Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * нови факти и доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 86

гр. С., 03,11,2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА, като разгледа докладваното от съдията Димитров т.д. № 3038 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена молба с вх. № 3244/21. 07. 2014 г. от [фирма] - [населено място], с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № I-66/01. 06. 2009 г. по в.гр.д. № 101/2009г. на Бургаски окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 160/26. 11. 2008г. по гр.д. № 111/2007 г. на Районен съд Поморие, и се претендират разноски.

Молителят е въвел твърдения, че след влизане в сила на решението на въззивния съд са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са били известни на страната при решаването му или същата не е могла да се снабди своевременно с тях. Твърди се, че откритите нови писмени доказателства - Заповед №7009/06. 12. 1954 г. на М. на комуналното стопанство и благоустройството, ведно с извадки от регулационния план, одобрен през 1954 г. и 1968 г. могат да обусловят отмяната на влязлото в сила решение, тъй като пропускът да бъдат представени при разглеждане на делото се дължал на обективна невъзможност за узнаването и предоставянето им от страната и не е последица от неполагането на дължимата грижа за водене на съдебното производство. В открито заседание молителят прави възражение за прекомерност на претендираните от противната страна разноски.

Ответникът по молбата за отмяна – [фирма] в писмено възражение поддържа неоснователност на искането за отмяна, оспорвайки, че е налице новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство, които да са от съществено значение за изхода на делото, и които да не са били известни на страната, или същата да не е могла да се снабди своевременно с тях, претендира разноски.

Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, с оглед инвокираното основание за отмяна, приема следното:

По основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС от [фирма], действащ като кредитор по смисъла на чл. 134 ЗЗД и процесуален субституент на носителите на спорното право С. С. В. и В. Т. С., за признаване за установено, че последните са собственици по силата на реституция и приращение на недвижим имот, конкретно описан, ведно с построените върху него хотел и ресторант при квоти 1/10 идеални части за В. С. и 1/20 идеални части за Д. В.. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, а Бургаски окръжен съд е оставил в сила решението. Според мотивите на решението му, Бургаски окръжен съд е приел, че е налице надлежно проведена процедура за отчуждаване на спорния имот по ЗПИНМ въз основа на представени многобройни косвени писмени доказателства - протоколи на комисия по чл. 67 ППИНМ, протоколи от заседания на изпълкома на ГНС П. и др., без да е приложено решението за извършено отчуждаване по чл. 55а ЗПИНМ. Съдът е счел, че доказателствата от 1955 година водят до извод, че имотът е бил отчужден съобразно законовата процедура по ЗПИНМ и върху него, както и върху съседните имоти е реализирано мероприятието за отчуждаване.

Основанието за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно.

Основание за отмяна по посочената разпоредба могат да бъдат, освен потвърдените с документ новооткрити обстоятелства, още и нови писмени доказателства относно факти, които са били твърдяни при висящността на делото, но поради липса на тези документи, не е могло да бъдат доказани.

В случая молителят се позовава на копие от Заповед №7099/06. 12. 1954 г. на М. на комуналното стопанство и благоустройството, ведно с извадки от регулационния план, одобрен през 1954 година и през 1968 година. Поддържа, че съгласно тази заповед в полза на ДМСП „П. с.” са отредени изрично посочени парцели, че заповедта е съществувала към момента на разглеждане на спора пред инстанциите, но не е могла да бъде известна на страната, т.е. съдържа новоузнати обстоятелства и не е било възможно представянето й при разглеждане на делото. Счита, че новооткритото писмено доказателство е от съществено значение за делото, тъй като решаващият съд е изградил своите фактически и правни изводи досежно наличието на надлежно проведена отчуждителна процедура в полза на ДМСП „П. с.” въз основа на косвени доказателства, в която връзка намира, че ако при разглеждането на делото в инстанциите по същество, новооткритата заповед № 7099/06. 12. 1954 г. на М. на комуналното стопанство и благоустройството е била известна на съдилищата, то вероятно последните биха приели друга фактическа обстановка и биха направили други правни изводи.

По основателносттана молбата настоящият касационен състав намира следното: Представените писмени доказателства не би могло да бъдат квалифицирани като новооткрити такива, предвид възможността да бъдат издирени и представени, тъй като те са съществували в архива – Централния държавен архив, и ако ищецът е проявил активност, е могъл да се запознае с тях по партидата на ДМСП „П. с.”. По отношение на представените скици, същите не съставляват новооткрити доказателства, предвид множеството експертни заключения по делата, имащи за предмет изследване на регулационните планове за времето от 1945 г. до момента на разглеждане на делото пред съответната инстанция (т.е. и от 1954 г., и 1968 година). Съдилищата са обсъждали експертизите, в които са изброени прегледаните кадастрални и регулационни планове, касаещи процесния имот, вкл. плана на [населено място] от 1954 г. и разписния лист към имот пл. № 158, записан на името на наследодателя на физическите лица, в който е отразено, че се отчуждава за определена цел, като в последващия кадастрален и регулационен план имотът е записан по посочено предназначение - за градска търговия.

Отделно от изложеното, представената Заповед № 7099/06. 12. 1954 г. на М. на комуналното стопанство и благоустройство не съставлява и доказателство, което е от съществено значение по делото, тъй като тя се отнася до други парцели, т.е. друг терен, отреден за индустриални цели на съответното предприятие и не опровергава изводите, че по отношение на процесния имот, описан в исковата молба, е налице надлежно проведена отчуждителна процедура в полза на ДМСП „П. с.“. Въз основа на тази заповед не би могло да се приеме, че процедура по отчуждаване на имот собственост на наследодателя на физическите лица - И. С. действително не е била извършена, или че започната процедура по отчуждаване не е била финализирана.

При така изложеното Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение, със законните последици.

При този изход на делото, молителят няма право на разноски в производството, а ответникът по молбата има право на претендираните такива. Възражението на молителя за прекомерност на заплатеното от ответника по молбата адвокатско възнаграждение е основателно. Възражението срещу молбата е депозирано от ответника по същата на 10. 09. 2014 г. – след влизане в сила на изменението на Наредба № 1 на ВАС за минималния размер на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ бр. 28/2014 г., поради което по отношение на възнаграждението на процесуалния му представител са приложими размерите след изменението. Съобразно чл. 9, ал. 4, изр. първо, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, при цена на иска (срв. чл. 69, т. 2, предл. първо от ГПК), равна на 3/20 от данъчната оценка на имота или 43008,17 лв., минималният размер на дължимото възнаграждение би бил 1365,19 лв., поради което и заплатеното такова в размер на 3000 лв., според преценката на настоящия касационен състав, се явява прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на производството по отмяна на влязло в сила решение, поради което и размерът му следва да бъде намален до съобразеният със същата сложност такъв от 1500 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма], молба с вх. № 3244/21. 07. 2014 г. по регистратурата на РС – [населено място] за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязло в сила решение № І-66/01. 06. 2009 г.по в.гр.д. № 101/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 160/26. 11. 2008г. по гр.д. № 111/2007 г. на Районен съд - [населено място].

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК] сумата 1500 лв. разноски в производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: