Р Е Ш Е Н И Е     № 459   София, 25 ноември, 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение в съдебно заседание на 16 ноември, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 302/2009 година.     Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по жалба на подс. Й. В. Й. от гр. Д., чрез неговия защитник – адвокат А, против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 66/2009 г. Посочени са доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Исканията са за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, намаляване размера, на санкцията и приложение на чл. 66, ал. 1 НК.   Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:   С решение № 41/10.04.2009 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 2/22.01.2009 г., постановена по нохд № 469/2008 г., на Добричкия окръжен съд, с която подс. Й. В. Й. е бил признат за виновен и осъден за извършено на 29/30.12.2007 г., в гр. Д., престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115 НК, на единадесет години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим, при условията на чл. 373, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и присъдени направените по делото разноски. По довода в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон:   Направените възражения за нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се свеждат до твърдението, че деянието е неправилно квалифицирано от инстанциите по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115 НК, вместо по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК.   Съставът на Върховния касационен съд счита, че този довод не се подкрепят от данните по делото и е неоснователен. При установените и от въззивната инстанция фактически положения, изрично признати от касатора в с.з. на 22.01.2009 г., които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, несъмнено подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3 НК, както от обективна така и от субективна страна.становените данни от доказателствените източници събрани на досъдебното производство, приети от Й. със съгласието му да бъдат ползвани като доказателство при постановяване на присъдата, правилно оценени от тази съдебна инстанция, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият със своите действия, умишлено – при евентуален умисъл, е причинил смъртта на рождения си баща –. Тези изводи се подкрепят изцяло от обективните данни по делото – нанесени силни удари с метален бастун, по жизнено важна част на човешкото тяло – глава, локализирани в една и съща област – темето и лицевата й част. Силата на ударите се установява от причинените тежки увреждания – разкъсни рани и кръвонасядания, оток на мозъка и безспорния факт – изкривяване на железния бастун. Поради това и е законосъобразно съждението, че умисълът му е надхвърлял възможността за причиняване на телесна повреда, допускайки и възможното причиняване на смъртта на баща си. Поради това законосъобразно е било прието, че деянието покрива всички признаци на състава, на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3 НК.   Вътрешното убеждение на съда в тази връзка, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства. Второинстанционният съд, във връзка с направените пред него също такива възражения по квалификацията на деянието, е изложил в мотивите си убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствения материал, защо счита че извършеното деяние следва да бъде квалифицирано по този текст от НК. Касационната инстанция споделя този извод и счита, че мотивите на въззивната инстанция в негова подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Направените възражения и искания в жалбата, относно квалификацията на деянието във връзка с този довод, както бе посочено и по – горе, са напълно идентични и с поддържаните пред въззивния съд. Същият подробно се е занимал с обективната и субективна с. на престъплението, с искането за преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК и е направил законосъобразни изводи, че възраженията са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изложените в тази връзка съображения на л. 13 от мотивите са убедителни, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани по делото доказателства, поради което се споделят и от настоящата инстанция.   С оглед на извода, че липсва допуснато нарушение на материалния закон от въззивния съд, този довод следва да бъде отхвърлен като неоснователен.   По довода в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание: Неоснователен и довода за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивния съд, е изложил убедителни съображения, за справедливостта на санкцията при задължителното приложение разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. При индивидуализацията й, са били подложени на преценка всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца. С оглед наличните доказателства за извършеното престъпно деяние и личността на подсъдимия и настоящата инстанция счита, че определеното по размер наказание от единадесет години лишаване от свобода - с четири години под законоустановения минимум, е справедливо и ще способства в най-пълна степен, за постигане на посочените в чл. 36 НК цели на наказателната репресия. Поради това е и безпредметно обсъждане на искането за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че жалбата се явява изцяло неоснователна, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 41/10.04.2009 г., по внохд № 66/2009 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: