4 Р Е Ш Е Н И Е № 493 гр. София, 3 декември 2009 г. Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Павлина Панова с участието на прокурора Стефка Бумбалова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 537/09 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимата М. А. С. против решение № 228 от 03.07.2009 год. по внохд № 212/09 год. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба изготвена от адв.Д. са на посоченото в чл.348 ал.1, т.1 и 2 НПК основания.Доводите за това са, че въззивният съд не е допуснал назначаването на нова тройна СТЕ без участието на вещото от единичната и тройна експертизи, изслушани и приети от съда, след като са оспорени от защитата.Подлагат се на собствен анализ кредитираните от съда експертизи, относно приетата от тях скорост на движение на автомобила, управляван от подсъдимата и ъгъла на движение на велосипедиста спрямо него, непосредствено преди удара.Неправилно са приети обясненията на подсъдимата, като нейна защитна позиция.Според жалбата не е нарушила правилата за движение, защото опасността е възникнала внезапно и не е имала обективна възможност да предотврати ПТП, поради което се касае за случайно деяние.В тази връзка намира присъдата и решението за необосновани.Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата С. по предявеното обвинение, или решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Гражданските ищци и частни обвинители, чрез повереника си-адв.А. са на становище за неоснователност на жалбата, тъй като решението е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, също за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 5 от 28.01.2009 год. по нохд № 441/08 год., Кюстендилски окръжен съд е признал подсъдимата М. А. С. за виновна в извършено престъпление по 343, ал.1, б.”в” НК и при условията на чл.54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Със същата присъда е осъдена да заплати на В. и Г. С. по 34 000.00 лв., за причинените им неимуществени вреди със законните последици, като до предявените размери гражданските искове са отхвърлени. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивната инстанция не е имала основание да не възприеме изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП, след като са събрани необходимите доказателства, които напълно изясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване.Спазени са правилата за оценката им и са направени верни изводи от тях.Те са формирани логически, последователно и научно подкрепени от заключенията на вещите лица.В мотивите на решението е даден мотивиран отговор на всички възражения на защитата на подсъдимата, срещу осъдителната присъда, в изпълнение изискванията на чл.339 ал.2 НПК.Те са напълно идентични с направените и в касационната жалба.Аргументите да бъдат отхвърлени като несъстоятелни, са достатъчно ясни и убедителни, и не се налага да бъдат повтаряни, само защото не удовлетворяват защитната теза, за наличие на случайно деяние.От гласните, писмени доказателства, като и от изслушаните и приети от съдилищата по фактите единична, тройна и допълнителна СТЕ-за безспорно е установен механизма по който е станало произшествието.Подсъдимата С. на прав участък от пътя, на разсъмване, при „просветваща мъгла”, но добра видимост е управлявала автомобила със скорост от 60 км/ч.при разрешена за този участък на пътя-50 км/ч.Пред себе си на около 40-50м.видяла движещ се велосипедист в същата посока по пътното платно, на около 50см. от банкета.В същото време насрещно движещо се МПС пресветнало с фарове и осветило колоездача.Подсъдимата продължила движението със същата скорост, при което настигнала велосипедиста в опасна близост и въпреки опита за рязко аварийно спиране, го ударила с предната лява част на автомобила, в лявата част на задната гума на велосипеда.Следствие на удара В. В. получил тежка мозъчно черепна и други травми несъвместими с живота и смъртта на стъпила бързо.Правилен е извода на предишните съдебни инстанции, че вина за произшествието има и подсъдимата С..По делото са събрани достатъчно обективни данни, които преценени поотделно и в тяхната цялост, сочат за наличието на възникнала опасност за движението, която налага водачът да се съобрази с правилото на чл.20 ал.2 ЗДвП.Със своето поведение подсъдимата С. като водач на МПС, сама се е поставила в невъзможност да предотврати настъпването на обществено опасните последици.Напълно е опровергано заявеното от нея, че след като приближила велосипедиста в непосредствена близост, внезапно променил посоката се на движение вляво и застанал перпендикулярно на автомобила.Вещите лица изследвали деформациите по велосипеда са категорични, че първоначалния удар е в задната гума на велосипеда и под много малък ъгъл, в резултат на лъкатушене, поради преодоляване на наклона и возения товар.Това показва, че се е движил в нейното платно, макар и не плътно вдясно, както го задължава закона.Както е посочено в съобразителната част на присъдата и решението, не е имал и причина да преминава в насрещното платно или да променя посоката си на движение, след като ежедневно се е движил по този маршрут, виждан много пъти и от подсъдимата.Опасността не е настъпила внезапно и изненадващо, което изключва приложението на чл.15 НК, както е отговорила с подробни съображения първата съдебна инстанция, възприети и от въззивната.При установени факти материалният закон е приложен правилно. Разсъжденията на защитата за приемане като достоверни обясненията на подсъдимата и направената собствената интерпретация на фактите, с които променя механизма на произшествието, сочат на необоснованост на съдебният акт, което е извън касационната проверка и не водят до други изводи.В разглеждания случай вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е изградено в съгласие с принципите на чл.13 и 14 НПК, а излагането му в мотивите на присъдата е съобразено с правилата на чл.305 НПК. Не е основателно и оплакването за нарушаване правото на защита на подсъдимата с това, че съдът е отказал назначаването на нова тройна авто-техническа експертиза, поради спорни изводи между единичната и тройната.Въззивният съд, с мотивирани определения в разпоредително и в съдебно заседание, съответни на изискванията на чл.327 НПК е оставил без уважение това искане, като правилно е приел, че двете назначени и изслушани експертни заключения дават отговор на всички въпроси от значение за изясняване механизма на произшествието.Обсъдено е и единственото различие между тях, касаещо посочената в тях скорост на движение на автомобила преди произшествието, като е приета по-благоприятната за подсъдимата скорост от 60 км/ч.При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от инстанциите по фактите да са нарушени процесуалните изисквания. Поради липса на други оплаквания в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228 от 03.07.2009 год., постановено по внохд № 212 по описа за 2009 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: :