Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 25 февруари , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора А.Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 770/2010 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Г. С. А. за възобновяване на внохд № 1282/2010 по описа на Варненския окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 282 от 28.09.2010г. с което е потвърдена изцяло присъда № 40 от 19.05.2010г. по нохд № 687/2009г. на Девненския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият не се яви в съдебно заседание.Служебният защитник моли да се уважи искането,поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл.13,чл.14 и чл.107 НПК.Не са изследвани и анализирани всички доказателства по делото,няма следи от участието на А. в деянието.Намира,че следва да се преквалифицира деянието като вещно укривателство.Поддържа се и явна несправедливост на наказанието.Така формулирани доводите сочат на всички основания по чл.348,ал1 т.1,2,3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Девненският районен съд е признал подсъдимия Г. С. А. за ВИНОВЕН в това,че на неустановена дата за времето от 08.01.2009г до 15.01.2009г. в[населено място],обл.В. след предварителен сговор с подсъдимите О. С. А. и И. С. Д. ,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнели чужди движими вещи на обща стойност 2 578,90 лева ,собственост на В. Д. Д. и [фирма][населено място] от владението на В. Д. Д. ,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,като деянието не представлява маловажен случай,извършено е при условията на опасен рецидив за Г. СВОВ А. и при условията на повторност за подсъдимите О. С. А. и И. С. Д.,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.2 вр.с чл.1951ал.1 т3 пр.1 и т.5 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Подс.О. А. за деянието по чл.195,ал.1 т.3 пр.1 т.5 и т.7 и чл.54 НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип,а подс. И. С. Д. за същото деяние е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. Присъдата е потвърдена от В. окръжен съд. Искането е процесуално допустимо,подадено в срока по чл.421,ал.3 НПК от надлежна страна,а разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО: Доводът за съществени процесуални нарушения не се подкрепя от данните по делото. Двете редовни инстанции са изградили своя извод за виновно,противоправно поведение на подс.Г. А. въз основа на доказателствата по делото,проверени и анализирани в съответствие с изискванията на НПК. Доводът на подсъдимия,че по време на кражбата не е бил в населеното място и не е участвал в извършването й ,е неоснователен.От показанията на св.К. Д.,работещ в пункта за изкупуване на черни и цветни метали „Н.” в[населено място] е установено,че лицата,които са предали радиаторите в пункта са тримата братя Г.,О. и И..Свидетелят е заявил,че ги познава,тъй като няколко пъти преди това са идвали да продават метали и отсядали в близкото барче. Тримата бутали каруца без животинска тяга,и разтоварили радиаторите на кантара.В показанията депозирани по реда на чл.223 НПК/л.3.24 от дос-.пр./ е заявил,че към 10.00ч на 15.01.2009г. дошли тримата братя,на които не знае имената,но знае прякорите на двама„Зелката „ и ”Тромбито”.В съдебно заседание е потвърдил тези показания.Св.Д. И. касиер в пункта е заявила,че на 15.01.2009г. до кантара е видяла момчета и чула,че едното се обърнало към другия с името”Тромби”. От посочените гласни доказателства става ясно,че на 15.01.2009г. подс.Г. А. при предаването на радиаторите се е намирал в[населено място],което опровергава обясненията му,че бил в[населено място] на гости при бащата на жена му. Участието на подс.Г. А. в кражбата на вещи от бившия стол на ж.п,е установено от свидетелите И. Р. и Д. Ч. показанията на които са депозирани по реда на чл.223 НПК ,прочетени в съдебно заседание и кредитирани от съда.Свидетелите са заявили,че на 14.01.2009г.вечерта около 22.30-23.00ч. са видели тримата подсъдими между които и Г.,да надничат през счупен прозорец на ж.п. стола,като останали с впечатление,че се канят да влязат вътре.Установено е,че докато пренасяли изнесените от сградата вещи, подсъдимите отново били забелязани от св.Ч. На следващата сутрин св.Р. ги видял да се придвижват с каруца на същото място-храстите зад ж.п.линията,където предишната вечер ги видял св.Ч.. По-късно двамата свидетели видели тримата подсъдими с каруцата да влизат в пункта „Н.” да продават”стоката”. Св.Р. е видял,че в каруцата имало радиаторни тръби, кранове-батерии за чешма, чугунена мивка,вентилаторни перки,навита ламарина. Свидетелите са заявили също така,че добре познават подсъдимите известни с прякорите Зелката,Тромбито и Гингин.Те живеели в съседна махала,често ги виждали и не биха могли да ги сбъркат. При така установените фактически обстоятелства,анализирайки и останалите доказателства-протокол за разпознаване,протокол за оглед на местопроизшествието,протокол за доброволно предаване,криминалистическа експертиза ,обосновано е прието,че в кражбата е участвал и подсъдимия Г. А.. При събирането и проверката на доказателствата не са допуснати нарушения по чл.13,чл.14,чл.107 НПК,които да обосноват невярна оценка за съучастническата дейност на подс.Г. А.,респ.да доведат до неправилното му осъждане.Тезата,че не е присъствал на местодеянието,тъй като е бил в[населено място] е опровергана от показанията на разпитаните свидетели,от които се установява, че той е участвал и в кражбата и в предаването на откраднатите вещи в изкупвателния пункт на процесното място през инкриминирания период.В този смисъл,като са приели,че подс.Г. А. е съучастник в кражбата, и че обвинението срещу него е доказано по безсъмнен начин,съдилищата не са допуснали съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Присъдата в тази част е постановена в съответствие с чл.303,ал.2 НПК,а материалният закон предвид квалификацията „опасен рецидив” е правилно приложен. Доводът,че бил осъден неоснователно,а истинският извършител е бил оправдан не се подкрепя от приетите за установени фактически положения. Подсъдим по горното дело е бил и А. Р. А. ,който е оправдан от районния съд,и присъдата по отношение на него е влязла в законна сила. Касационната инстанция няма правомощие да проверява съдебен акт,за който не е сезирана по надлежния ред.В този смисъл предмет на разглеждане по настоящето дело е единствено присъдата ,с която Г. А. е признат за виновен и осъден по чл.196,ал.1 т.2 НПК и въззивното решение с което е потвърдена присъдата спрямо него. При извършената от настоящия касационен състав проверка на правилността на постановените съдебни актове не се констатираха съществени по смисъла на чл.420,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК нарушения визирани в молбата на Г. А.,които да обуславят основателност на искането за възобновяване. В рамките на молбата-искане друг довод не се повдига.Защитата на осъдения намира наказанието за явно несправедливо. Касационният състав констатира,че между атакуваната присъда и мотивите към нея съществува противоречие относно размера на наказанието определено на Г. А..В диспозитива е посочено,че наказанието на подсъдимия е определено в размер на 4г.и 6 месеца,докато в мотивите/л.148-гърба/че наказанието на Г. А. е за срок от четири години/.Налице е противоречие във волята на съда относно действителния размер на наказанието определено от него.Налице е процесуално нарушение,което е съществено и което не е било констатирано от въззивния съд .Настоящият касационен състав прие,че допуснатото нарушение може да бъде отстранено по реда на възобновяването,като наказанието се намали до размера,който е по-благоприятен за осъденото лице.В този смисъл,съдът намали наказанието на Г. А. на четири години лишаване от свобода. Воден от горните мотиви и на основание чл.425,ал.1 т.3 вр.с чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.3 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 1282/2010г. по описа на Варненския окръжен съд, ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 282/28.09.2010г.,с което е потвърдена изцяло присъда № 40/19.05.2010г. по нохд № 687/2009г. на Девненския районен съд,като НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода на осъдения Г. С. А. от четири години и шест месеца ни ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Оставя без уважение искането на Г. С. А. в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: