Р Е Ш Е Н И Е   №146   София, 15.02. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова    ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                              Светла Димитрова       при участието  на секретаря Райна Стоименова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 848/2009 година за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на о. и н. против въззивното решение на Софийски градски съд № 383 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 3053/2005 год., с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. Х. О. сумата 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие претърпяна на 20.09.2002 год. трудова злополука на основание чл. 200, ал. 3 КТ със законна лихва считано от 20.09.2002 год. до окончателното изплащане и отхвърлил иска до предявения размер 10 000 лв., сумата 90,51 лв. претърпени имуществени вреди изразяващи се в разликата между полагащото се на ищцата, но неполучено брутно трудово възнаграждение и заплатеното и обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 20.09.2002 год. до 18.07.2003 год. на основание чл. 200, ал. 3 КТ със законна лихва, считано от 20.09.2002 год. и отхвърлил иска до предявения размер 733 лв. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответницата А. Х. О. не е взела становище по жалбата. С определение от № 1* от 06.08.2009 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправният въпрос, настъпва ли правоприемството между закритите държавни училища и М. на о. и н. , предвид възприетото с обжалваното решение правоприемство между закрития С. - педагогически интернат „П” гр. С., ответник по иска, където ищцата е изпълнявала длъжността „работник в кухнята”, и където е настъпила трудовата злополука и М. на о. и науката. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: С обжалваното решение е уважен частично иск с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ, като е прието, че след закриването на С. интернат „П”, настъпило по време висящността на делото пред въззивния съд, правоприемник на страната на ответника се явява М. на о. и н. , което следва да отговаря за неимуществени вреди претърпени от ищцата от трудова злополука, като работник в кухня към закрития интернат, при която, поради неизправност на машина за рязане на хляб получила срязване на сухожилие на пръста на дясната ръка, претърпяла операция в „П”, ръката била поставена в гипс, проведена била продължителна рехабилитация и въпреки лечението и понастоящем пръста е подут, обезформен с ограничена подвижност и предстояща нова операция, заболяване причинило болки и страдания на ищцата, за обезвреждането на които по справедливост, съдът определил сумата 8000 лв. платима от ответника, като правоприемник на заличеното държавно училище. Поставеният в изложението материалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Според едното виждане М. на о. и н. не е правоприемник на закритите държавни училища, тъй като със закриване на тези училища отпада общата правосубектност на юридическото лице, отпада и неговата работодателска правосубектност, в акта за закриване не е посочен правоприемник, такъв не е определен и по нормативен ред. В този смисъл е представената с изложението съдебна практика - решения на Софийски градски съд по гр. д. № 2111/2006 год., по гр. д. № 3698/2007 год. и по гр. д. № 3834/2007 год. без данни, че са влезли в сила и определение по ч. гр. д. № 402/2006 год. на ВКС, също не заверено, че е влязло в сила. Според другото виждане, М. на о. и н. е правоприемник на закритите държавни училища, което произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 5 Закона за народната просвета (ЗНП), съобразена при издаване на заповедта за закриване на училищата. В този смисъл решение по гр. д. № 3027/2003 год. на ВКС, с което е прието правоприемство между закрито общинско училище и Община. Случаите са аналогични и почиват на една и съща нормативна уредба. Върховният касационен съд в настоящият съдебен състав приема за правилно второто виждане. Според чл. 10 ЗНП, училищата са държавни, общински и частни (ал. 1), държавните училища се финансират от държавния бюджет чрез М. на о. и н. или чрез други министерства и ведомства, като предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост (ал. 2), а според ал. 6, държавните училища се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на о. и науката. Тези разпоредби са преутвърдени в чл. 10 и чл. 12 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Посочената нормативна уредба чл. 10, ал. 5 (сега ал. 6) ЗНП е залегнала в Заповедта № Р* от 12.06.2007 год. на Министъра на о. и просветата, публикувана в Д. вестник, с която е постановено закриване на С. интернат „П”, гр. С., ответник по иска и разпоредено имуществото да се предостави на Р. инспекторат по о. , София - град, териториална администрация към Министъра на о. и н. със статут на юридическо лице - чл. 35 ЗНО. Посочените правомощия на Министъра на о. и н. , дават основание да се приеме, че при закриване на държавните училища, М. на о. и н. следва да поеме не само активите, но и пасивите на закритото училище. Финансирането се извършва от държавния бюджет, но това става чрез М. на о. и н. , то определя кои училища по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗНП са държавни (§ 1 ДР на ЗНП) и както се посочи, министърът открива, преобразува и закрива държавните училища. Пасивите на тези закрити училища, когато има такива, следва да се поемат от М. на о. и н. , наред с активите. С обжалваното решение е възприето виждането за правоприемство между закритите държавни училища и МОН, което пред въззивната инстанция не е обсъждано, но като краен резултат поставеният материалноправен въпрос е разрешен в съответствие с действащата нормативна уредба. По размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението, въззивният съд е приложил неправилно установените по делото факти към разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с което, в тази част решението се явява необосновано. Няма спор, че полученото срязване на сухожилие на трети пръст на дясната ръка на ищцата е трудова злополука и е причинило продължителни по време и интензивни болки и страдания на увреденото лице, което е установено от представените по делото писмени доказателства и изслушана съдебно - медицинска експертиза. Обезщетението определено в размер на 8000 лв. за обезвреда на действително претърпените болки и страдания се явява завишено, не са само с оглед на конкретните обстоятелства по делото, но и с оглед установената съдебна практика при сходни увреждания. Ръководен от принципа за справедливост, настоящият съдебен състав намира, че сума в размер на 3000 лв. се явява достатъчна, за да възмезди ищцата за понесените от нея морални вреди от трудовата злополука, върху която се дължи законна лихва от момента на увреждането 20.09.2002 год. При тези съображения, обжалваното решение ще следва да се отмени в частта, с която искът е уважен за сумата над 3000 лв. до 8000 лв. и за разноските над 70 лв. до 150 лв., съразмерно с уважената част и за разликата искът се отхвърли. Жалбата срещу решението в частта, с която искът за имуществени вреди е уважен за 90,51 лв. е процесуално недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв. - чл. 280, ал. 2 ГПК. При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА решение № 383 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 3053/2007 год. на Софийски градски съд в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука по чл. 200, ал. 3 КТ е уважен за сумата над 3000 лв. до 8000 лв. и в частта за разноските над 70 лв. до 150 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ иска на А. Х. О. ЕГН ********** против М. на о. и н. гр. С., бул. „Д” № 2 за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука претърпяна на 20.09.2002 год. по чл. 200, ал. 3 КТ за сумата над 3000 лв. до 8000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която искът е уважен за 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. на о. и н. против решението на Софийски градски съд № 383 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 3053/2005 год. в частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука е уважен за 90,51 лв. Решението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, има характер на определение, и може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването на страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ