4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 349 [населено място], 14.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 321 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Д. Р., Н. Д. Х. и Г. Д. Г. срещу определение № 356 от 13.05.2011г. на Пазарджишки окръжен съд по ч.гр.д. № 360/2011г., с което е потвърдено определение № 130 от 11.03.2011г. на Пещерски районен съд по гр.д. №750/2009г. за прекратяване на производството поради неотстраняване нередовности на исковата молба. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Според жалбоподателите съдът необосновано е приел, че исковата молба страда от нередовност и тя не е отстранена с представената от ищците молба. Те намират, че въззивният съд не е извършил своя преценка на изнесените в исковата молба обстоятелства, а само е повторил дадените от районния съд указания и констатацията, че те не са изпълнени. Сочат, че е невъзможно да се изисква от ищците да знаят границите и съседите на имота на ответниците, след като самите ответници не са посочили такива съседи. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържат, че са разрешени няколко процесуални въпроса: 1/ дали непосочването на граници на земеделския имот на ответниците, който при анкетирането е ситуиран в по-големия по площ имот на ищците, е основание за оставяне на исковата молба по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ без движение и впоследствие за прекратяване на делото; 2/ при действието на чл. 129, ал.5 ГПК длъжен ли е съдът да вземе предвид събраните по делото доказателства и да прецени дали с тях не е даден отговор на указанията по редовността на исковата молба; 3/ длъжен ли е съдът когато счита, че указанията не са изпълнени пълно и изчерпателно да уведоми страната, за да се избегне злепоставяне на интересите й; 4/ доколко е правилна преценката на съда за наличието на нередовност на исковата молба. На последно място се поддържа, че разрешаването на въпроса за признаците за индивидуализиране на един имот или част от него, която е спорна, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по частната жалба С. И. А. я намира за неоснователна.Претендира присъждане на разноски. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Производството по гр.д. № 750/2009г. на Пещерски районен съд е образувано по искова молба на Б. Д. Р., Н. Д. Х. и Г. Д. Г. против Г. Д. Б., Л. Д. Б. и С. И. А. с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Твърди се, че на ищците като наследници на Т. Т. Г. е възстановен земеделски имот - ливада от 2,6 дка в землището на Б. в местн. „П. ч.”. При подаване на молба за заснемане на имота се оказало, че част от него е възстановена на ответниците - наследници на П. Н. А., които се легитимират като собственици на 0,4 дка в същата местност. Поради това се иска признаване, че наследодателят на ищците е бил собственик на имота. В съдебно заседание на 09.12.2009г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указание да се уточни кой е бил собственик на имота преди образуване на ТКЗС, на какво основание; да се индвидуализира имота и да се посочи каква част от него се оспорва от ответниците. С молба от 16.12.2009г. пълномощникът на ищците е посочил съседите на имота, придобивното основание - наследство и делба и е заявил, че спорната част е 1,4 дка, за които ответниците притежават решение на ПК-Б.. Съдът е приел така направеното уточнение и е насрочил делото. След събиране на доказателства - свидетелски показания и заключение на вещо лице е постановил определение № 243 от 19.05.2010г., с което е прекратил производството по делото. Изложил е съображения, че възникналият спор е при провеждане на процедурата по определяне на реалните граници на подлежащите на възстановяване имоти, при което имотът на ищците бил неправилно идентифициран като попадащ върху имот на ответниците. Според съда този спор следва да се разреши по административен ред съгласно чл. 18д ППЗСПЗЗ или по чл. 26 ППЗСПЗЗ. Това определение е било отменено от Пазарджишки окръжен съд с определение от 23.07.2020г. по ч.гр.д. № 593/2010г., с което са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. В изпълнение на констатацията за пороци на исковата молба районният съд е дал указания на ищците да посочат индивидуализиращите белези на имота към релевантния момент, кой се легитимира като собственик и на какво основание, кой е внесъл имота в ТКЗС, както и да индивидуализират частта от имота, която е спорна.В отговор на тези изисквания пълномощникът на ищците е посочил съседите на имота преди обобществяването, обяснил е по какъв начин праводателят Трендафил Б. е придобил имота и е заявил, че именно той е внесъл ливадата в ТКЗС. Пещерски районен съд е приел с определението си от 11.03.2011г., че указанията не са изпълнени в частта им относно индивидуализацията на спорната част от имота и е прекратил производството. С обжалваното определение Пазарджишки окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване, като е посочил дадените указания и е повторил констатацията на първоинстанционния съд, че не е изпълнени изискването за индивидуализация на частта от имота, за която се оспорва правото на собственост към минал момент с посочване на площ, граници и съседи. По предпоставките за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите са формулирали няколко правни въпроса и тъй като не се позовават на т.нар. задължителна практика на ВКС, нито на противоречиво разрешаване на въпросите в практиката, поддържаното основание следва да се сведе до хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос: дали непосочването на граници на земеделския имот на ответниците, който при анкетирането е ситуиран в по-големия по площ имот на ищците, е основание за оставяне на исковата молба по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ без движение и впоследствие за прекратяване на делото. По този въпрос няма изрична съдебна практика, а същият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По поставения въпрос настоящият състав намира следното: В производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ се разрешава спор за притежанието на правото на собственост върху подлежащ на реституция земеделски имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим и когато спорът е породен от неточно идентифициране на старите реални граници в картата на възстановената собственост, при което част от един имот неправилно е заснета като част от съседен имот. В рамките на гражданското производство следва да се даде разрешение на въпроса кой е бил собственик на спорната /гранична/ част от имотите към момента на обобществяването. В този смисъл са Решение № 853/10 от 06.01.2011г. по гр.д. № 1287/2009г. на І г.о. и Решение № 288 от 26.05.2010г. по гр.д. № 1145/2009г. на ІІ г.о. постановени в производство по чл. 290 ГПК. Когато се твърди, че ищците са собственици на по-голям по площ имот и неправилно в него е ситуиран по-малък по площ имот, възстановен на ответниците, не е необходимо исковата молба да съдържа конкретните граници на спорната част като част от индивидуализацията на имота. Достатъчни са твърденията, че имотът възстановен на ответниците е нанесен в по-големия по площ имот на ищците. В хода на производството с помощта на експерти подлежи на установяване дали действително има такова припокриване на имотите, точно коя площ се припокрива и кому е принадлежал имота към момента на обобществяването. В съответствие с горното разрешение следва, че обжалваното определение е неправилно. Ищците са отстранили нередовностите на исковата молба и друга индивидуализация на спорната част, представляваща целия възстановен на ответниците имот, не е необходима. Съдът дължи произнасяне по същество по наведените твърдения, че наследодателят на ищците е бил собственик на по-големия по площ имот, възстановен сега на ищците и включващ в себе си имотът, възстановен на ответниците. При горните изводи обжалваното определение на въззивната инстанция и оставеното с него в сила определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия и разрешаване на спора по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 356 от 13.05.2011г. на Пазарджишки окръжен съд по ч.гр.д. № 360/2011г. по частната жалба на Б. Д. Р., Н. Д. Х. и Г. Д. Г.. ОТМЕНЯ определение № 356 от 13.05.2011г. на Пазарджишки окръжен съд по ч.гр.д. № 360/2011г. и потвърденото с него определение № 130 от 11.03.2011г. на Пещерски районен съд по гр.д. №750/2009г. за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване нередовности на исковата молба. Връща делото на Пещерски районен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: