2 Р Е Ш Е Н И Е № 49 София, 27.02.2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ отделение в открито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д. №2987/2017г. по описа на ВКС, ТК, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА. Образувано е по исковата молба на Г. И. А. от [населено място], против [фирма] – [населено място], за прогласяване на основание чл.47 ал.2 ЗМТА нищожността на арбитражно решение от 13.06.2016г., постановено по арбитражно дело №69/2016г. по описа на Арбитражен съд – П. при СДЮСП, респ. при условията на евентуалност – за неговата отмяна на основание чл.47 ал.1 т.2 и т.4 ЗМТА. В исковата молба на Г. А. се поддържа, че ищцата е узнала за арбитражното решение на 17.07.2017г., когато е получила покана за доброволно изпълнение по изп.дело №505/2017г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег.№841 на КСЧИ. Твърди се, че предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, което обуславя нищожността на постановеното арбитражно решение на основание чл.47 ал.2 ЗМТА във връзка с чл.19 ал.1 ГПК (в редакциите – обн. ДВ.бр.8/2017г). Същевременно се сочи, че са налице предпоставките за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ал.1 т.2 и т.4 ЗМТА, тъй като от една страна в сключения между страните договор липсва арбитражна клауза, а от друга -ищцата не е била уведомявана за арбитражното производство. Претендират се направените от ищцата деловодни разноски. В откритото заседание, проведено на 21.02.2018г., ищцата поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения. Ответното дружество [фирма] (с предишно наименование [фирма]), редовно уведомено по реда на чл.50 ал.2 ГПК от адреса на управление: [населено място], район „Л.”[жк], бл.963 ет.1 офис 11 (няма вписан нов адрес на дружеството в търговския регистър), за възможността да представи отговор на исковата молба в едномесечен срок, както и за датата на насроченото открито съдебно заседание, не взима становище по иска и не ангажира доказателства. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Искът за прогласяване нищожността на арбитражното решение, респ. за неговата отмяна, е допустим като предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Видно от представената с исковата молба покана за доброволно изпълнение с приложено към нея запорно съобщение по изп.дело №20178410400505 на ЧСИ Н. М., рег.№841, ищцата е уведомена за издадения от СГС изпълнителен лист въз основа на атакуваното арбитражно решение на 17.07.2017г. Исковата молба е депозирана във ВКС на 17.10.2017г., поради което съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА. С решение от 13.06.2016г., постановено по арбитражно дело №69/2016г. по описа на Арбитражен съд –гр.П. при СДЮСП, е осъдена Г. И. А. да заплати на [фирма] сумата 595.87лв. – главница по договор за потребителски кредит/PLOV-148, договорна лихва в размер на 1 287лв. за периода от 25.08.2015г. до 25.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2016г., както и сумите 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 100лв. – арбитражна такса. Със ЗИДГПК (обн. в ДВ бр.8/24.01.2017г.), е изменена разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на чл.13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР З./. Според легалната дефиниция на §13 т.1 ДР З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В §6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на §13 т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С §8 т.5 ЗИДГПК е изменена и разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Законодателните промени, извършени със ЗИДГПК (обн. в ДВ бр.8/2017г.), са приложими и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на §13 т.1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на РБ в т.3 от решение №9/24.10.2012г. по конституционно дело №15/2002г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИДГПК защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран с иск за прогласяване нищожността, респ. за отмяна на решението на някое от основанията по чл.47 ЗМТА, подаден от надлежна страна в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19 ал.1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл.47 ал.2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба като евентуални основания за отмяна по чл.47 ал.1 ЗМТА. Нищожното решение не поражда присъщите на арбитражното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл.48 ЗМТА. Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение се обосновава и с новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със ЗИДГПК от ДВ бр.8/2017г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА. Разпоредбата на чл.405 ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47 ал.2 ЗМТА. С чл.405 ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание прогласяването на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иска по чл.47 ал.2 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр.8/2017г.). С постановеното на от 13.06.2016г. арбитражно дело №69/2016г. по описа на Арбитражен съд –гр.П. при СДЮСП, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по договор за потребителски кредит/PLOV-148/26.06.2014г. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.13 т.1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл.19 ал.1 ГПК (ред. ДВ бр.8/2017г.) е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл.47 ал.2 ЗМТА (ред. ДВ бр.8/2017г.). При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд следва да прогласи по иска на Г. А. нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба при условията на евентуалност основания за неговата отмяна по чл.47 ал.1 ЗМТА. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея деловодни разноски за държавна такса по иска в размер на 75.32лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА по иска на Г. И. А. за нищожно арбитражно решение от 13.06.2016г., постановено по арбитражно дело №69/2016г. по описа на Арбитражен съд – П. при СДЮСП. ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК], от [населено място], район „Л.”,[жк], бл.963 ет.1 офис 11, да заплати на Г. И. А. - ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 75.32лв. /седемдесет и пет лева 32.ст./ – разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :