Р Е Ш Е Н И Е № 319 гр. София, 10 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Тома КОМОВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 983 по описа за 2013 г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения Б. С. Ж. за възобновяване на нохд № 5447/11г. на районен съд гр. Варна. В искането се твърди, че производството срещу осъдения е протекло изцяло задочно и същият не е знаел за него. Настоява се за ново разглеждане на делото от момента в който е започнало задочното производство. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения Ж. – адв. Е. С., която счита, че са налице основания за възобновяването на делото предвид нарушаване на правата на осъдения да участва лично в производството. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е основателно. Дава становище, че осъденият не е бил намерен на известния адрес от органите на досъдебното производство, а обвинението е било повдигнато при условията на чл.269 от НПК. Пледира за възобновяване на делото, връщането му за ново разглеждане и определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража”. В последната си дума осъденият Ж. моли за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 49 от 10.10.2011г., постановена по нохд № 5447/11г. на Районен съд гр. Варна– 4 с-в, Б. С. Ж. бил признат за виновен в това, че на 27.08.2005г. в [населено място] в района на м. „....” при опасен рецидив отнел чужди движими вещи – фотоапарат „К.” и видеокамера „К.” на обща стойност 922 лв. от владението на собственика С. Ян Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите били оставени без постоянен надзор, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и чл.54 от НК му било наложено наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Искането е подадено в срока по чл.423, ал.1 от НК и е допустимо. Разгледано по същество е основателно. Срещу Б. Ж. било започнато ДП № 464/05г. на V РПУ на МВР [населено място] за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, което на няколко пъти било спирано и впоследствие възобновявано. Призоваването на Ж. от постоянния му адрес в [населено място] не дало резултат, което наложило обявяването му за национално издирване. С постановление от 04.07.2011г. Ж. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 от НК задочно, като постановлението било предявено на назначен служебен защитник. Въз основа на внесен обвинителен акт по последното обвинение било образувано нохд № 5447/11 г. на РС гр. Варна. Разглеждането на делото и постановяването на присъдата са извършени в отсъствие на подсъдимия Ж.. За изпълнение на влязлата в сила присъда била издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА), в изпълнение на която компетентните власти на Република Ф. са предали осъдения на българските власти на 12.04.2013г. В издадената от РП [населено място] ЕЗА е попълнен раздел „d”, удостоверяващ издаването на задочна присъда, като в т.3.4. от същия раздел е посочено, че решението на съда не е било връчено на осъденото лице, както и са дадени гаранции, че осъденият ще бъде уведомен за срока от 180 дни, в който може да поиска обжалване или повторно разглеждане. Предаването на осъденото лице от органите на чужда държава при предоставени гаранции за повторно разглеждане на делото налагат безусловно възобновяването на производството – чл.423, ал.5 от НПК, независимо че по отношение на Ж. са налице и предпоставките на ал.1 от същият текст, тъй като последният не е бил привличан в качеството на обвиняем в негово присъствие. Тъй като производството е било проведено задочно от момента на повдигане и предявяване на обвинение, с оглед пълното гарантиране на правото на защита на Ж. следва посочените процесуално – следствени действия да бъдат законосъобразно повторени в негово присъствие. Предвид изложеното касационният съд намери, че следва да отмени по реда на възобновяването постановената присъда и върне делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. В изпълнение на задължението си, произтичащо от нормата на чл.423, ал.4 от НПК, ВКС намери, че следва да вземе по отношение на Ж. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Като съображение за това следва да се изтъкне липсата на установен адрес, който трайно да го свързва с определено населено място, което сочи на опасност от укриване. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 и чл.423, ал.4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 49 от 10.10.2011г., постановена по нохд № 5447/11г. на Районен съд гр. Варна, 4 с-в. ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр. Варна за ново разглеждане. ВЗЕМА по отношение на Б. С. Ж. с ЕГН [ЕГН] мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :