О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 271

гр. София, 04.05.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1084 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото С. П. Д., действащ чрез законния си представител П. С. Д., против решение № 221/12.03.2021 г. по в. гр. д. № 3372/2020г. на Апелативен съд-София, в частта, в която е потвърдено решение № 5232/02.09.2020г. по гр. д. № 5100/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му по чл. 432, ал. 1 КЗ против ЗД „Бул инс“ АД за разликата от 28 000 лева до 35 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 20.06.2017г., ведно със законната лихва от 21.07.2017г. до плащането.
Касаторът твърди, че въззивното решението е частично неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, противоречие с практиката на СЕС и необоснованост. Не споделя извода на съда, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 20%. Позовава се на даденото в откритото заседание становище от вещото лице - лекар, че при механизма на ПТП не може да се изключи, че и при обезопасяване на детето, би се стигнало до счупване на дясната бедрена кост. Счита, че не е налице съпричиняване от увреденото лице на вредоносния резултат, тъй като приносът му не е доказан при условията на пълно и главно доказване, а същият е само предполагаем. Твърди, че по делото не е установено пострадалият да е извършил конкретно нарушение и между същото и вредоносния резултат да е налице причинно-следствена връзка. Претендира направените съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за всички инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на претендираното от ответната страна по жалбата като разноски възнаграждение и иска то да бъде съобразено с размерите по Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗД „Бул инс“ АД, счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като същевременно намира касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Пред въззивната инстация спорни са били въпросите за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, както и за наличието на принос за настъпване на вредите от страна на пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан или детско столче.
Въз основа на комплексната СМАТЕ съдът е приел за установени следните увреждания на ищеца от ПТП-то: травматичен шок; контузия на главата с разкъсно - контузна рана на веждата и горния клепач вдясно и разкъсно-контузна рана под брадичката вляво; счупване на дясната бедрена кост в средната й част. Поради състоянието на травматичен шок ищецът е откаран в спешното отделение в МБАЛ „Д-р И. С.“, [населено място], където е приет за постоянно наблюдение и лечение в отделение по анестезиология и интензивно лечение, а кракът му - поставен на директна екстензия. След тридневен престой пострадалият е преместен в отделението по ортопедия и травматология, където му е направена операция с кръвна репозиция и е поставена метална остеосинтеза. Изписан е с туторна шина на крака с препоръка за носене около две седмици. Прекарал е около три месеца предимно на легло и се е наложило придвижването му с помощни средства, без да стъпва на крайника за период около пет месеца, след което е започнал постепенно натоварване. След края на десетия месец от операцията пострадалият е започнал да стъпва без куцане и да натоварва напълно крайника. При преглед вещото лице е констатирало стар раневи цикатрикс на дясната вежда и горен клепач с дължина 3,5 см. и от лявата страна на брадичката с дължина 1,5 см., както и оперативен цикатрикс от латерален достъп до дясната бедрена кост с дължина 21 см., зараснал първично. Функцията и мускулатурата на крайника са напълно възстановени, като предстои повторна операция за отстраняване на поставените в крака метални импланти. В острия период ищецът е търпял много силни болки в резултат на разкъсването на периоста, патологичната подвижност на костните краища, които заедно с кръвозагубата са довели до травматичен шок. Пострадалият е изпитвал болки и след приложената му оперативна интервенция, както и по време на рехабилитационния период. Предстои му повторна операция за отстраняване на металните импланти.
Според показанията на свидетеля Я. П., близък приятел на бащата на ищеца, след ПТП С. е бил стресиран и уплашен, прекарал 10-15 дни в болница, а след това 3-4 месеца не е могъл да се изправя. Към момента се оплаква от болки, леко накуцва, не може да спортува и има белези на дясното око и крак. Изпитва притеснения от приятелите си, тъй като не може да играе с тях и се срамува да носи къси панталони и да ходи на плаж, заради белега си на крака. Съдът е кредитирал показанията, като житейски логични и в синхрон с медицинските заключения.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид установените травми, възстановителния период от десет месеца, болките преди и след операцията, както и по време на рехабилитационния период. Отчетена е и възрастта на пострадалия - дете на 8 години, както и трудното приемане на тази възраст на различията във външния вид, резултат от белези и рани. Съобразена е и необходимостта детето да бъде на легло през първите три месеца, а после да не натоварва крака си в продължение на десет месеца. Счетена е от значение за размера на обезщетението и предстоящата операция, при която по необходимост има болничен престой и възстановителен период, макар и по-кратки. Съобразени са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент - 20.06.2017г., когато е настъпило произшествието, като съдът се е позовал и на съдебната практика по сходни случаи. Въз основа на описаните по-горе обстоятелства решаващият състав е определил размер на обезщетението от 35 000 лева.
Същевременно, въззивният съд е счел за основателно възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Посочил е, че според заключението на неоспорената КСМАТЕ, при правилно закопчани триточкови колани и колани на детското столче, ще се ограничат движенията на пътника напред и ще го задържат на мястото му, като го предпазят от удари в интериора пред мястото, където седи. За пътника на задно ляво място, където се е возил ищецът, тези колани ще го задържат да не излита и наляво. Контузиите на главата с получените рани и счупването на дясната бедрена кост в средната й част са настъпили в резултат на удар във вътрешните части на купето, като според вещите лица, пострадалият се е возил без предпазен колан. В съдебното заседание при изслушването вещото лице Марков е посочил, че при правилно поставен колан, травмата на главата и бедрото са можели да се ограничат като интензитет на удара, но не може да се заключи категорично дали е щяло да се получи счупване. Предвид силния удар, който е настъпил между автомобилите, при правилно поставен колан е било възможно да се получат от ищеца други увреждания. При тези данни съдът е намерил за доказано възражението за съпричиняване, тъй като поради нарушение на чл.137б и чл.137в ЗДвП е налице противоправно поведение в пряка връзка с получените увреждания. Взето е предвид, че от една страна, вещите лица са категорични, че детето и било без колан, а от друга страна, според вещото лице медик, травмата в главата и в крака при поставен колан са щели да бъдат по-слаби. Като е съпоставил причината за настъпване на ПТП, която е по вина на застрахования водач, загубил управлението над лекия автомобил при движение с превишена скорост и блъснал автомобила, в който се е возил ищецът, както й липсата на категоричност дали би се получило счупване на крака, съдът е намерил, че процентът на съпричиняване от страна на С. Д. е 20%. С оглед на това въззивният съд е заключил, че размерът на обезщетение следва да бъде намален с проценка на съпричиняване, поради което дължимата сума възлиза на 28 000 лева.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: За да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и определеното обезщетение да се намали, поради съпричиняване на вредоносния резултат, следва ли да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по-малък обем, ако пострадалият е ползвал детско столче или обезопасителен колан?“ Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на II т.о. на ВКС, решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/12 г. на II т.о. на ВКС, решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013г. на I т.о. на ВКС, решение № 99/8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на II т.о. на ВКС, решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на II т.о. на ВКС и решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на II т.о. на ВКС. Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Въпреки че въпросът покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на същия не са осъществени сочените допълнителни селективни критерии за допускане на решението до касация в обжалваната част. Въззивният акт е постановен в съответствие с практиката на ВКС, според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния, който принос е налице ако настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по-малък обем. Приносът всякога трябва да е конкретно изразен и доказан, а не предполагаем. Дали пострадалият е допринесъл за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху ползващата се от съпричиняването страна - делинквент или застраховател. В настоящия случай пострадалият е пътувал на задна лява седалка, при непоставен предпазен колан /видно от това, че липсват увреждания, каквито би получил при поставен колан - травми на шията, гърдите и корема/, при категорично заключение, че контузиите на главата с получените рани и счупването на дясната бедрена кост в средната й част са получили именно в резултат на удар във вътрешните части на купето /при липса на каквито и да е деформации и хлътвания в зоната на пътника на задното ляво место/, както и при категоричен извод, че ако беше поставен колан, той би ограничил движенията на пътника напред и наляво и би го задържал на мястото му, предпазвайки го от удари в интериара пред мястото, където седи. Вещото лице – медик е посочило, че при правилно поставен колан, травмата на главата и бедрото са можели да се ограничат като интензитет на удара, т.е. те биха били най-малкото в по-малък обем, с оглед липсата на категоричност на вещото лице дали би се получило счупване на бедрото, като казаното от вещото лице не опровергава извода, направен в заключението относно ефективността на предпазния колан при конкретния механизъм на ПТП. С оглед изложеното, предвид доказаната причинно - следствена връзка между противоправното деяние – липсата на поставен колан, и настъпилия вредоносен резултат, няма „ограничаване на правото /на ищеца/ по несъразмерен начин“, като не са налице наведените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което въззивното решение в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Въпреки изхода на спора, на ответника по касацията не се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като същият не е сезирал съда с такова искане и не е представил доказателства за извършване на разноски.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221/12.03.2021 г. по в.гр.д. № 3372/2020г. на Апелативен съд–София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.