Р Е Ш Е Н И Е №.115 София, 16.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 1110/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 1294 от 21.07.2011 г. в.гр.д.№ 754/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 10 200/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл.226, ал.1 КЗ касаторът е осъден да заплати на Р. Б. И., починал в хода на процеса обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при П. на 26.02.2008 г. в размер на разликата над сумата 35 000 лв. до 235 000 лв. В касационната жалба са въведени твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Ответниците по касация изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски по делото. С определение № 864 от 23.11.2012 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид инвокираните доводи от касатора във връзка с наведените оплаквания и провери допустимостта и правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с многобройните увреждания, претърпени от пострадалия при процесното ПТП, изразяващи се в черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, счупване на черепната основа в областта на лявата средна черепна ямка, частично увреждане на ІХ и Х черепномозъчни нерви. Причинена е и гръбначномозъчна травма чрез фрактура на VІІІ-ІХ гръдни прешлени с контузия на гръбначния мозък, двустранни счупвания на 3 ребра с гръден кош, проследени са лечението в продължение на почти два месеца в УМАЛ [фирма], 1 месец във ВМА, и независимо от това настъпилите усложнения – многобройни – като според вещите лица болките и страданията са били особено интензивни в период от 2 месеца, а в следващата година са били значителни, прогнозата за развитието на уврежданията според експертите е неблагоприятна, като е възможно настъпването на нови усложнения, което се потвърдила и от фаталния изход, като общо в това си състояние е бил около 31 месеца преди смъртта му. Въз основа на това съдът приел, че обезщетение от 300 000 лв. справедливо би обезщетило приживе пострадалия, но ответникът, сега касатор изплатил обезщетение на последния в размер на 65 000 лв., поради което потвърдил обжалваното решение за осъждане на застахователя за заплащане на разликата от 235 000 лв. Касационната жалба е частично основателна. Основателен е касационният довод, че с решението е ангажирана отговорността му и за неимуществени вреди, които не са пряка и причинна последица от увреждането на пострадалото лице. Според заключението на комбинираната съдебно – медицинска експертиза, получената в резултат на процесното ПТП гръбначномозъчна травма, усложнена с тежка увреда на гръбначния мозък до известна степен е първична, но е и вследствие на непълно диагностициране и лечебно поведение в ранния период. Направеният от въззивния съд извод, че това обстоятелство е без правно значение за обема, в който следва да се ангажира отговорността на застрахователя, обоснован с неделимостта на болките и страданията, както и останалите последици от увреждането, което не позволява да се разграничат на отделни части и да се съотнесе към конкретното увреждане от множеството такива не се подкрепя от доказателствата по делото. Установено е в процеса, че веднага след изписването му от МБАЛ „Р.А.” П., в която е настанен за лечение по спешност от 26.08.06. до 28.06.2008 г., пострадалият е постъпил в тежко общо състояние в Травматологична клиника на УМБАЛ „Св.А.”, в което лечението му продължава от 28.06. до 09.07.2008 г. Според заключението на експертите, гръбначномозъчната травма на ищеца е диагностицирана за първи път през 2010 г. в Клиника по неврохирургия при ВМА, в която в периода 14.06. – 05.07.2010 г. му е било проведено оперативно лечение поради рентгенови и М. данни за оформяне на гибус и предна компресия върху гръбначния мозък. Наличието на причинна връзка между тях и засилената долна спастична парапареза и невъзможна самостоятелна походка от страна на ищеца, изкривяването на гръбначния му стълб на нивото на травмената увреда с тежко увреждане на гръбначния мозък налага извода, че се дължат на по-късното диагностициране на посочените увреждания, а именно по отношение на тях е изключена прогнозата за пълно възстановяване. Съжденията на съда, че ако този резултат е причинен от действията на неколцина, независимо дали те са съгласувани или паралелни, те отговарят солидарно принципно са правилни, но не държат сметка, че отговорността на застрахователя е обусловена единствено от отговорността на делинквента, но не и от тази на трети лица. Поради това, като е възложил на застрахователя отговорността за всички неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, въззивният съд е постановил неправилно решение в частта, с която е присъдил обезщетение за тях над сумата 125 000 лв. Това налага въззивното решение в тази му част да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК и да се постанови друго, с което предявеният с правно основание иск по чл.226, ал.1 КЗ да се отхвърли за разликата над 125 000 лв. до присъдените 235 000 лв. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на по 2 000 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1294 от 21.07.2011 г. в.гр.д.№ 754/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта за уважаване на предявения срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 125 000 лв. до присъдените с него 235 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Б. И., [населено място] срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 125 000 лв. до 235 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Х. М. И., Л. Р. И., М. Р. И. и на Б. Р. И. разноски по делото в размер на по 2 000 лв. за всеки от тях. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: