Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * Наемно правоотношение * правен интерес * недопустим съдебен акт


1


Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

София, 30.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1806 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Т. К., С. К. М., М. С. К. и К. С. К. – К. чрез адв.А. И. срещу решение № 8390 от 12.12.17г.по в.гр.дело № 12814/16г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 22.06.16г., постановено по гр.дело № 34966/12г.на Софийски районен съд,38 състав.С него е признато за установено по иск с правно основание чл.124 ГПК, предявен от „Бъч- Бул”ЕООД по отношение на жалбоподателите, че договор за наем от 1.09.2004г.е в сила към дата 11.09.12г. /датата на подаване на исковата молба/, тъй като нотариална покана рег.№ 2853,том НБ № 71 от 20.03.12г.на нотариус № 40 при НК не може да породи прекратително действие, поради това, че наемодателят, поискал прекратяването, се явява неизправна страна поради неизпълнение на договорните си задължения.
С определение № 781 от 15.10.18г. настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на решението, като постановено по недопустим иск.
В касационната жалба се поддържа,че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е за обезсилване на решението.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от „Бъч Бул”ЕООД установителни искове са допустими.Изложил е съображения,че фактът, че установителната претенция е оспорена от противната страна обуславя правния интерес за ищеца.Направен е извод относно наличие към датата на исковата молба на облигационно отношение между страните, породени от сключените помежду им договори за наем от 1.09.2004г.От събраните по делото доказателства съдът е приел, че не е установено ответниците да са изпълнили задълженията си, уговорени в чл.3 т.2 и т .3 от договора, а именно : да осигурят съдействие на наемателя пред съответните органи по повод поставянето на временни сгради в недвижимия имот,както и за построяване на масивни сгради, където е необходимо съгласието на собственика на имота, както и задълженията си по чл.3 .1.1 от договора да осигурят свободен и безпрепятствен достъп на наемателя до наетия имот.Посочено е, че с оглед на това, че ответниците са неизправна страна по договорите за наем, сключени с ищеца, същите не могат да ги развалят по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото и касационните оплаквания, приема следното:
Решението е недопустимо.
За допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между страните в облигационната връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 127/29.10.10г. по т.дело № 20/10г. на ВКС, І-во т.о.В него е посочено, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор, /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/,което е недопустимо.Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение за неизпълнението /чл.82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора.
Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение в цитираната практика, поради което липсва правен интерес от предявяване на установителния иск.В конкретния случай ищецът е предявил като евентуални осъдителни искове за заплащане на парично обезщетение по чл.7 от договора, предвидено при неоснователно и виновно прекратяване на договора от наемателя. Основанията, от които съдът е извел съществуването на правото на ищеца, са в незаконосъобразното, според него, прекратяване на договора.По съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, каквато не е настоящата хипотеза.При разглеждане на осъдителните искове съдът ще следва да прецени изправността на страните по договора, което би обусловило основателността или неоснователността на паричните претенции.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че обжалваното решение е недопустимо и на основание чл.293 ал.4 ГПК следва да бъде обезсилено.Тъй като установителният иск, предмет по настоящото дело, е предявен като главен, а при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за сумите от по 4100 евро срещу всеки от ответниците, представляващи обезщетение по чл.7 от договорите за едностранно предсрочното им прекратяване в размер на оставащата наемна цена до края на срока - до 2.08.14г.,както и заплащане на всички разходи по построяването на трайните сгради, по които съдилищата не се е произнесли, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по евентуалните искове.Доколкото се претендират парични суми, при новото разглеждане на делото следва да се даде възможност на ищеца „Бъч Бул”ЕООД да уточни исковите си претенции по чл.7 от договорите.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 8390 от 12.12.17г., постановено по в.гр.дело № 12814/16г.на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 22.06.16г., постановено по гр.дело № 34966/12г.на Софийски районен съд,38 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане за произнасяне по евентуално предявените осъдителни искове.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.