Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 169
гр. София, 30.03.2021 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА


като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т.д. N 903 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ловно рибарско сдружение „Сокол” срещу решение № 298 от 16.12.2019г. по в.т.д. № 228 / 2019г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 129/04.04.2019г. по т.д. № 241/2018г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което на основание чл.124, ал. 1 ГПК, по исковете на Сдружение „Ловно рибарско дружество – Павликени“ срещу Сдружение „Ловно рибарско сдружение – Сокол“, [населено място], и ТП ДГС „Болярка“ – Велико Търново, е признато за установено, че: 1/ ищецът е носител на правото по чл.30 ЗЛОД да поддържа заявената пред ТП ДГС „Болярка“ – Велико Търново регистрация на ловната дружина в [населено място] река като свой член; 2/ СЛРС-Сокол не е носител на правото да регистрира ловната дружина в [населено място] река като свой член и 3/ СЛРД-Павликени има право да стопанисва и ползва дивеча в Ловно стопанство район – Бяла река, като в полза на ищеца са присъдени разноските по делото.
Касаторът, СЛРС-Сокол твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че неправилно съдът е приел, че клаузите на чл.34, ал.2 и чл.32, ал.5 от устава на СЛРД – Павликени, предвиждащи, че общото събрание на ловната дружина може да се свика само от УС на сдружението и че решението на дружината влиза в сила само, ако е утвърдено от УС на сдружението, не са нищожни като противоречащи на закона – чл.21, ал.1 ЗЮЛНЦ, чл.30 ЗЛОД и чл.40 от Конституцията на Р България. Апелативният съд неправилно е приел, че ЛРД „Бяла река“ не притежава правосубектност и няма право сама да свика и проведе собственото си общо събрание, в това число и да вземе решение за преместването си от едно сдружение в друго, като касаторът се позовава единствено на решението от ОС на ЛРД „Бяла река“ от 19.05.2018г. /а не на решение от 17.03.2018г./, въз основа на което се твърди, че ловната дружина е прекратила членството си в СЛРД-Павликени и се преместила в СЛРС-Сокол. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че ЛРД „Бяла река“ е спазила разпоредбите на устава на СЛРД-Павликени относно свикването и провеждането на общото събрание – кворум и мнозинство. В тази насока се сочи, че лицата Й. Й., И. И. и Е. И. са имали право да участват в ОС на дружината на 19.05.2018г., тъй като не са били законосъобразно лишени от членство с решение на УС на сдружението от 15.05.2018г., като решението за лишаване от членство за срок от 2 години не е било влязло в сила, тъй като подлежи на обжалване в 14-дневен срок от вземането му съгласно чл.25, ал.7 от устава, като според чл.25, ал.8 от устава, решенията на сдружението влизат в сила след изтичане на срока за обжалването им, от когато се счита и прекратено членството, съгласно чл.19, ал.3 от устава. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изследвал и не се е произнесъл по въпроса относно законосъобразността на членския състав на ОС на ЛРД „Бяла река“ за взетото на 19.05.2018г. решение въз основа на общия брой на членовете на дружината и необходимия брой лица за кворума и мнозинството.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, Сдружение „Ловно рибарско дружество „Павликени“, в подробен писмен отговор излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски като прилага списък по чл.80 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна съдът е приел за установено следното:
С договор № 25 от 07.08.2009г. между Държавно горско стопанство Болярка- [населено място] и Сдружение „Ловно рибарско дружество - Павликени“, със срок на действие до 06.08.2024г., на сдружението е предоставено стопанисването и ползването на редица ловно стопански райони, между които и района на Бяла река, тъй като към момента на сключване на договора Ловно рибарска дружина - [населено място] река е член на СЛРД - Павликени.
Видно от протокола от проведено Общо събрание на 11.05.2018г. на СЛРД – [населено място], на него е взето решение за приемане на ЛРД - [населено място] река в сдружението без встъпителен членски внос.
По делото е представен протокол за проведено Общо събрание на ЛРД - [населено място] река на 19.05.2018г. в [населено място], в който е посочен дневен ред с. т. 1 „Вземане на решение за преместване на ЛРД - [населено място] река в СЛРС–Сокол, [населено място]. Видно от протокола, при проведеното гласуване по т. 1 от дневния ред 19 души са гласували „за“, а 9 души са били „против“. Протоколът е подписан от Й. Й. – председател на ОС; И. И. – председател на ЛРД - [населено място] река и Е. И. - протоколчик, като подписите са нотариално заверени. Приложен е и списък на присъствалите на Общото събрание, гласували за преместване на ловната дружина. Решаващият състав е приел, че свидетелите установяват, че за събранието от 19.05.2018г. са получили писмени покани. Въз основа на показанията на свидетелите е прието още, че: Събранието от 19.05.2018г. било ръководено от И. И. – председател на ЛРД - [населено място] река; Й. Й. и Е. И.. Преди започване на събранието св. П. П., като представител на СЛРД - [населено място], предупредил присъстващите че тримата човека, които ръководят събранието, са лишени от членство за 2 години. Тогава В. П., член на ЛРД, заявил, че това не интересува присъстващите и събранието ще се проведе. Събранието било проведено. Членовете на дружината, които са от [населено място], гласували за преминаване на дружината към СЛРС – [населено място]. Тези, които са от ЛРД - [населено място] река, единодушно заявили несъгласие с преминаване на дружината към СЛРС- [населено място], но били по-малко на брой.
С решение от 17.05.2018г. на УС на СЛРД - [населено място] е наложено наказание „лишаване от членство за 2 години” на Й. Й., И. И. и Е. И..
С решение от 08.06.2018г. УС на СЛРД - [населено място] е свикано Общо събрание на ЛРД - [населено място] река за 25.06.2018г. в [населено място] река, в Ловния клуб, от 13 часа, и е определен начин на уведомяване чрез покана, залепена на кметството на [населено място] река, на читалището в [населено място] и на таблото за обяви на дружеството. Представени са като доказателства покана за събранието, протоколи за разгласа и протокол за проведено ОС на ЛРД - [населено място] река на 25.06.2018г., на което по т.3 от дневния ред е взето решение ЛРД - [населено място] река да не преминава към СЛРС – [населено място]. Според свидетелите, за събранието от 25.06.2018г. са получили писмени покани и имало разлепени обявления в селата Бяла река и Горско К., като събранието било за избор на ново ръководство на ЛРД - [населено място] река и за приемане на нови членове. Според свидетеля П. П., това събрание било свикано от УС на СЛРД - [населено място], за да се избере ръководство на ЛРД - [населено място] река, тъй като предишното ръководство било освободено.
Съдът е кредитирал дадените по делото показания от свидетелите, посочени от ищеца, като е приел, че те са логични, последователни, непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото.
В администрацията на СЛРД - [населено място] не са постъпвали индивидуални заявления от членове на ЛРД - [населено място] река за прекратяване на членството им в това сдружение. УС на СЛРД - [населено място] одобрил взетите решения на ОС от 25.06.2018г. Протоколът бил изпратен на ТП на ДГС-гр. Велико Търново. УС на СЛРД - [населено място], не е одобрявал протокола от събранието на 19.05.2018г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, апелативният съд е счел, че свикването на общо събрание на ЛРД - [населено място] река на 19.05.2018г. е в нарушение на ЗЮЛНЦ и устава на Ловно рибарско дружество - [населено място], поради което е незаконосъобразно взетото на него решение за преминаване на ЛРД - [населено място] река от Ловно рибарско дружество - [населено място] към Ловно рибарско сдружение „Сокол“.
Посочено е, че възражението на жалбоподателя за нищожност на клаузите на устава на СЛРД - [населено място] относно свикването на ОС на ловната дружина само от Управителния съвет на сдружението и задължително одобряване на взетото решение на ОС от същия УС, е неоснователно, тъй като тези клаузи възпроизвеждат разпоредбите на чл.26 от ЗЮЛНЦ и чл.30 от Закона за лова и опазване на дивеча, които правни норми са императивни. Съгласно чл.26 ал.1 от ЗЮЛНЦ, общото събрание се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението. Ако в последния случай УС в двуседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на ОС, то се свиква от съда по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересованите членове или натоварено от тях лице. Според чл.26 ал.2 от ЗЮЛНЦ поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане на ОС и по чия инициатива то се свиква. Съгласно чл.26 ал.3 ЗЮЛНЦ, ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на ЮЛНЦ, воден от Агенцията по вписванията и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. Посочено е, че в случая тези законови изисквания за иницииране на събранието, както и връчване и поставяне на покана с дневния ред на събранието, не са спазени при провеждане на общото събрание на ловната дружина на 19.05.2018г. Това са изисквания и на чл.34, ал.2 и чл.34, ал.5 от устава, който е бил в сила към датите на провеждане на посочените общи събрания, респективно на чл.28, ал.2 и чл.28, ал.5 от сега действащия устав на сдружението.
Аргумент за незаконосъобразност на взетото решение на ОС за преминаване на ЛРД-с. Бяла река към Ловно рибарско сдружение „Сокол“ апелативният съд е извел и въз онова на тълкуване на разпоредбите на чл.29 и на чл.30 от Закона за лова и опазване на дивеча. Съгласно чл.29 от ЗЛОД, ловната дружина обединява най-малко 20 ловци, български граждани, придобили право на лов; в един ловно стопански район може да има само една ловна дружина и един ловец може да членува само в една ловна дружина. Според чл.30 ал.1 ЗЛОД, ловците, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече държавни горски стопанства с цел възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча, а те от своя страна учредяват национално ловно сдружение. Съгласно чл.30 ал.2 ЗЛОД, ловното сдружение ръководи и организира дейността на дружините. Член 30 ал.3 ЗЛОД предвижда, че ловните сдружения регистрират ловните дружини в държавните горски стопанства като представят списъци на ловците и протоколи от общите събрания с решение за избор на председател и ръководство на ловната дружина. Според чл.30 ал.5 ЗЛОД ловните сдружения са юридически лица по смисъла на ЗЮЛНЦ, а съгласно чл.30 ал.6 ЗЛОД една ловна дружина може да учредява, съответно да членува, само в едно ловно сдружение. Въз основа на разпоредбите на чл.30 ЗЛОД е направен извод, че ловната дружина е част от сдружението, не е самостоятелно юридическо лице, но обединява ловците, които стопанисват и опазват дивеча в даден ловно-стопански район, и може да провежда общи събрания. Членственото правоотношение обаче е между ловеца и ловното сдружение, като уставът на сдружението урежда функционирането на дружината и членственото правоотношение ловец-сдружение, който извод следва от разпоредбата на чл.29, ал.10 ППЗЛОД. След като членовете на сдружението са самите ловци, обединени в дружина, преминаването на дружината може да стане само, ако е възникнало членствено правоотношение на ловците с новото сдружение. Следователно докато ловците са членове на дружината и не са предприети действия по прекратяване на членството им, ОС на ловната дружина не е компетентно да решава преминаване в друго сдружение.
Въз основа на изложеното, съдът е заключил, че в случая ОС на ЛРД-Бяла река не е приело валидно решение за преминаване на дружината към СЛРС Сокол-Севлиево, тъй като ОС не е свикано по предвидения в закона и устава ред и тъй като в СЛРД-Павликени не са постъпвали нарочни заявления от членовете на сдружението и по-конкретно от членовете на ЛРД- [населено място] река за прекратяване на членственото правоотношение. Следователно не е доказано заявено и възникнало членствено правоотношение между членовете на ЛРД – [населено място] река и СЛРС-Севлиево. Няма решение, което да има правно действие, за преминаване на ЛРД - [населено място] река от СЛРД-гр. Павликени. към СЛРС-гр. Севлиево..
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на делото: „1/ Има ли право дружината да вземе решение за преместването си от едно сдружение в друго и да свика и проведе собственото си общо събрание при спазване на разпоредбите, предвидени в Устава на Сдружението, в което членува?; 2/ Необходимо ли е одобрението на Управителния съвет на сдружението, за да породи протоколът от Общо събрание на дружината действие?; 3/ Относно начина на свикване на Общо събрание, дружината следва ли да спазва разпоредбите на Устава на сдружението, в което членува или следва да обяви поканата за ОС в регистъра на ЮЛНЦ, воден от Агенция по вписванията?”. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 249/18.02.2017г. по т.д. № 2920/2015г. на ВКС, решение № 8/22.02.2016г. по гр.д. № 375/2015г. на АС-Бургас и определение № 418/26.06.2017г. по т.д. № 247/2017г. на ВКС. Същевременно счита, че са налице и предпоставките по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК до касационно обжалване по първите два въпроса, явяващи се обуславящи за изхода на делото, които конкретизира съобразно ТР № 1/2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС по следния начин: „1/ Има ли право ловна дружина да вземе решение за преместването си от едно ловно сдружение в друго и да свика и проведе собственото си общо събрание при спазване на разпоредбите, предвидени в Устава на ловното сдружение, в което членува?; 2/ Необходимо ли е одобрението на Управителния съвет на ловното сдружение, за да породи действие решението на Общото събрание на ловната дружина за прекратяване на членуването в ловното сдружение и за преминаване на дружината към друго ловно сдружение?“, по които въпроси няма формирана практика на ВКС, и с оглед на това, че точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 45 лева.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 298 от 16.12.2019г. по в.т.д. № 228 / 2019г. на Апелативен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на Ловно рибарско сдружение „Сокол”, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 45 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.