Р Е Ш Е Н И Е № 273 София, 08 август 2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Даниела А. наказателно дело № 796/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалби на страните, срещу въззивно решение № 27 от 13.03.2012г. на АС-Пловдив, постановено по внохд № 651/11г., както следва: -от подсъдимия Й. Д., чрез защитника му адв.К., в която жалба се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане за връщане на делото на досъдебното производство, алтернативно се иска оправдаване по повдигнатите обвинения; -жалба от подсъдимия С. С., чрез защитника му адв.С., в която се твърди, че актът на ПАС е незаконосъобразен и неправилен. Искането е за неговата отмяна и признаването на този подсъдим за невиновен по двете обвинения, тъй като събраните доказателства не установяват, че той е извършил инкриминираните му престъпления; -жалба от адв.И., защитник на подс.А. С., с оплаквания за явна несправедливост на наказанията, като искането е за тяхното намаляване; -жалба от подсъдимия Д. Х., в която се релевират всички касационни основания, като исканията са в условията на алтернативност за оправдаването му или за намаляване размера на наложеното наказание и приложението на чл.66 от НК; -жалба от адв.К., защитник на подсъдимия Ж., с оплакване за явна несправедливост и искане за намаляване на наложените му наказания. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни. Адвокат К., защитник на подс.Д., поддържа касационната жалба и допълнението към нея, изготвено от адв.К.. Моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно моли за оправдаване. Твърди, че още от обвинителния акт не е ясно с какви действия подзащитният му е осъществил организирането и ръководенето на престъпната група. Също така, счита, че правните изводи почиват на предположения. Адвокат К., който също е защитник на подс.Д., освен, че поддържа казаното от адв.К., твърди, че доказателства за образуване и ръководене на организирана престъпна група от страна на техния подзащитен не са събрани.Пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Адвокат Д. С., назначена в качеството на служебен защитник на подс.С. С. поддържа касационната жалба и моли за нейното уважаване. Искането е, подзащитният й да бъде оправдан, тъй като не са събрани доказателства, които да установяват неговото участие в организирана престъпна група. Защитата на подс.А. С. - адв.И., назначен в качеството на служебен защитник поддържа жалбата на подзащитния си и моли за нейното уважаване. Адвокат К., защитник на подс.Х. поддържа касационната жалба. Изразява становище, че са налице съществени процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени с връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Алтернативно моли за приложението на чл.66 от НК. Подсъдимият Ж. не се признава за виновен за престъплението по чл.321 от НК, поддържа доводите от касационната си жалба и моли за справедливост. Подсъдимият Д., моли за уважаване на жалбата му. Подсъдимият А. С. се счита за невиновен, тъй като е бил зависим от наркотични вещества. Подсъдимият Д. Х. твърди, че познава само подс.Й. Ж. и не е участвал в престъпна група. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 113 от 01.11.2011г., по нход №1302/11г., ОС-Пловдив е постановил следното: -подсъдимият Й. Я. Д. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание шест години лишаване от свобода и по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, за което са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 8 000лева. На основание чл.23 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 8000лева; -подсъдимият Й. Н. Ж. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, с наложено наказание от четири години лишаване от свобода и по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, за което му е наложено наказание три години лишаване от свобода и 6 000лева глоба.На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000лева; - подсъдимият Д. Г. Х. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, с наложено наказание от три години лишаване от свобода и по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, за което му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода и 6 000лева глоба. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000лева; -подсъдимият А. Д. С. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, с наложено наказание от четири години лишаване от свобода и по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, за което му е наложено наказание четири години лишаване от свобода и 6 000лева глоба.На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000лева; - подсъдимият С. Д. С. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, с наложено наказание от три години лишаване от свобода и по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода и 6 000лева глоба. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000лева; -подсъдимият Д. Й. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.345а, ал.5 от НК, като на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лева. Д. С. е бил признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК. С присъдата, съдът се е произнесъл по първоначалните режими на изтърпяване на определените наказания лишаване от свобода и вида на затворническото заведение; веществените доказателства, разноските и зачитането на предварителното задържане на подсъдимите. С въззивно решение № 27 от 13.03.2012г., постановено по внохд № 651/11г., Апелативен съд-Пловдив е потвърдил изцяло горепосочената първоинстанционна присъда. Настоящата инстанция констатира, че апелативният съд при постановяване на съдебния си акт е допуснал процесуални нарушения, които са от категорията на съществените такива. Мотивираността на съдебния акт е основно задължение, както по отношение на фактите, така и досежно правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Необходимо е във въззивния акт да бъдат посочени по ясен и недвусмислен начин, приетите за установени факти, което да обуславя възможност, касационният съд да извърши проверка на оценъчната дейност на съда. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон. В съответствие с принципа на чл.14 от НПК и този на чл.107, ал.5 от НПК, въззивният съд е бил длъжен да извърши внимателен анализ на доказателствената съвкупност, още повече, че по делото са налице противоречиви доказателства. Настоящата инстанция констатира, че оценъчната дейност на въззивния съд е непълна и в някои отношения неправилна. Апелативната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първия съд, както и е инкорпорирала доказателствения анализ, който е приела за правилен. В тази връзка следва да се посочи, че в дейността си по оценка на доказателствената съвкупност, решаващите съдилища са акцентирали върху определени доказателства, а други не са били предмет на обсъждане или това е сторено частично. По отношение на обвинението за организирана престъпна група, съдилищата са се задоволи единствено да отразят в мотивите си, че кредитират данните, получени от СРС-та и закрепени във веществените доказателствени средства, тъй като се потвърждават от писмените доказателства, обективните находки и съдържащата се в тях информация съвпада и отговаря на действителността. Съдът не е посочил от тези източници на доказателства какви доказателствени факти приема за установени. Освен, че не е посочил какво приема за установено от СРС-та, съдът ги е кредитирал амблок. Независимо, че СРС-та са законосъобразно разрешени при спазване правилата на НПК и ЗСРС, това не означава априори, процесуална годност на събраната с тях информация. Едно от тези СРС-та, а именно -подслушване на подс.Ж. е реализирано в рамките на “оперативна беседа”. Същата е проведена с участието на служителите на полицията Н. М. и Т. Г./свидетел по делото/ на 19.08.2010г. от 10.17часа до 10,47часа. Същият ден в 16,40ч., Ж. е привлечен в качеството на обвиняем и е проведен първият му разпит на досъдебното производство. Този подсъдим е давал обяснения и в рамките на съдебната фаза пред първоинстанционният съд. Независимо, че той не е имал качеството на обвиняем при провеждане на оперативната беседа, същият е бил фактически задържан и по естеството си тази беседа е разпит на задържано лице, без да са му разяснени правата, без да са му осигурени минимално изискуемите се гаранции за защита. След като Ж. е придобил качеството на обвиняемо лице, респективно подсъдим е недопустимо приобщаване на информация, предоставена от него за обстоятелства, включени в предмета на доказване, чрез способ, различен от разпит на обвиняемо лице/подсъдим. Противното сочи на заобикаляне на строго лимитираните в процесуалния закон правила за събиране и проверка на доказателствата. Това поставя въпроса за допустимостта и законосъобразността на включването на това СРС сред доказателствената маса от решаващите съдилища, по който въпрос те не са се произнесли. Следва да се посочи, че специалните разузнавателни средства за разлика от традиционните способи за разследване по НПК, се характеризират с това, че те се осъществяват без знанието на засегнатото лице, което се намира в естественото си, обичайно поведение, което има всеки човек в личния си, неконтролиран живот и доколкото представляват значително посегателство върху личната сфера, налагат използването им само субсидиарно спрямо другите доказателствени способи-ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности./Решение № 626/11г. на ВКС, НК-ІІІн.о., Решение № 528/10г. ВКС, НК-ІІІ н.о./. Съдът е кредитирал СРС като доказателствен способ, но не е изразил своята оценка на обясненията, дадени от подс.Ж. в хода на съдебното следствие.Същите са оценени само в частта, с която той прави признание по отношение на обвинението по чл.354а от НК. Настоящата инстанция констатира, че не са обсъдени като доказателствени източници и показанията на св.К. К. и Т. Г., които по естеството си имат производен характер, който факт е от важно значение при техният анализ. Доктрината и съдебната практика са категорични за хипотезите, при които е допустимо използването на производни доказателства. От значение е да се отбележи, че полицейските служители могат да установяват при разпита си като свидетели, извъпроцесуални изявления на други лица, включително и такива , които в рамките на конкретния наказателен процес са придобили процесуално качеството на обвиняем, стига да са възприели тези факти. Без съмнение, ще е налице процесуално нарушение, ако осъдителната присъда се основава единствено на такива свидетелски показания или между тях и останалата доказателствена съвкупност е налице съществено противоречие/Решение № 114/06г. ВКС, НК-ІІ н.о./. Необходимостта от анализ и то прецизен на посочените свидетелски показания се налага и от факта, че в голямата си част, полицейските служители съобщават факти, позовавайки се на оперативна информация. Също така, съдилищата не са подложили на анализ и показанията на свидетелите С. А. и Й. Р./също служители на полицията/, като съдът единство е отразил, че ги кредитира. Многократните повторения във въззивния акт, че показанията на полицейските служители, на свидетелите М. Г. и Д. М., се подкрепят от събраните веществени доказателства, чрез използване на СРС и, че установяват участието на подсъдимите в организирана престъпна група, не могат да заместят необходимостта от задълбочен и прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, а направеният такъв не става по-убедителен. В настоящото дело необходимостта от сочената задълбоченост, се обуславя и от характеристиките на използваните за събирането на доказателства доказателствени източници. Това от своя страна ще доведе до вярно установяване на фактологията по делото и правилно прилагане на материалния закон. Всичко гореизложено обуславя извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват възможността на касационната инстанция за надлежна проверка на атакувания акт и подлежат на отстраняване от апелативната инстанция, след връщане на делото за ново разглеждане по отношение на подс.Й. Д., Й. Ж., Д. Х., А. С. и С. С., досежно инкриминираните им обвинения за деятелност, осъществена в условията на съвкупност. Въззивната инстанция, която освен контролна е и по същество на спора, е необходимо да извърши задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, преценявайки процесуалната годност на доказателствата и доказателствените източници, да оцени всички доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, при спазване на правилата, визирани в НПК, след което да приложи правилно материалния закон. Също така, следва да бъдат обсъдени и доводите, релевирани от страните в касационното производство и по отношение на обвиненията по чл.354а от НК. Първоинстанционната присъда досежно подс.С. е влязла в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 27 от 13.03.2012г., постановено по внохд № 651/11г. по описа на АС-Пловдив в частта, с която е потвърдена първоинстанционна присъда № 113 от 01.11.2011г., по нохд № 1302/11г. на ОС-Пловдив по отношение на подсъдимите Й. Д., Й. Ж., Д. Х., А. С. и С. С.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание по отношение на горните подсъдими. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: