Р Е Ш Е Н И Е № 88 София, 11.07.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова Евгений Стайков при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т. д. № 1211/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. А. и Г. И. Г. срещу въззивно решение №2222 от 2.12.2014г., постановено по гр.д.№2733/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 състав, с което е обезсилено решение №1713/12.03.2014г., постановено по гр.д.№5281/2013г. по описа на СГС, г.о., І-21състав и с което е прекратено първоинстанционното производство, поради недопустимост на иска. В касационната жалба на Р. А. и Г. И. Г. се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че исковата молба е предадена на куриер на фирма D. на 12.04.2013г.–два дни преди смъртта на наследодателя на касаторите И. Г., починал на 14.04.2013г. В касационната жалба се сочи, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че датата на предявяване на иска е 15.04.2013г., когато пратката е обработена в офиса на куриерската фирма, а не 12.04.2013г. Касаторите искат да бъде отменено изцяло въззивното решение като вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен предявения иск, респ. да бъде върнато делото на въззивния съд за ново разглеждане . Излагат се съображения за основателността на претенцията за неимуществени вреди в претендирания размер от 40 000 лв. В писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответното дружество [фирма], наред с изложените съображения за недопускане на касационно обжалване, поддържа, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила с присъждане на разноски за касационната инстанция. С определение №43 от 21.01.2016г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, поради наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния значим за спора правен въпрос, решен в противоречие с цитираната в определението практиката на ВКС: : Ползва ли се товарителницата с формална доказателствена сила, относно удостоверените в нея факти, в това число и отразената в нея дата на постъпване на пратката при представяне на доказателства от другата страна, че куриерската фирма не е създала пратката в деня на приемането й?. В проведеното открито заседание на 20.04.2016г. пълномощникът на касаторите – адвокат П. К., поддържа касационната жалба по съображенията, изчерпателно посочени в нея. Сочи, че представената по делото товарителница има формална доказателствена сила относно датата на подаване на пощенската пратка – 12.04.2013г. Излага съображения за това, че обработката на пратката е въпрос на техническа организация на куриерската фирма. Счита, че обжалваното решение, с което е приет предявеният от името на И. Г. иск за недопустим, е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. Ответното дружество [фирма] – [населено място], не изпраща представител в откритото заседание и не взима допълнително становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Производството по гр.д.№5281/2013г. по описа на СГС, І г.о, 21 състав, е образувано на 16.04.2013г. по исковата молба на И. Г. Г. против „И. България” З. за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 29.08.2012г. и за сумата 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди. С определение от 12.06.2013г. съдът е заличил ищеца И. Г. Г., починал на 14.06.2013г. и на основание чл.227 ГПК е конституирал на негово място неговите наследници Р. А. А. и Г. И. Г.. С определение от 3.10.2013г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответното дружество за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, с аргумента, че видно от товарителницата за пратка 16 42744224 исковата молба е изпратена на 12.04.2013г., т.е. към дата, когато ищецът е бил жив. С определение от 5.12.2013г., постановено на основание чл.226 ал.2 ГПК ответникът „И. България” З. е заместен от [фирма]. С решение от №1713/12.03.2014г., поправено с решение №1852/18.03.2014г., постановено по гр.д.№5281/2013г. по описа на СГС, І г.о, 21 състав, ответното дружество [фирма] е осъдено да заплати на Р. А. А. и Г. И. Г. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 29.08.2012г. застрахователно събитие, при което е пострадал наследодателят им И. Г. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата до претендирания размер от 40 000 лв. С обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение №2222 от 2.12.2014г., постановено по гр.д.№2733/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 състав, е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска. Въззивният състав е приел за установено, че първоначалният ищец И. Г. – наследодател на конституираните в производството по реда на чл.227 ГПК негови родители Р. А. и Г. Г., е починал на 14.04.2013г. Съдът е посочил, че товарителницата № 16 4274 4224, с която адвокат К. е предала пратката на куриер на D. е попълнена на ръка / с посочване на съдържанието на пратката-исковата молба на И. Г./ с отразена дата на попълване 12.04.2013г. Въззивният състав е посочил, че пратката по товарителницата № 16 4274 4224 е била приета в офиса на D. на 15.04.2013г. и че е заведена в канцеларията на СГС на 16.04.2013г. На базата на тези данни и позовавайки се на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №182/17.11.2010г. по т.д.№76/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.62 ал.2 изр.1 ГПК е приложима и за случаите, когато изпращането на исковата молба е станало по пощата. В тази връзка съдът е посочил, че първоинстанционният съд следва да се счита за валидно сезиран с исковата молба на И. Г. на датата на нейното депозиране в куриерската служба на D.. Във въззивното решение е прието, че доколкото пратката по товарителницата № 16 4274 4224 е била приета в офиса на D. на 15.04.2013г., исковата молба следва да се счита за подадена на 15.04.2013г. – един ден след смъртта на ищеца, което обуславя недопустимост на производството. Посочено е, че представената по делото товарителница от 12.04.2013г. не удостоверява, че пратката е предадена на 12.04.2013г., тъй като „ответникът не е страна по правоотношението между ищеца и куриера, поради което и едностранните отбелязвания върху товарителницата, неудостоверени с печата и клеймото на куриера на , не могат да бъдат ценени в негова вреда”. Стигайки до извода, че исковата молба е изпратена по пощата на 15.04.2013г. въззивният съд е приел, че не са били налице условията за образуване на исково производство по предявения иск, поради липса на надлежна страна в производството, нито предпоставките за замяна на починалия ищец с неговите наследници по реда на чл.227 ГПК. Настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено в отклонение на формираната съдебна практика на ВКС по въпроса, въз основа на който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а именно: Ползва ли се товарителницата с формална доказателствена сила, относно удостоверените в нея факти, в това число и отразената в нея дата на постъпване на пратката при представяне на доказателства от другата страна, че куриерската фирма не е създала пратката в деня на приемането й?. С Определение №206 от 26.03.2013г. по ч.гр.д.№42/2013г. ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, касационният състав е приел, че товарителницата се ползва се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в нея факти в това число и досежно отразената в нея дата на постъпване на пратката, както и че обстоятелството, че пощенският оператор е създал пощенската пратка на по-късна дата, е въпрос на негова вътрешна организация и не опровергава факта относно датата на постъпване на пратката. Настоящият състав изцяло споделя изразеното по-горе правно становище по поставения въпрос и намира, че в случая е налице касационното основание по чл.281 ал.3 ГПК за отмяна на въззивното решение като неправилно, поради нарушение на чл.22 във вр. с чл.18 от Закона за пощенските услуги и поради необоснованост. Ответното дружество е депозирало пред въззивната инстанция предоставената й от D. документация относно пратката, подадена от адвокат П. К. до Софийски градски съд, съдържаща искова молба на И. Г. Г. против [фирма]. Към документацията е приложено фотокопие от товарителница 16 4274 4224, изготвена на бланка за товарителница на D., съдържаща баркод, със заверка „вярно с оригинала” и печат на D.. В товарителницата е отразена датата на получаване на пратката – 12.04.2013г. от пощенски куриер, който е положил подпис на получател. От представеното електронно извлечение от D. е видно, че пратката с номер на товарителницата 16 4274 4224 е приета в офиса на D. на 15.04.2013г. Товарителницата на пощенския оператор е частен документ с доказателствено значение, който свидетелства за сключването на договора и за предаването на пратката. Съгласно чл.22 от Закона за пощенските услуги пощенските оператори имат правото да сключват договори с други лица за изпълнение на части от дадената им лицензия. В случая за удостоверяването на датата на подаване на пратката е без значение дали куриерът е служител на D. или на друга фирма, с която D. има договор. Меродавно за спора е обстоятелството, че изготвената товарителница на 12.04.2013г. е със същия номер16 4274 4224 както номера на пратката, обработена на 15.04.2013г. в офиса на D. – [населено място]. Следва да се име предвид, че от представените по делото доказателства, не се опровергава удостоверителната сила на товарителницата от 12.04.2013г. относно датата на приемане на пратката. Напротив, товарителницата от 12.04.2013г. е представена от пощенския оператор като част от документацията по движението на пратката с исковата молба на И. Г.. С оглед положителния отговор на въпроса за формалната доказателствена сила на товарителницата за удостоверените в нея факти в това число и досежно отразената в нея дата на постъпване на пратката, настоящият състав намира, че исковата молба е предадена на пощенския оператор на 12.04.2013г., с което при съобразяване с разпоредбата на чл.62 ал.2 изр.1 ГПК следва да се приеме, че първоинстанционният съд е бил валидно сезиран с исковата молба на И. Г., както и че замяната на ищеца с неговите наследници е осъществена при условията на чл.227 ГПК. В тази връзка решението на въззивния съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение, поради недопустимост на иска и с което е прекратено първоинстанционното производство, следва да бъде отменено. На основание чл.293 ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по въззивните жалби на страните по делото. Обжалваното решение, с което е обезсилено решението на първата инстанция и с което е прекратено производството, по своя характер представлява процесуално решение, поради което след отмяната му, въззивната инстанция дължи произнасяне по въззивните жалби на страните по съществото на спора. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №2222 от 2.12.2014г., постановено по гр.д. №2733/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 състав. Връща делото на основание чл.293 ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :