3 Р Е Ш Е Н И Е № 514 София, 12 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2539 по описа за 2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. В. И. за възобновяване на внохд № 4872/10 г. на Софийския градски съд, като се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от осъдения и защитата му. Представя се писмена защита. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 2375/09 г. Районният съд-гр.София за деяние, извършено на 08.07.2008 г., осъдил подсъдимия И. на основание чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1, чл.18, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 НК на шест месеца лишаване от свобода условно за срок от три години, като го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение – да е направил опит да отнеме множество вещи на обща стойност 87 лева от владението на Л. Колодезнова с намерение противозаконно да ги присвои, както и за разликата в общата стойност на предмета на престъплението от 53 лева до 133 лева. С решение № 290 от 28.03.2011 г. по внохд № 4872/10 г., образувано по жалба на подсъдимия, СГС изменил посочената присъда на СРС като преквалифицирал извършеното от И. в престъпление по чл.194, ал.1, във връзка с чл.18, ал.1, чл.26, ал.1 НК и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК му определил наказание „пробация”, включващо задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца, при периодичност от два пъти седмично, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1, чл.18, ал.1 и чл.26, ал.1 НК. В останалата част присъдата на СРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо – подадено от оправомощено лице (такова по чл.420, ал.2 НПК), в срока, определен от закона (чл.421, ал.3 НПК), като се оспорва съдебен акт, от кръга на тези по чл.419, ал.1 НПК. Изводимо от иницииралия настоящата проверка, най-напред следва да се отбележи, че извън пределите й е оправдаването на молителя по първоначално повдигнатото спрямо него обвинение – за посегателство срещу собствеността на Колодезнова и относно размера на предмета на престъплението. При проверката на оспорения съдебен акт, в останалата му част, ВКС не намери да са налице претендираните от молителя и защитата му основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. Обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – тези по чл.102 от НПК, са изяснени изцяло. Събрани са множество доказателства от различни по вид доказателствени източници. Въззивният съд е възприел положително оценъчната дейност на първостепенния съд, поради което и не е било необходимо преповтаряне на съображенията му, в тяхната детайлност. Доколкото обаче, при оценката на доказателствата относно разрушаването на прегради, здраво направени за защита на имот, по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 НК, СГС е достигнал до извод, различен от направения от СРС, той е изпълнил задължението си да изложи своите съображения и доказателствата, предопределили го. ВКС не намери основание за критично отношение към дейността на СГС в посоката, претендирана от защитата на осъдения. Обясненията на подсъдимия са изследвани в тяхната вътрешна последователност и логичност и във връзка с останалите, събрани от други доказателствени източници, доказателства. Съдът по същество не е имал основание да кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, извън онази част, с която е утвърдил присъствието си на инкриминираното по делото време и място. Твърдението на молителя, че не е влизал в други избени помещения, освен в това, в което е установен от служителите на МВР не само не намира подкрепа у останалите доказателства, а напротив се опровергава от тях. В тази насока е достатъчно да се посочи следното: „сигналният контрол”, установен в мазе № 44, който се задействал при отварянето на вратата, и непосредственото, след същия, уведомяване на органите на МВР са предопределили бърза реакция и пристигането на св.Т. и Д.; последните са установили присъствието на молителя в мазе № 50, където по-късно при извършения оглед е намерен и сака с надпис „А.”; в последния, видно от огледния протокол, са установени вещи от мазе № 48. Законът правилно е приложен. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.194, ал.1, във връзка с чл.18, ал.1 и чл.26, ал.1 НК е предопределило и ангажирането на отговорността на молителя. Възражението за наличието на условията на чл.9, ал.2 НК е неоснователно. Обстоятелството, че престъплението е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини, не предопределя непременно приложението на този институт. Наказанието на молителя е определено по реда на чл.55 НК, като по вид, размер и начин на изтърпяване не е очевидно несъответно, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. При тези съображения искането на осъдения се прецени като неоснователно, поради което и на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. В. И. за възобновяване на внохд № 4872/10 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: