1 Р Е Ш Е Н И Е № 62 София, 08.05.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1840 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. С. срещу решение № 42 от 30.01.2017 г. по в. гр. д. № 898/2016г. на Русенския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че в процесния апартамент, придобит по време на брака му с ищцата М. С., е вложена сумата от 10609 лв., която е лично негова и това обуславя трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл.23, ал.2 СК за съответната идеална част от този имот. Затова делбата на апартамента следва да се допусне при квоти 22700/33309 за М. С. и 10609/33309 за него, при отчитане и на частичната трансформация на лични средства на М., която съдът е признал и той не отрича. Жалбоподателят твърди също, че имотът в [населено място] е придобит изцяло с негови лични средства, той представлява изцяло негово лично имущество, затова искът за делбата му следва да бъде отхвърлен. С негови лични средства са придобити и движимите вещи, включително и лекият автомобил "Т. Я.", затова спрямо тях искът за делба също следва да бъде отхвърлен. Ответницата М. Х. С. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Не са доказани твърденията на жалбоподателя, че е вложил лични средства в придобиване на общото имущество. Теглените от него средства от дружеството, на което той е едноличен собственик, най-вероятно са използвани за нуждите на стопанската дейност на дружеството. Тези суми нямат характер на лични средства на жалбоподателя, тъй като имуществото на дружеството не е имущество на едноличния собственик на капитала му. С определение № 20 от 17.01.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди измененията с ДВ бр.86/2017 г./ по въпроса за преценката на доказателствата при разрешаване на спора за произхода на вложените средства в придобиване на имущество по време на брака. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: В решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I ГО е прието, че при предявен иск по чл.23, ал.2 СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл.21, ал.1 СК презумпция да бъде оборена. В решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че при преценката дали имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество, следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Настоящият състав изцяло споделя тази практика на ВКС и счита, че тя следва да бъде приложена и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: С обжалваното въззивно решение състав на Русенския окръжен съд е потвърдил решение № 1202/10.10.2016 г. по гр. д. № 1827/2016 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е признато за установено на основание чл.23, ал.2 СК, че бившата съпруга М. Х. С. е собственик на 22700/33309 ид. части от апартамент в [населено място] и е допусната делба на този апартамент при квоти 28004/33309 ид. части за М. С. и 5304,5/33309 ид. части за С. С.. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е била допусната делба на дворно място с жилищна сграда и гараж в [населено място], [община], област Р., на лек автомобил "Т. РАВ-4", мотоциклет "Я." и мотопед "Д.", между съсобственици М. Х. С. и С. М. С., при равни квоти. В частта, с която районният съд е отхвърлил иск по чл.23, ал.2 СК за лек автомобил „Т. Я.”, както и в частта, с която този автомобил е бил допуснат до делба, първоинстанционното решение е обезсилено по съображения за недопустимо съединяване с делбеното производство на самостоятелен иск за частична трансформация на вещ, която не е предмет на делбата, както и до служебното допускане на делба на тази вещ. Основният спор пред въззивната инстанция е бил свързан с въпроса дали е налице трансформация на лични средства на жалбоподателя С. М. С. в придобиването на процесните имоти. Въззивният съд не е взел отношение по съществото на този спор по съображение, че възраженията на жалбоподателя по чл.23 СК са били бланкетни, тъй като не е конкретизирал вида на личното имущество, вложено в придобиване на спорните имоти и движими вещи. Това създавало процесуална пречка за съда да изследва и установи дали е налице твърдяната трансформация. Прието е също, че от фирмена сметка на дружеството, чийто едноличен собственик е жалбоподателят С., са теглени по-големи суми на определени дати, но същите не установяват факта на влагането на лични средства в придобиването на всяка една от вещите. Решението е неправилно. В случай, че своевременно въведеното с отговора на исковата молба възражение на С. С. по чл.23 СК е било неясно за въззивния съд, той е следвало да го уточни по реда на чл.145, вр. чл.273 ГПК чрез поставяне на въпроси в проведеното съдебно заседание, на което е присъствал представител на страната, а не да откаже да го разгледа. Съдът е следвало да обсъди и всички доказателства, представени с отговора на исковата молба, които според жалбоподателя подкрепят становището му, че е вложил свои лични средства в придобиване на спорното имущество. При съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства се установяват факти, които имат значение за изхода на спора по чл.23 СК. Установено е по делото, че ответникът по предявения иск С. С. е собственик на [фирма]. Установено е, че от сметката на дружеството са изтеглени следните суми: на 12.03.2007г. – 5 000 лв.; на 12.03.2007 г. – 4 467 лв.; на 18.03.2013 г. – 2000 лв.; на 25.03.2013 г. – 10 000 лв.;- на 14.12.2013 г. – 5 000 лв. Установено е също, че с протокол от 01.12.2014 г. собственикът на капитала С. С. е разпределил печалбата на дружеството в размер на 100 000лв. като дивидент за периода от учредяване на дружеството до датата на протокола, като е взел решение да внесе дължимия данък върху разпределения дивидент по банковата сметка на НАП на основание ЗДДФЛ. От извлечението по сметката на дружеството се установява, че на 01.12.2014 г. е направен бюджетен превод по сметка на ТД на НАП в размер на 5000 лв. – данък дивидент за 2014 г. Вземането на решението за разпределяне на дивидента и заплащането на данъка е извършено преди завеждане на исковата молба по настоящото дело от М. С. на 09.03.2016 г. Установено е също, че процесният апартамент в [населено място] е придобит от М. С. с постановление от 27.03.2013 г. на ЧСИ за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан. Предварително заплатената цена е 33 309 лв. Между страните е било безспорно и съдът е приел за установено, че част от тази цена в размер на 22 700 лв. е лично имущество на М. С. и обуславя частична трансформация за нея по чл.23, ал.2 СК. Остатъкът от цената в размер на 10 609 лв. обосновано се свързва с изтеглените от С. С. суми от касата на дружеството непосредствено преди възлагателното постановление: на 18.03.2013 г. – 2000 лв. и на 25.03.2013 г. – 10 000 лв. В този смисъл са и показанията на свидетеля М. М., баща на ответника, който установява, че по негов съвет С. е дал на съпругата си 10 000 лв., теглени от касата на дружеството, за закупуването на апартамента, в който е следвало да живее майката на М.. Показанията на този свидетел не са опровергани от други доказателства и кореспондират с писмените документи за теглени суми. Установено е, че дворното място в [населено място] е закупено от ответника С. на 12.03.2007 г. за сумата 1 000 лв. На същата дата е теглена сума от 5 000 лв. от фирмената му сметка. На 14.12.2013 г. е сключен договорът за закупуване на лекия автомобил "Т. РАВ-4" за сумата 2300 лв., а на същата дата от фирмената сметка е изтеглена сумата от 5000 лв. Свидетелят М. е установил също, че синът му е разпределял печалба от дружеството. Изброените доказателства съдът е следвало да обсъди във връзка с възражението на ответника за трансформация на негови лични средства в придобиване на процесното имущество, като прецени и отношението на разпоредбите на § 1, т.5, б.”а” от ДР на ЗКПО; § 1, т.5, б.”в” от ДР на ЗДДФЛ, чл.38, ал.3 ЗДДФЛ и чл.267, ал.2 ЗКПО във връзка с това възражение. Посочените текстове разглеждат понятието „скрито разпределяне на печалбата” и третирането му като дивидент, декларирането му, както и начисляването на данък върху дивидента. Въззивният съд не е извършил тази преценка, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който да обсъди доказателствата по делото в указаната насока, като съобрази и становището на страните по този въпрос. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила единствено по отношение на лекия автомобил "Т. Я.", тъй като в тази част то е правилно по изложените в него съображения. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 42 от 30.01.2017 г. по в. гр. д. № 898/2016 г. на Русенския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1202 от 10.10.2016 г. по гр. д. № 1827/2016 г. на Русенския районен съд, с което е допусната делба на апартамента в [населено място],[жк], [улица], вх.3, ет.2, ап.11 „В“; дворното място и жилищна сграда в [населено място], [община], и на движими вещи – лек автомобил "Т. РАВ-4", мотоциклет "Я." и мотопед "Д.". Връща делото за ново разглеждане от друг състав в отменената част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 30.01.2017 г. по в. гр. д. № 898/2016 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 1202 от 10.10.2016 г. по гр. д. № 1827/2016 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Х. С. срещу С. М. С. иск с правно основание чл.23 СК по отношение на лек автомобил "Т. Я.“, рег. [рег.номер на МПС] , както и в частта, с която този автомобил е бил допуснат до делба. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: