Р Е Ш Е Н И Е № 493 Гр.София, 18 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1808/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда №350/26.11.12 г., постановена от РС-Пазарджик /ПзРС/ по Н.О.Х.Д. 2114/11 г., Г. Н. С. е признат за виновен и осъден за две извършени от него престъпления по чл.201 вр.чл.26,ал.1 НК, за всяко от които му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Определено е общо наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването по което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години. С. е осъден да заплати на конституираното като граждански ищец дружество Д. АД, гр.Пазарджик, обезщетения за имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от двете инкриминирани деяния. С решение, постановено на 20.02.13 г.от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по В.Н.О.Х.Д. 2/13 г., присъдата на първостепенния съд е потвърдена. В предвидения от закона шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила, на 16.08.13 г.е постъпило искане за възобновяване /озаглавено молба/, в което са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на ПзОС и присъдата на ПзРС и оправдаване на С.; или връщане на делото на РП-Пазарджик или за ново разглеждане от друг състав на ПзОС; или изменение на присъдата и намаляване наказанието на С.. В съдебно заседание пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният защитник поддържа искането с отправените в него доводи, освен тези за необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се претендира върховната съдебна инстанция по наказателни дела да упражни правомощията си, като възобнови производството и или да оправдае С., или да върне делото на РП-Пазарджик или за ново разглеждане от друг състав на ПзОС. Представя се и писмена защита. Представителят на ВКП намира искането за възобновяване за основателно, доколкото във въззивния съдебен акт не е даден отговор на отправени пред съда процесуални възражения на защитата. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в тази процедура, намира за установено следното: Преди да се вземе отношение по съществото на производството, е нужно да се обърне внимание на няколко обстоятелства. Първо, видно от искането за възобновяване и писмената защита, представена в открито съдебно заседание, голяма част от доводите са не само пряко свързани с необоснованост, но по същество опредметяват точно такива оплаквания. Необосноваността не е касационно основание и не следва да бъде разглеждана от ВКС. Освен това обсъжданите възражения, погледнати в съдържателен план, не могат да бъдат счетени за съществени процесуални нарушения, на каквато плоскост да се релевира основанието по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Второ, без значение какъв ще бъде изходът от процесното разглеждане на делото, предвид оттегляне на искането досежно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, същото няма да подлежи на преценка. Трето, най-главната претенция е да се отменят решението и присъдата след възобновяване на наказателното производство и искателят да бъде оправдан с приложение разпоредбата на чл.24,ал.1,т.1 НПК. За да упражни ВКС това свое правомощие, е нужно фактологията на приетата за престъпна дейност явно да установява, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Съобщеното несъмнено се извлича от редакцията на разпоредбата на чл.425, ал.1,т.2,,пр.посл. НПК. То е и обяснимо точно предвид вече третираното обстоятелство, че необосноваността, която се свързва с възможно приемане на различна фактология, не е касационно основание. По-нататък, близко до този контекст, се иска връщане на делото на РП-Пазарджик. Както предвижда чл.426 НПК, доколкото в главата за възобновяване няма особени правила, се прилагат тези за касационното производство. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела е легитимирана да отмени присъдата изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, не и на прокуратурата. Такава е редакцията на чл.354,ал.3 НПК след измененията на процесуалния закон, публикувани в Д.в-к,бр.32/10 г. Отделен е въпросът,че правомощия за връщане на прокуратурата имат инстанциите по същество. Изключение за възобновяването с възможно връщане на делото на прокуратурата е налице при условията на чл.425,ал.2 вр.чл.423,ал.1 НПК при задочно производство, каквото процесното такова не е. ПО ОПЛАКВАНИЯТА ПО чл.348,ал.1, т.2 НПК. Най-важното от въздигнатите оплаквания за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила се състои в това, че тя не е дала отговор на редица възражения, направени във въззивната жалба и допълнението към нея. Твърди се,че ПзОС изобщо не е изложил мотиви дали приема релевираната аргументация и ако не-защо. А точно в тази връзка не е изяснен механизмът на присвояване. Представителят на ВКП се съгласява с цитирания довод. Прегледът на процесуалната действителност води до извод за наличие на претендирания порок. ПзОС е провел допълнително въззивно съдебно следствие, но се е ограничил да разсъждава в мотивите към решението си на база събраните в хода на същото доказателства, наред с тези, събрани пред първостепенния съд. Във въззивната жалба и в допълнението към нея са повдигнати множество възражения, на повечето от които не е даден отговор, а на тези, на които е даден, той е твърде повърхностен. При това е била атакувана правилността на първоинстанционната присъда с оплакване за нейна необоснованост. Въззивната инстанция се явява втора първа инстанция, можеща да приема и различни фактически положения, т.е., инстанция по същество. Поради тази причина е било наложително да отговори на всички аргументи, поставени от защитата на плоскостта на необоснованост, пък даже и да стигне до извод за тяхна същностна неотносимост или несъстоятелност от една страна. От друга, разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК категорично задължава въззивната инстанция, когато потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. Като не е подходил по предписания в закона начин, ПзОС не е изписал дължими мотиви и е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр. ал.1,т.2 НПК. Това от своя страна е ограничило и правото на защита на осъдения, самостоятелно нарушение на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Останалите възведени процесуални нарушения- доколко незаверено ксерокопие от протокол за инвентаризация от 01.08.10 г.е годно доказателствено средство; дали присъдата /а впоследствие и решението/ са постановени само на основание констатирана липса; дали е изяснен механизмът на присвояване /на стр.7 от мотивите на въззивната инстанция изрично е прието, че той не може да бъде установен с абсолютна точност/- няма да бъдат разглеждани от настоящата инстанция,тъй като върху тях е акцентирано пред въззивния съд и не са получили дължим отговор, обстоятелство, за което бе говорено по-горе и което налага възобновяване на въззивното производство,отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПзОС. Същевременно обаче трябва да се обърне внимание на претендирано за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение- в съдебно заседание на 12.02.13 г.не е прочетено заключението на в.л.Ц., а директно е преминато към задаване на въпроси. В светлината на казаното трябва да се заяви, че с определение за насрочване на делото за разглеждане пред ПзОС, съдебният състав е допуснал преразпит на вещо лице Ц.. Същият е бил разпитан в хода на първостепенното разглеждане на делото /л.122 от първоинстанционното дело/. Преди устните му разяснения е била прочетена изготвената от него съдебно-икономическа експертиза на основание чл.282,ал.1 НПК. При преразпита му не е било нужно повторно прочитане на експертното заключение от досъдебното производство, което процесуално действие вече е било осъществено от първата инстанция и прието от ПзОС. Преразпитът е бил наложителен само за доизясняване на определени обстоятелства. ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл.348,ал.1,т.1 НПК. Видно от потвърдената от втората инстанция присъда, в качеството му на длъжностно лице в едно и също дружество, искателят е осъден за присвояване на цигари, кибрит,хартия за цигари и дъвки, при условията на продължавано престъпление в периода от 30.09.08 г.до 30.07.10 г. и за присвояване във връзка с чл.26,ал.1 НК на обща сума пари за периода 16.07.-30.07.10 г. Според защитата по посочения начин е нарушен материалният закон,тъй като предвид времето и еднородната обстановка става дума за единно престъпление присвояване при условията на продължавано престъпление. В обвинителния акт и в мотивите към първостепенната присъда /стр.5/ е приета различна обстановка,обуславяща и отделни квалификации. При това съдът е решил,че първото престъпление не се явява от обективна и субективна страна продължение на второто /обратното следва да е вярно, последващото, второто,по-късното деяние да е продължение и в неразривна обективна и субективна връзка с първото/, още повече че ставало дума за различен предмет на присвояване. Изключително сериозен е доводът на защитата за липса на различни обстоятелства, обуславяща квалификацията на престъпната дейност по две отделни продължавани престъпления. Както са приети от съдилищата по фактите /второстепенният съд не е коригирал присъдата на ПзРС и в тази й част/, основанията за разнородност на обстановката са декларативно отстоявани от една страна. От друга- цигарите, дъвките,кибрита и хартията за цигари като стока имат парично изражение, така както и парите сами по себе си. Ето защо, след възобновяване на въззивното наказателно производство, отмяна на второинстанционното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ПзОС, същият ще трябва задълбочено да разгледа поставения въпрос, ако стигне до извод за виновност на осъдения. При наличие на съответните предпоставки, няма процесуална пречка да се постанови осъждане за единно престъпление присвояване при продължавана престъпна дейност с общ предмет на престъпно посегателство паричната равностойност на съответните стоки и своените пари. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл. 354,ал.3,т.2 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.2/13 г.по описа на ОС-Пазарджик. ОТМЕНЯВА решение, постановено от ОС-Пазарджик на 20.02.13 г.по В.Н.О.Х.Д.2/13 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/