Ключови фрази
Отговорност на управителя и контрольора * обезщетение за забава * начален момент на забава


3
Р Е Ш Е Н И Е

№. 209

София, 22.06.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4117/2013 година

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 180 от 28.06.2013 г. по в.т.д.№ 69/2013 г. на Варненския апелативен съд в частта, с което е отменено решение № 1567 от 09.11.2012 г. по т.д.№ 660/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд в осъдителната му част по иска по чл.86 ЗЗД за сумата 23 880.56 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на присъденото обезщетение по чл.145 ЗЗД за периода от 08.04.2008 г. до 23.02.2012 г. и по реда на чл.271, ал.1 ГПК е постановено вместо него друго, с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу Д. П. С. иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Касаторът [фирма] поддържа доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон - чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът Д. П. С. оспорва касационната жалба.
С определение № 536 от 15.09.2014 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос относно момента, в който за управителя възниква задължението да отчете и предаде цената, получена от продажбата на собствения на дружеството недвижим имот, за проверка на съответствието му с разрешението, даденото с Решение № 70 от 7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г., II т. о., ТК.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното:
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявеният от [фирма] срещу Д. П. С. иск с правно основание чл.86 ЗЗД, въззивният съд приел, че с оглед характера на отговорността на управителя по чл.145 ТЗ, обезщетение за забава се дължи от поканата. В случая е прието, че не се касае до хипотезата на общо непозволено увреждане по чл.45 и сл. ЗЗД, при която по изключение длъжникът изпада в забава от момента на деянието, без срок и покана - чл.84 ал.3 ЗЗД вр. чл.86 ал.1 ЗЗД. По тези съображения акцесорната искова претенция е преценена като неоснователна.
Касационната жалба е основателна.
Фактическият състав на гражданската отговорност, уредена в чл.145 ТЗ обхваща виновното неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.н. "управителски деликт". Именно този характер на отговорността на управителя стои в разрешението по въпроса относно момента на настъпване на забавата относно задължението му да обезщети дружеството, дадено с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 70 от 7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г., II т. о., ТК, в което е прието, че това задължение на управителя не е обусловено от покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Като е свързал забавата на управителя с покана по чл.84, ал.2 ЗЗД, каквато в случая не била отправена от касатора и това е дало основание да отхвърли претенцията му по чл.86 ЗЗД, въззивният съд се е отклонил от разрешението по този въпрос, довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Ето защо въззивното решение в тази му част следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като вместо него се постанови решение, с което да се уважи предявения от касатора иск по чл.86 ЗЗД, като му се присъди обезщетение за забава върху присъденото обезщетение по чл.145 ТЗ в размер на 23 880.56 лв.
При този изход на делото на касатора следва да се присъдят разноски по делото в размер на 507.61 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 180 от 28.06.2013 г. по в.т.д.№ 69/2013 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу Д. П. С. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА: постановява:
ОСЪЖДА Д. П. С., [населено място], ул.С. Р.” № 1, ет.2 да заплати на [фирма], [населено място] сумата 23 880.56 /двадесет и три хиляди, осемстотин и осемдесет лева и 56 стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата 51 766.81 лв. за периода 12.06.2003 г. - 03.06.2008 г.
ОСЪЖДА Д. П. С., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 507.61 /петстотин и седем лв. и 61 стотинки/ лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: