Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 311                                гр.София, 11 юни 2010 г. В името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ : Кети Маркова                                                                                     Павлина Панова   с участието на прокурора Красимира Колова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 264/2010  година. Производството е образувано по жалбите на подсъдимите Р. Г. Я., К. В. Ш. и С. Б. Г., както е на частните обвинители и граждански ищци Г. С. М. и В. И. М. против решение № 15 от 16.02.2010 год. по внохд № 775/2009 год. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба на подсъдимите Ш. и Я. изготвена от адв. В е на посочените в чл.348 ал.1, т.т.1 и 3 НПК основания. Твърди се, че съдилищата по същество при установените факти са стигнали до неправилни правни изводи относно квалификацията на деянието. Според СМЕ са констатирани четири кръвонасядания, сливащи и образуващи общо кръвонасядане, които се намират в лявата с. на гръдния кош на пострадалия, а не в областта на корема. При тези доказателства удари на мястото където се намира болестно увредената слезка не е имало, чието разкъсване е довело до смъртта. Затова се счита, че правната квалификация е грешна, след като нанесените удари са в коремната област и подсъдимите не са знаели за увредената слезка, не са могли и да допуснат настъпването на смъртта. Прави се искане за преквалификация на деянието по чл.124 НК и алтернативно наказанията се намалят. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. В жалбата на адв. Д на подсъдимия Г са развити също касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК. Твърди се, че подсъдимият е осъден в нарушение на основните принципни положения, закрепени в чл.13 и чл.14 НПК, тъй като не е нанасял удари на пострадалия и не е имал мотив за извършване на убийствовредената слезка не дава основание за квалификация на деянието по чл.116 НК. Не е доказана по делото причинно- следствената връзка между поведението на подсъдимите и нейното разкъсване, което е предизвикало смъртта. Била е болестно увредена и незначителен слаб удар в коремната и поясна област могат да доведат до нейното разкъсване. Затова се счита, че ако подсъдимият Г не бъде признат на невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, то всички подсъдими следва да носят отговорност по чл.124 ал.1, пр.3 НК и на тази плоскост наказанията значително намалени, а за този подсъдими и при условията на чл.66 НК. Намира и присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди за несправедливо завишени. В съдебно заседание защитата подържа жалбата, като представя и писмени бележки. Жалбата на частните обвинители и граждански ищци е за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания с приложението на чл.55 НК. Извършили са деянието с престъпна упоритост. Продължили са побоя и след като пострадалия се е намирал в безпомощно състояние. Извършили са убийството по хулигански подбуди. Повереника поддържа жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбите на подсъдимите. Намира обаче жалбата на частните обвинители и граждански ищци за основателна. Подсъдимите безпричинно са се нахвърлили и нанесли жесток побой над пострадалиямисъла за убийство е безспорно установен. При определяне на наказанията за пренебрегнати отегчаващите отговорността обстоятелства, при наличието на което се изключва приложението на чл.55 НК. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 120 от 18.04.2009 год. по нохд № 1927/2006 год. Благоевградски окръжен съд е признал подсъдимите К. В. Ш., С. Б. Г. и Р. Г. Я. за виновни в извършено престъпление по чл.116 ал.1, т.6, вр. с чл.115, вр. с чл.20 ал.2 НК и при условията на чл.54 НК са осъдени съответно: Ш. и Г. по на шестнадесет години лишаване от свобода, при първоначален „усилено строг” режим и Я. на петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. Със същата присъда тримата подсъдими са осъдени да заплатят на В. М. и Г. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 60.000 лв. за всеки един от тях, със законните последици, като до предявените размери гражданските искове са отхвърлени. Върховният касационен след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Оплакванията в жалбите на тримата подсъдими по посочените в тях касационни основания и доводи които ги подкрепят са идентични по съдържание и могат да бъдат обсъдени и намерят отговор разгледани в общо изложение Подлежащото на проверка е трето по ред въззивно решение, след две отменителни на ВКС поради пороци в оценъчната и аналитичната дейност на съда при изграждане на вътрешното си убеждение, довело до неправилно приложение на закона. При новото разглеждане на делото съдебният състав след собствен внимателен и задълбочен анализ, на базата на надлежно приобщени доказателства и доказателствени средства, обсъдени не само поотделно, но и в тяхната съвкупност, при спазване правилата на формалната логика е направил изводите си относно обстоятелствата включени в предмета на доказване и са изложени ясни правни съображения по тях. Затова доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Несъмнено подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл.116 ал.1, т.6 НК, както от обективна така и от субективна странастановените данни от доказателствените източници правилно оценени от въззивния състав, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимите със своите действия, при евентуален умисъл са причинили смъртта на пострадалия. Тези изводи се подкрепят изцяло от обективните данни по делото. Нанесли са силни, последователни и множество на брой удари с ритници в жизнено важна част на тялото-в ляво под гръдния кош, където се намират важни органи на нормалното функциониране на организма на човека, с което подсъдимите за демонстрирали безразличното си отношение към настъпването на по-тежкия резултат-смъртта. Силата на ударите се установява не само от свидетелските показания, но и от причинените тежки увреждания-значителни разкъсвания на слезката по дължина и в дълбочина, множество отоци и кръвонасядания по главата и лицето, избиването на два зъба и разкъсване на лигавицата на устата. Поради това е и законосъобразно съждението, че умисълът им е надхвърлял възможността за причиняване на телесна повреда, допускайки и възможното причиняване на смъртта. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъплението от тримата подсъдими, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства /свидетели очевидци/ за поведението на всеки един по време на инцидента, от експертните заключения, чрез които са установени начина на получените наранявания по главата и тялото на пострадалия и силата на нанесените удари. Вътрешното убеждение на съда в тази връзка, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства. Апелативният съд подробно се е занимал и обсъдил направените пред него също такива възражения относно квалификацията на деянието по чл.124 ал.1, пр.3 НК, за да ги отхвърли като несъстоятелни. Изложените по повод на това съображения на л.11 и л.12 от мотивите са убедителни, логични и законосъобразни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани по делото доказателства, поради което се споделят от настоящата инстанция. При събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност са спазени процесуалните правила. В рамките на установените фактически положения материалния закон е приложен правилно. При аутопсията са описани четири кръвонасядания в ляво на гръдния кош, а не в коремната област, както се твърди в жалбите. Вещото лице д-р М участвал и в тройната СМЕ, разпитан и от въззивния съд е уточнил, че слезката се намира в предна лява повърхност на гръдния кош, т.е. където са нанесени ударите. От нейното заключение е установена и причинно следствената връзка между поведението на подсъдимите и нейното увреждане-причинило смъртта. Без значение в случая е, че болестно увредената слезка е ранима и при по лек удар, след като нанесените удари в тази област са били силни и нейното разкъсване е в резултат на травма, а не следствие на спонтанна болестна руптура. Мотива за извършване на престъплението правилно е изведен от хулиганските подбуди. Доводите на защитата на подсъдимите за явна несправедливост на наложените наказания, доколкото се основават само на искането за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, което не се подкрепя от фактическа с. е неоснователно. При тяхната индивидуализация, за да ги определи при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК, въззивната инстанция е изложила убедителни съображения. Подложени са на преценка всички ония обстоятелства, които по смисъл на закона се явяват смекчаващи и отегчаващи отговорността на дейците. С оглед наличните доказателства за извършеното престъпно деяние, както и личността на подсъдимите касационния състав счита, че определените по размер наказания от по десет години лишаване от свобода са справедливи и ще способстват в най-пълна степен, за постигане на посочените в чл.36 НК цели на наказателната репресия. С това се дава отговор и на жалбата на частните обвинители и граждански ищци, с искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, като наказанията се определят, при условията на чл.54 НК, по изложени в нея доводи. С пълно основание въззивната инстанция е приела за справедливо присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди за наследниците на пострадалия, виновно причинени от подсъдимия Г, след като са съобразени с критериите за справедливост и практиката на съдилищата в тази насока. Поради липса на други оплаквания и доводи в жалбите, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, с състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 16.02.2010 год. постановено по внох № 775/2009 год. на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: