Р Е Ш Е Н И Е № 199 Гр.София, 07.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора Петя Маринова Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 325/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 65/11.11.13 г.,постановена от ОС-Стара Загора /СзОС/ по Н.Д.633/12 г., Н. Д. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.257, ал.1,пр.1 вр.чл.256 вр.чл.2,ал.2 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.55,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца. С решение № 347/10.06.14 г.,постановено от АС-Пловдив /ПАС/ по В.Н.Д. 482/13 г., тази присъда е изменена, като подсъдимият е оправдан по част от вменената му престъпна деятелност - с дата на извършване 14.01.00 г. и за разликата от 31 691,14 лв.до 90 263,20 лв. Наложеното наказание е намалено на една година, а изпитателният срок по чл.66,ал.1 НК-на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. По жалба на Н. досежно останалата осъдителна част е образувано К.Н.Д. 1278/14 г. С решение № 415/21.10.14 г., ВКС, 1 н.о.е отменил решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдена осъдителната присъда на СзОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС. С решение № 812/18.12.14 г., постановено от ПАС по В.Н.Д.410/14 г., присъдата на СзОС е изменена в осъдителната част с дата на деянието 08.02.00 г. по отношение на две инкриминирани фактури, наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на шест месеца, изпитателният срок е отмерен на три години и присъдата е потвърдена в останалата невлязла в сила нейна част. По жалба на подсъдимия чрез неговия защитник е образувано К.Н.Д.325/15 г.по описа на 2 н.о.на ВКС на РБ. В същата се оспорва съдебният акт на ПАС в осъдителната му част с оплаквания за допускане на съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждане на дееца. Моли се решението да бъде отменено, а касаторът-оправдан. В съдебно заседание пред ВКС Н. се позовава на изтекла абсолютна давност на наказателно преследване и той и неговият защитник молят за прекратяване на наказателното производство на това основание. Въпреки казаното настояват ВКС да се произнесе и в насока на невиновност на дееца. Прокурорът моли наказателното производство да бъде прекратено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: На подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.257,ал.1 вр.чл.256 вр.чл.20,ал.2 вр.чл.2,ал.2 НК, като последната останала осъдителна част от първоинстанционната присъда касае извършване на инкриминираното деяние на 08.02.00 г. Предвиденото в санкционната част на отменената вече норма на чл.257 НК наказание е лишаване от свобода за срок от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лв. При този размер на наказанието лишаване от свобода, което е повече от три, но не повече от десет години, давностният срок за възбуждане на наказателно преследване е десет години- чл.80,ал.1,т.3 НК. Съгласно нормата на чл.81,ал.3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е.,в чл.80 НК. Следователно абсолютният давностен срок в процесния случай е 15 години и той е изтекъл на 08.02.15 г. Чл.24,ал.1,т.3 НПК повелява да не се образува наказателно производство, а образуваното да се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Според ал.2 на коментирания законов текст, наказателното производство не се прекратява в случаи като настоящия, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Подсъдимият Н. изявява изричното си желание пред ВКС наказателното производство срещу него да бъде прекратено, а не продължено. При това положение намира приложение разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2, пр.1 вр.чл.24, ал.1,т.3 НПК. Въз основа на нея атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а наказателното производство-прекратено. В този смисъл върховната съдебна инстанция по наказателни дела не дължи никакво произнасяне по съществото на жалбата. Само трябва да се отбележи, че в същината си тя маркира оплакване за необоснованост, което не е касационно основание и не се обсъжда от ВКС. И това е така,защото и при второ разглеждане на делото пред него, каквото е настоящото, той остава съд по правото. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 812/18.12.14 г.,постановено от АС-Пловдив по В.Н.Д.410/14 г. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство поради изтекла давност. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/