение за изключване на отговорността поради демонстрирана от пострадалия груба небрежност, евентуално за намаляване на обема ѝ поради съпричиняване. С определение № 272/18.05.2022 г. е допуснато касационно обжалване при преценка за наличие на основание да бъде осъществен директен достъп до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Тя е мотивирана с необоснованост на въззивното решение, установима пряко от мотивите му. От една страна, съставът на Апелативен съд София е посочил, че обработката на получената от ухапването рана и поставянето на ваксина е от естество да намали или предотврати инфектирането на организма с болестотворни организми, а от друга – че по делото не била доказана по категоричен начин тази връзка. Житейски необосновим извод, доколкото е ноторно известно, че обработката на рани с дезинфекциращи препарати и поставянето на ваксина имат за цел да унищожат популациите на болестотворни микроорганизми от бактериален произход, какъвто е и тетанусът, както в организма на човека, така и в този на животните /кучета/. Очевидно нарушени се явяват правилата на формалната логика. Както е разяснено в т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, ВКС необосноваността е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество и установеното от събраните по делото доказателства и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер – формалната логика или емпирично и научно-теоретично знание. Необосноваността е резултат от превратно интерпретиране на данните по делото поради несъобразяване с посочените неюридически правила, обезпечаващи съответствието на фактическите изводи на съда с действителното извънпроцесуално положение по спора. Необосноваността представлява нарушение на съществени процесуални правила. В исковата молба А. Д. Н. съобщава за ухапване от собственото му ловно куче, в резултат на което твърди, че е получил увреждания, за които претендира заплащане на застрахователна сума по застраховка „Живот“ със смесен характер. Ответникът оспорва наличието на ухапване, евентуално наличието на причинно-следствена връзка между него и уврежданията, евентуално противопоставя правоизключващо възражение за проявена груба небрежност от ищеца. Първият спорен момент по делото е дали от доказателствата се установява, че соченият инцидент действително се е случил и дали между него и твърдените вреди е налице причинно-следствена връзка. Относно факта на ухапването липсват преки доказателства. Разпитаният пред първа инстанция свидетел не е очевидец на тази случка, а заявява твърдения за узнати от ищеца обстоятелства, а именно, че ухапването се е случило на 28.09.2016 г. На този ден двамата се чули по телефона по случай рождения ден на съпругата на ищеца. Свидетелят твърди още, че А. му обяснил, че се чувства зле и заради състоянието си провалил празника на своята съпруга. Установява се от писмените доказателства, че на датата 05.10.2016 г. на ищеца е бил извършен лекарски преглед във ВМА. По ръцете и бицепсите му са палпирани инфилтрати със зачервена повърхност. Установени са завишени левкоцити /левкоцитоза/ и завишена стойност на CRP /Ц-реактивен протеин/, които свидетелстват за бактериална инфекция /сепсис/. При извършения личен преглед по повод назначена от съда експертиза вещото лице Г. е установило, че едната нокътна плочка на палеца на дясната ръка е деформирана и белегът може да се интерпретира като резултат от кучешко ухапване. Според заключението на вещото лице е възможно настъпилата бактериална инфекция да е резултат от ухапване от куче, тъй като е добре известно, че зъбите на кучетата са силно замърсени. Стафилококовата инфекция е причинена от изолиран при ищеца „стафилококос ауреус“ – болестотворен микроорганизъм. В резултат на тази инфекция е възможно причиняването на посоченото в приетата по делото епикриза двустранно възпаление на слуховите нерви, довело до двустранна невросензорна загуба на слуха и необходимост от слухопротезиране. Вещите лица, работили по комплексната съдебномедицинска експертиза, са дали становище, че нормална практика при такива ситуации е раните да бъдат обработени с дезинфектант и да се прецени дали да бъде назначен антибиотик или поставена ваксина. Разгледани в тяхната съвкупност събраните гласни доказателства, експертни заключения, изявленията на вещите лица в открито съдебно заседание, както и приетите епикризи /л. 18 – л. 22, л. 28 от делото на СГС/ и изследвания като система от косвени доказателства установяват осъществяването на твърдения от ищеца факт – ухапване от куче. Вещите лица са категорични в изводите си, че това ухапване е възможна причина за развитие на сепсисна инфекция, а тя от своя страна е способна да предизвика увреждане на сензорните системи, касаещи слуховия и вестибуларен анализатор с проява на двустранна невросензорна загуба на слуха и вестибуларна дисфункция, засягаща централните отдели. Следователно, въззивният съд правилно е разрешил спора по въпроса като е счел за доказано твърдяното от ищеца ухапване и наличието на причинно-следствена връзка между него и получените увреждания. Вторият спорен въпрос е дали причиненото от инфекцията увреждане е могло да бъде избегнато, ако веднага след ухапването е била потърсена лекарска помощ и раната е била обработена, съответно е била поставена ваксина против бяс/тетанус. По делото няма данни за осъществено посещение при лекар и обработка на раните или поставяне на противобясна/противотетанусова ваксина на датата 28.09.2016 г. /твърдения ден на ухапването/. Първите данни за потърсена лекарска помощ са от 05.10.2016 г. от Клиниката по инфекциозни болести при ВМА по повод внезапно повишена до 40 градуса по Ц. температура, болезненост, зачервяване и оточност на ръцете. Разпитаният по делото свидетел е посочил, че закарал ищеца във ВМА и „буквално съм му помогнал да се качи в колата“, „чувстваше се зле, виеше му се свят“. В същото време, ноторно известно е, а и от вещите лица е посочено, че в устната кухина на куче има множество бактерии, поради което кучешкото ухапване е травма, изискваща спешна лекарска намеса. Тя следва да е насочена към обработка на раната с дезинфектант, при необходимост поставяне на превръзка и ваксина и в рамките на 8-24 часа извършване на преценка за назначаване на антибиотик, тъй като при наличие на бактериална инфекция тя може да се развие до 24-тия час, а в период от 3-7 дни ухапаният трябва да се самонаблюдава, в случай че бактериалното натоварване е в малки количества. Вещите лица са посочили с голяма степен на сигурност, че при потърсена лекарска намеса, обработка на раната, поставена ваксина срещу тетанус/бяс е възможно да се предотврати изолирането на болестотворни микроорганизми, включително бактерии. От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че ищецът е бил ухапан преди 28.09.2016 г., тъй като разпитаният свидетел е посочил, че, когато са се чули по телефона по повод рождения ден на съпругата му, който е на 28.09.2016 г., ищецът вече е изпитвал физически дискомфорт - казал му, че „се чувства зле, били на ресторант и буквално провалил празника“. Следователно, когато е потърсил медицинска помощ на 05.10.2016 г., ищецът е бил в увредено здравословно състояние, причинено от настъпилата сепсисна инфекция. Той не е положил нужната грижа и не е извършил необходимите първи задължителни стъпки – да потърси лекарска помощ с цел обработка на раната, преценка за назначаване на антибиотик и/или поставяне на ваксина. Действително, от събраните доказателства се установява, че причина за неговото влошено здравословно състояние не е бактерия, причиняваща тетанус, нито вируса на бяс, а стафилококова бактерия. Тя обаче може да бъде ограничена при навременно вземане на мерки - подходяща обработка на раната от лекар и назначаване прием на антибиотик. При това положение настоящият състав на съда приема, че следва да бъде приложен общият принцип, регламентиран от разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, който освобождава длъжника от неговата отговорност, ако кредиторът с цел да избегне вреди не е положил грижата на добрия стопанин. В случая сключената между страните застраховка „Живот“ има смесен характер /спестовен и рисков/ и въпреки, че няма типичния обезщетителен характер, то и по отношение на нея следва да се приложат общите правни принципи, регулирани от ЗЗД относно действието на договорите. След като ищецът не се е погрижил за своите работи с цел да ограничи застрахователния риск, то дължимата от застрахователя сума при настъпване на застрахователното събитие следва да бъде намалена. Липсата на грижа за собствените работи като основание за намаляване обема на дължимото от длъжника изпълнение е обсъждана в практика на касационната инстанция - ТР № 88/1962 г. на ОСГК на ВС, решение № 1190/1994 г. по гр. д. № 514/1993 г. на ВС, V г.о., решение № 1884/2005 г. по гр. д. № 1404/2003 г. на III г.о., решение № 1884/2005 г. по гр. д. № 1404/2003 г. на III г.о. на ВКС, решение № 85/2019 г. по гр. д. № 2456/2018 г. на III г.о. на ВКС и др. Дадените разрешения напълно се споделят от настоящия състав. В конкретната хипотеза настоящият състав на съда счита, че не са налице основания за пълно изключване на застрахователната отговорност, тъй като не се доказва проявена от пострадалия груба небрежност, разяснена в чл. 10.11. от общите условия и изразяваща се в непотърсена или отказана квалифицирана лекарска помощ, извършено самолечение и прилагане на неутвърдени в медицинската наука и практика методи, съответно в чл.9.16. - неспазване на предписанията на лекуващия лекар. В заключение, като не е потърсил незабавно лекарска помощ с цел ревизия на получената рана и предприемане на действия по ограничаване на възможно инфектиране, ищецът сам се е поставил в ситуация да допринесе за собствената си увреда. При преценка на релевантните обстоятелства настоящия състав счита, че дължимата застрахователна сума следва да бъде намалена с 30%. Като не е съобразил правилата на емпиричното и научно-теоретичното знание, за които е имал данни чрез приетите експертни заключение, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение което е довело до необоснованост на изводите му. В сключения между страните договор за застраховка от застрахователното дружество е поето задължение за покриване на риска „трайна загуба на трудоспособност от застрахователна злополука“. В т. 4.2.3, Раздел III е посочено, че при трайна загуба на трудоспособност в резултат на застрахователна злополука на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума, равен на процента загубена трудоспособност, определен от застрахователно-медицинска комисия на застрахователя. В чл. 9.12. от общите условия към договора за застраховка се сочи, че процентът на загубената трудоспособност се определя от застрахователно-медицинска комисия на дружеството след окончателно и пълно стабилизиране на получените увреждания, но не по-рано от три и не по-късно от дванадесет месеца от датата на злополуката. По делото е установено, че застрахователно-медицинска комисия не е сформирана, за да определи процента нетрудоспособност на ищеца, поради което той е бил освидетелстван от експертна комисия към I МБАЛ София ЕАД. Представеното по делото експертно решение № 1905 от 122/06.07.2018 г. представлява индивидуален административен акт, който подлежа на обжалване по административен и съдебен ред - чл. 112 от Закона за здравето. Няма данни по делото решението на ТЕЛК да е било обжалвано. Тъй като застрахователното дружество не е участник в производството по издаване на този акт, нито по отношение на него е осъществен пряк съдебен контрол, то на основание чл. 17, ал. 2 ГПК съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, може да извърши косвен контрол за неговата законосъобразност. Последователно в хода на производството застрахователното дружество е оспорвало представеното от ищеца експертно решение № 1905 от 122/06.07.2018 г. на I МБАЛ София с твърдения, че то не е годно да установи релевантния по делото факт, че в резултат на инцидента ищецът трайно е загубил част от своята трудоспособност, както и обема на тази загуба. От представената епикриза на Национална многопрофилна транспортна болница „Ц. Б. III“ , УГН отделение, издадена на 04.11.2016 г. /л. 28 от делото на СГС/, е видно, че и след проведено лечение ищецът е с трайна загуба на слуха: 38, 70 dB за дясно ухо и 25 dB за ляво ухо. При тези данни експертната комисия правилно е съобразила предвиденото в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза в редакция, публ. в ДВ бр. 51/27.06.2017 г. В Част III, Раздел I, т.2.1.1. от соченото Приложение за намаление на слуха от 35 до 45 dB се определя 15% намалена работоспособност, а за хронични нервни болести, сред които са посочени дискоординационни синдроми в лека степен, се определя такава от порядъка на 30-40%. Правилно е приложила и Методиката към чл. 63, ал. 3 от Наредбата. В т. III от същата е предвидено, че, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправната точка за оценка на трайно намалена работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя като за основа се взема най-високият процент на съответната отправна точка и, ако той не е 100%, към него се прибавят от 5 до 20% от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. При ищеца е определена като водеща диагноза „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, а останалите заболявания са посочени като съпътстващи. За водещото заболяване са дадени 30% намалена работоспособност, а за придружаващите заболявания лекостепенна ЛК хипертрофия - 20%, за световъртеж от централен произход 30% и за двустранен неврит 15%. На тази база основното заболяване обосновава 30% намалена работоспособност, а сборът на останалите заболявания - 65%, като 20% от този сбор е 13%. Прибавен към процента на основното заболяване /30%+13%/ се получава 43% намалена работоспособност, колкото е определила и ТЕЛК. Следователно, административният орган е издал законосъобразен акт. Този акт обаче не следва да бъде буквално взет в предвид при определяне размера на застрахователната сума в процесната хипотеза, тъй като определя степен на трайно намаление на работоспособността и за заболявания, които не са причинени от претърпяната злополука. В случая следва да бъде взето в предвид само намалението на работоспособността, което е резултат на злополуката. Тъй като световъртежът от централен вид е определен като причиняващ по-високия процент намалена работоспособност, то към него следва да се прибавят 15% от намалената работоспособност за съпътстващата увреда двустранен неврит, което е 2, 25% или общо следва да се определи 32% намалена работоспособност. Този резултат, съотнесен към застрахователната сума, дава обезщетение в размер на 41 025, 60 евро. Същото, както беше посочено по-горе, следва да бъде намалено с 30% поради неположена грижа на добрия стопанин за ограничаване на вредите, или обезщетението следва да е в размер на 28 717, 92 евро с равностойност 56 167, 36 лева. Мораторната лихва за периода на забава от 02.12.2017 г. /седем дни сред поканата/ до 29.10.2018 г. /датата преди предявяване на исковата молба/ възлиза на 5 179, 88 лв., но с исковата молба е поискано присъждане на сума в размер на 2 820, 95 лв., която не следва да бъде надвишавана с оглед диспозитивното начало. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, спорът трябва да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК и предявеният иск да бъде частично отхвърлен. Въззивното решение като постановено при съществено нарушение на процесуалнте правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК - подлежи на частична отмяна с преразпределяне на отговорността за разноски. Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът касатор дължи на ищеца разноски в размер на 9 865, 30 лв. /8 725 за първа инстанция, 6 212, 84 лв. за въззивна и 4 000 лв. за касационна инстанция, или общо сторени разноски в размер на 18 937, 84 лв./. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски за трите съдебни инстанции в доказания по делото размер 1 793, 08 лв. /900 лв. за първа инстанция, 300 лв. за въззивна инстанция и 2 542, 84 лв. за касационната инстанция или общо сторени разноски в размер на 3 742, 84 лв./ При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 442/28.04.2021 г. по в. гр. д. № 3522/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която, след отмяна на решение № 4073/08.07.2020 г. по гр. д. № 14421/2018 г. на СГС, „Застрахователно акционерно дружество „А. България живот“ АД е осъдено да заплати на А. Д. Н. сума в размер над 56 167, 36 лева до 107 821, 28 лева главница, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Н., ЕГН [ЕГН], срещу „Застрахователно акционерно дружество „А. България живот“ АД иск с правно основание чл. 238 КЗ /отм./ за заплащане на сума в размер над 56 167, 36 лева /левова равностойност на 28 717, 92 евро/ до 107 821, 28 лв. /левова равностойност на 55 128, 15 евро/ – застрахователно плащане по индивидуална застраховка от смесен характер „Живот“, обективирана в застрахователна полица № [ЕГН]/3, ведно със законната лихва от 30.10.2018 г. до окончателно изплащане на сумата. ПОТВЪРЖДАВА решение № 442/28.04.2021 г. по в. гр. д. № 3522/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „А. България живот“ АД е осъдено да плати на А. Д. Н. сума в размер на 2 820, 95 лв. – мораторна лихва за забава на главницата за периода 02.12.2017 г. до предявяване на исковата молба. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно акционерно дружество „А. България живот“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на А. Д. Н., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 9 865, 30 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Д. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати „Застрахователно акционерно дружество „А. България живот“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1 793, 08 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.