5 Р Е Ш Е Н И Е N 33 София, 14.03.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова т.дело № 1718/2018 година Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК. Образувано е по подадена от Е. Г. Е., чрез процесуалния й пълномощник, молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1076 от 25.05.2015 г. по гр.д. № 3685/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 5053 от 09.07.2014 г. по гр.д. № 4060/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав. С първоинстанционното решение Е. Е. е осъдена на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.4 от З. да заплати на „Траскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД: сумата 412 053.31 лв. – дължима и непогасена главница по договор за кредит от 21.06.2007 г., представляваща общ сбор на усвоени като кредит, но незаплатени суми за периода от 28.06.2007 г. до 18.02.2011 г., сумата 135 112.94 лв. – договорна лихва за периода от 30.06.2009 г. до 28.02.2013 г.; сумата 366 лв. – такси по обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху тези суми от предявяване на исковата молба – 22.03.2013 г. и разноски по делото. По основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК в молбата се поддържа, че са допуснати редица нарушения на съдопроизводствените правила, гарантиращи редовното уведомяване на молителката и обезпечаващи участието й в първоинстанционното и въззивно производство, изразяващи се в: липсата на данни служител на съда да е посещавал адреса на Е. Е., както и, че на адреса тя не може да бъде намерена и не може да бъде намерено друго лице, което е съгласно да получи съобщението; приложеното по делото съобщение от Район П. – Кметство Б. до СГС не представлява валидно връчване и не отговаря на установените в ГПК задължителни реквизити; СГС е разпоредил Е. да бъде призована чрез публикация в „Държавен вестник” в противоречие с разпоредбата на чл.48 ГПК. Всяко едно от твърдените от молителката нарушения, са подробно мотивирани, с позоваване и на практика по приложението на съответните процесуални норми. По основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.6 ГПК се твърди, че Е. Е. е била представлявана по реда на чл.48, ал.2, вр. с чл.29, ал.3 ГПК, без да са били налице предпоставките на чл.48, ал.1 ГПК, а именно страната да няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Молителката поддържа и доводи, че в производството по делото са допуснати нарушения на процедурата при назначаване на особения й представител, предвид установени от Д. съд при Софийска адвокатска колегия и от Висшия дисциплинарен съд нарушения от адвокат Й. С. /определена от САК и назначена за особен представител на Е. от СГС/, изразяващи се в осъществяване на правна помощ не по установения ред и нарушаване на професионалната етика, предвид въведено от САК ограничение на броя на делата и на общия размер на възнаграждението за една календарна година, което може да получи адвокат, вписан в регистъра на Бюрото за правна помощ. В срока по чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата – „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД, ЕИК[ЕИК], е депозирал мотивирано писмено становище за недопустимост на молбата за отмяна като депозирана извън срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и за неоснованователността й. Счита, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, които да са довели до лишаване от правото на участие на молителката в делото, нито до ненадлежното й представляване от назначения особен представител. Изразеното в писмения отговор становище се поддържа от процесуалните пълномощници на дружеството в публично съдебно заседание на 27.02.2019 г. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е подадена по пощата на 10.01.2018 г., при спазване на предвидения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечен срок, считано от доказания по делото момент на узнаване на въззивното решение – 10.10.2017 г. На последната посочена дата молителката е получила електронно съобщение от служител на „Райфайзенбанк” ЕАД за наложения й запор, с приложено сканирано копие от запорното съобщение по изп.дело № 20178380406498 на ЧСИ М. Б.. По делото не са представени доказателства от ответника по молбата за узнаване на въззивното решение от ответницата /сега молител/ на по-раншна дата, поради което и възражението за просрочие на искането за отмяна следва да се прецени като неоснователно. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. От данните по делото се установява, че производството по гр.д. № 4060/2013 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, със седалище и адрес на управление [населено място], бел.”Ч. връх” № 43, срещу Е. Г. Е., с посочен постоянен адрес – [населено място], [улица]. Изпратеното до ответницата съобщение на този адрес, с препис от исковата молба и приложенията към нея, се е върнало в цялост, с приложено към него уведомление от длъжностно лице - ст.специалист „АО” в Кметство Б., че по сведение на собствениците на имота, находящ се в [населено място], [улица], Е. Г. Е. не живее на заявения от нея постоянен адрес и, че тя е била само наемател на имота. В изпълнение на разпоредената от съдията –докладчик служебна справка от НБД Население /разпореждане от 15.04.2013 г./ е констатирано съвпадение на заявения от Е. Е. постоянен адрес с този, от който първото съобщение е върнато в цялост. В справката е посочен и настоящ адрес – Руска Федерация от 19.05.2010 г. При тези данни, съдията - докладчик е разпоредил да се извърши призоваване чрез „Държавен вестник”, след внасяне на дължимата такса за публикацията. В рамките на дадения от съда едномесечен срок от публикацията в ДВ бр.49 от 04.06.2013 г. не е постъпил писмен отговор. По реда на чл.25, ал.1 ЗПП и след получаване на уведомително писмо изх. № 5028/02.04.2014 от председателя на САК, СГС е назначил определен от САК адвокат Й. З. С. за особен представител на ответницата Е. Е.. Посоченият особен представител е извършвал всички процесуални действия при инстанционното разглеждане на делото, вкл. и иницииране на въззивното производство, като на 29.05.2015 г. е връчен и препис от въззивното решение чрез адв. С.. При тези данни, не би могло да се приеме, че при разглеждането на делото е допуснато съществено нарушение на правилата за призоваване на Е. Е., вследствие на което страната да е била лишена от възможност да участва в делото. Като неоснователни следва да се преценят твърденията за нарушения по чл.42, ал.2 и чл.44, ал.1 и ал.4 ГПК. Твърденията на молителката за липса на данни за извършено посещение от връчителя на адреса, посочен по делото, не са установени. Данните, съдържащи се в приложеното уведомление от Кметство- Б. към върнатото в цялост съобщение до Е. Е., макар и в отделен документ, са достатъчни за удостоверяване на извършените от връчителя действия. Оформеният от връчителя /длъжностно лице от кметството/ документ се ползва с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства. Безспорно, в мястото на връчването – [населено място], няма съдебно учреждение, поради което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.42, ал.1, изр.2 ГПК. Доводите в молбата във връзка със съдебния район, в който попада [населено място], са изцяло ирелевантни, предвид последната процесуална норма. При предприетото от първата инстанция връчване чрез публично обявление, действително не са изпълнени всички изисквания за прилагане на този способ, тъй като при завеждане на делото ответницата Е. е имала регистриран постоянен адрес в [населено място], [улица], на който не е пребивавала, а от друга страна, СГС не е изискал представяне на декларация от ищцовото дружество, че не му е известен адресът на ответницата в чужбина. Реализираният от СГС начин на връчване по чл.48 ГПК не е довел обаче до нарушаване правото на защита по делото, тъй като в хипотезата на връчване чрез залепване на уведомление /по чл.47 ГПК, както се поддържа в молбата за отмяна/, така и при връчване по реда на чл.48 ГПК, съдът следва да назначи особен представител на страната по реда, предвиден в Закона за правната помощ, при наличие на предпоставките по чл.47, ал.6, съответно по чл.48, ал.2 ГПК. Извън горните съображения, следва да се има предвид, че молителката основава искането за извънинстанционен контрол на влязлото в сила въззивно решение на твърдени процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция, поради което тези доводи следва да се счетат и за преклудирани. Що се отнася до сочените в молбата нарушения, извършени от адв.С., по които се е произнесъл и Висшият дисциплинарният съд, те не попадат в обхвата на поддържаните основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, предвид липсата на данни посоченият адвокат да е бил лишен от адвокатски права за период, през който е осъществявал възложената му процесуална защита на Е. Е. по процесното дело. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. Г. Е., с ЕГН [ЕГН], молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК на влязлото в сила решение № 1076 от 25.05.2015 г. по гр.д. № 3685/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: