Р Е Ш Е Н И Е № 28 София,01.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков Филип Владимиров при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 331 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д. и Ж. И. Д.,двамата от [населено място] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 29.12.2010г. по гр.д.№590/2010г. С определение №619/15.06.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса в хипотеза,при която няколко лица притежават обекти в сграда,но не всички притежават идеални части от дворното място,а наред с това едно лице притежава идеална част от дворното място,но не притежава самостоятелен обект в сградата,намира ли приложение разпоредбата на чл.32 ЗС. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че в този казус приложение намира разпоредбата на чл.38 ЗС по отношение на дворното място,а разпоредбата на чл.32 ЗС не неприложима. Молят обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба М. А. П. изразява становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Ответниците Й. В. П. и [община] не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение Хасковският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е разпределено правото на ползване между А. Г. Д.,Ж. И. Д.,М. А. П. и [община] на имот с идентификатор №*,а по отношение на Й. В. П. искът е отхвърлен и вместо това производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. Прието е,че А. Г. Д. и Ж. И. Д. притежават право на собственост върху 2/6 ид.части от дворното място и върху ІІІ етаж от построената в него жилищна сграда. М. А. П. притежава 3/6 ид.части от дворното място и І етаж от жилищната сграда,върху който етаж е запазено право на ползване за М. З. П.. [община] притежава 1/6 ид.част от дворното място,а Й. В. П.-ІІ етаж от сградата. Прието е,че искът за разпределяне ползването на дворното място е недопустим,тъй като същото представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и правото на ползване следва да бъде реализирано по правилата, отнасящи се до етажната собственост /чл.42 ЗС/,независимо че някои от собствениците на жилища в сградата имат право на собственост върху мястото,а други притежават жилище въз основа на отстъпено право на строеж-последните също имат право да ползват дворното място и отношенията,свързани с ползването на дворното място следва да се уреждат между всички собственици на имота в жилищната сграда,а не между собствениците на дворното място,един от които е [община]. Прието е,че искът по чл.32 ЗС следва да се предявява между съсобственици,а не при етажна собственост. Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложението на чл.32 ЗС в хипотеза,при която в дворното място е построена сграда,в която отделните обекти принадлежат на различни лица,но не всеки от собствениците на самостоятелни обекти в сградата притежава идеална част от дворното място,в което същата е построена,а наред с това едно лице притежава дял от правото на собственост върху дворното място,но не притежава самостоятелен обект в сградата. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: Когато в дворното място е построена сграда,в която правото на собственост върху различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица,т.е. сградата е в режим на етажна собственост,но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място,а наред с това право на собственост върху идеални части от дворното място притежава и лице,което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата,дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС и ползването му следва да бъде разпределено по реда на чл.32,ал.2 ЗС.При това разпределение следва да бъде отчетено и правото на лицето,притежаващо самостоятелен обект в сградата въз основа на реализирано право на строеж,да ползва земята доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. В същия смисъл е и изразено становище в решение №481/25.05.2011г. по гр.д.№979/2009г. на ІІ ГО на ВКС,в което е прието,че участието в съсобствеността на дворното място наред с етажните собственици на трето лице,чуждо на етажната собственост,обуславя обикновена съсобственост върху терена. Следва да бъде съобразено и разрешението,дадено в решение №181/07.07.2011г. по гр.д.№1159/2010г. на ІІ ГО на ВКС,в което е прието, че земята не във всички случаи на застрояване със сграда,в която отделните обекти принадлежат на различни лица,е обща част,тъй като собствеността върху етажи или части от етажи може да бъде прехвърлена и без земята съгласно чл.63,ал.2 ЗС. В тази хипотеза собственикът на терена запазва правата си без да притежава самостоятелен обект в сградата и правото му да ползва терена /при спазване на ограничението на чл.64 ЗС/ не може да бъде отречено. При вземане на решение за начина на ползване на дворното място по реда на чл.42 ЗС притежаващото идеална част от земята лице,което обаче не притежава самостоятелен обект в сградата,не може да вземе участие, което би съставлявало недопустимо от закона нарушаване на правото му да ползва вещта според притежавания от него дял. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно. След като по делото е установено,че дворното място е съсобствено между А. Г. Д.,Ж. И. Д.,М. А. П.,притежаващи самостоятелни обекти в построената в същото жилищна сграда и [община],неправилно въззивният съд е приел,че начинът на ползване на дворното място следва да бъде определен по реда на чл.42 ЗС с участието само на етажните собственици /А. Г. Д.,Ж. И. Д.,М. А. П. и Й. В. П./. Както беше отбелязано по-горе,ползването на дворното място следва да бъде разпределено по реда на чл.32 ЗС с участието на всички лица, притежаващи вещни права върху същото. По реда на чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по същество по повдигнатия спор за разпределение ползването на имот с идентификатор * по КК на [населено място]. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 29.12.2010г. по гр.д.№ 590/2010г. в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд,с което е извършено разпределение на ползването между А. Г. Д.,Ж. И. Д.,М. А. П. и [община] на имот с идентификатор * по КК на [населено място] и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част. Председател: Членове: