3 Р Е Ш Е Н И Е № 5 [населено място] 06.06. 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Ц. Н. разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №47 по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. П. С. от [населено място], против решението от 30.07.2009г., постановено по гр.д. №270/2009г. на Шуменски окръжен съд, с което е обезсилено решението от 20.02.2009г. по гр.д.№311/2006г. на Шуменски районен съд и е прекратено производството по делото. Касационното обжалване е допуснато с определение №746 от 15.07.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: липсата на пасивна процесуалноправна легитимация обуславя ли недопустимост на иска, който въпрос е от значение за развитие на правото. Настоящият съдебен състав намира по поставения въпрос следното: Процесуалната легитимация на двете страни следва единствено от правното твърдение на ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо то да съществува към момента на завеждане на иска и да притежава процесуална правоспособност. Това е условие за допустимост на исковия процес, доколкото не може да възникне процесуално правоотношение по отношение на лице, което не съществува или не притежава процесуална правоспособност. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответниците по жалбата П. Б. Ч., действащ като [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не вземат становище по касационната жалба. Постъпила е и частна жалба от [фирма] срещу определение от 10.11.2009г. за оставяне без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което са разгледани предявените от С. П. С. срещу П. Б. Ч., действащ като [фирма] и срещу [фирма] за солидарно заплащане на обезщетение на претърпени вреди от непозволено увреждане, както и по чл.86 ЗЗД, и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД, а ответниците могат да отговарят за непозволено увреждане единствено в хипотезите на чл.49 и чл.50 ЗЗД, поради което е приел, че исковете са недопустими като предявени срещу ненадлежно легитимирани лица. Решението е неправилно. Процесуалната легитимация зависи от правното твърдение на ищеца. Ако той твърди, че е носител на спорното право, а ответникът е длъжник по него, какъвто е разглеждания случай, налице е както активна, така и пасивна процесуална легитимация. Процесуалната легитимация е обуславена от заявената от ищеца принадлежност на претендираното ищеца право, поради което неправилно е прието от въззивния съд, че искът е предявен срещу ненадлежна страна. Претенцията е за обезщетение на вреди от незаконно построена ограда от ответниците-собственици на съседния имот в неговия имот; от поставени климатици над неговия надзид и частично над покрива на сградата му; от поставяне в двора му тръбите от два незаконни отдушника; от премахване на две негови дървета; от премахване на почвения слой от двора му на площ от около 50кв.м.; от повреждане на канализацията в имота му; от премахване на главния спирателен кран на водоснабдителното отклонение към имота му; от премахване от двора му на масивна външна тоалетна. Предмет на делото е спорното материално субективно право, което ищецът очертава чрез основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да квалифицира спорното право като го подвежда/субсумира/ към определена правна норма. В случая правното естество на претендираното право е право на вземане от деликт. Когато искът е насочен срещу юридическо лице за неправомерни действия, очевидно се търси ангажиране на неговата обезпечителна отговорност като възложител на работата на непосредствения причинител, причинил вреда в процеса на извършване на работа в чужд интерес. Поради това неправилно въззивният съд е квалифицирал така предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, вместо по чл.49 от ЗЗД. Неправилно въззивният съд е приел, че принципно едноличният търговец не може да отговаря по чл.45 от ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени и дело се върне за разглеждане на спора по същество от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 30.07.2009г., постановено по гр.д. №270/2009г. на Шуменски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Шуменски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: