Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 500

Гр. София, 19.07. 2018 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 23.05.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 647 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СИБАНК ЕАД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2508/01.12.2017 г. по в.т.д. № 2016/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав, с което е потвърдено решение № 2104/02.12.2016 г. по т.д. № 2168/2015 г. на Софийския градски съд, ТО, 20-ти състав за прекратяване на ЕКСТРАКТА АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] по иск на прокурора, на основание чл.252 ал.1 т.6 ТЗ.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. „В случаите, когато търговско дружество няма членове на управителния си орган или техният брой е под предвидения в закона минимум за повече от предвиденото в закона / три месеца по чл.155 т.3 ТЗ за дружествата с ограничена отговорност и шест месеца по чл.252 ал.1 т.6 ТЗ – за акционерните дружества/, но същевременно е вписан управител на търговското му предприятие, назначен по реда на Закона за особените залози да управлява текущата му дейност, налице ли е основание за прекратяване на дружеството по исков ред на основание горепосочените разпоредби?”; 2. „Изразът „може” в разпоредбата на чл.155 ал.1 и чл.252 ал.1 т.6 ТЗ, сочи ли на възможност за самостоятелна преценка на прокурора, респективно на съда, пред който е предявен искът за прекратяване на дружеството, дали наистина е налице някаква конкретна необходимост от прекратяване на дружеството, или обратно – при наличието на предпоставките на фактическия състав на тези разпоредби, съдът е длъжен да постанови прекратяване на дружеството, като следствие на императивния им характер?”. В изложението касаторът поставя под съмнение и допустимостта на въззивното решение, с оглед условията, при които прокуратурата може да предявява посочените искове.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК назначеният особен представител на ЕКСТРАКТА АД изразява становище за основателност на касационната жалба, а ответникът по нея – Прокуратурата на РБ, не е представил отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск, като е препратил към тях, на основание чл.272 ГПК, а в допълнение е изложил следното: За да се приложи разпоредбата на чл.252 ал.1 т.6 ТЗ следва да бъдат осъществени кумлативно предвидените предпоставки – в продължение на 6 месеца броят на членовете на СД да е по-малък от предвидения в закона минимум. Съдът е приел, че видно от вписванията в ТР, посочените предпоставки са налице, като страните спорят относно характера на разпоредбата – диспозитивна или императивна, съответно правилно ли е приложил закона първоинстанционният съд, предвид обстоятелството, че ответното дружество е с вписан управител по реда на чл.46 от Закона за особените залози. Решаващият според въззивния съд мотив за преценка по спора е обстоятелството, че по отношение на ответното дружество са заличени всички вписвания относно всички лица, включени в съвета на директорите, т.е. не може да бъде обоснован извод за противното. Вписването на управител по реда на ЗОЗ не представлява процесуална пречка за предявяването на иска по чл.252 ал.1 т.6 вр. т.4 ТЗ и не може да обоснове неоснователността му. В конкретния случай вписването на всички членове на СД е заличено и то на последващи вписването на управителя по ЗОЗ дати, а не е вписано прекратяване на правомощията им, съгласно чл.46 ал.6 ЗОЗ, които евентуално биха могли да бъдат възобновени по реда на чл.51 от ЗОЗ. Т.е. в случая не е налице посоченото прекратяване на правомощията на органите на залогодателя по реда на ЗОЗ и същото не е обстоятелство, на което се основава искът. По какъв начин могат да осъществяват правото си на защита кредиторите на ответното дружество и какви са правните последици от решението съставляват въпроси, ирелевантни за спора.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия поставен от касатора правен въпрос, преформулиран от съда, съобразно правомощията му /т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, а именно:
В случаите, когато в резултат на упражнени права по чл.46 ЗОЗ в ТР е вписан управител на търговско предприятие, а впоследствие по молби на членовете на СД последните са заличени от ТР, налице ли са предпоставките на закона за прекратяване на акционерно дружество по реда на чл.252 ал.1 т.6 ТЗ?
Въпросът е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, довели до потвърждаване на решението на първата инстанция за уважаване на иска по чл.252 ал.1 т.6 ТЗ, поради което е налице общото селективно основание на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Установени са и допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, надлежно обосновани от касатора, че разрешаването на въпроса ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По втория формулиран правен въпрос съдът ще вземе отношение по необходимост при постановяване на съдебното решение.
Касаторът СИБАНК ЕАД следва да внесе предварително в указания срок дължимата за разглеждането на касационната жалба държавна такса, възлизаща на 40 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2508 от 01.12.2017 г. по в.т.д. № 2016/2017 г. по описа на САС, ТО, V състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 40 лв. /четиридесет лева/, като го предупреждава, че при неизпълнение на указанията в срок, производството по делото ще бъде прекратено.
При своевременно изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на ІІ отделение на ТК на ВКС за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: