Ключови фрази
Частна касационна жалба * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * нередовност на исковата молба * вписване на искова молба


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 187
ГР. София, 10.05.2016 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.05.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1777/16 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. срещу въззивното определение на Градски съд София по ч.гр.д. №4841/13 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба, поради неизпълнени в срок указания на съда за довписването й спрямо конституираните на мястото на починалия ответник К. Т. негови наследници.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че значим за спора и точното прилагане на закона е въпросът / уточнен и конкретизиран от ВКС, според указаното в ТР №1/19.02.10 г./: налице ли е основание за връщане на исковата молба, ако страната е изпълнила указанията на съда, но информацията за изпълнението на указанията не е постъпила в съда, тъй като администрацията на Агенцията по вписванията не е върнала вписаното определение на съда в срок?
ВКС намира, че следва да допусне обжалване по поставения въпрос, но на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК – въпросът е застъпен в практиката на ВКС и е разрешен с обжалваното определение в противоречие с тази практика. Така например в опр. по ч.гр.д. №3201/14 г. на ВКС, второ г.о. е прието, че неизпълнение на дадени от съда указания, като основание да се върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, има само в хипотезата, когато самите указания на съда са съобразени с изискванията на закона. Разясненията на ТР 3/2009 г. на ОСГК на ВКС намират приложение спрямо заявените искови молби, подлежащи на вписване по чл. 112 ЗС без значение дали в хода на производството в резултат на установени от ГПК основания/ смърт на страна, частичен отказ или изменение на иска, замяна на страна и други/ исковата молба се доуточнява и се променят параметрите на търсената защита от гл. т. обем на заявеното защитимо субективно материално право или субекти. Вписана искова молба в съответствие на изискванията на закона, не подлежи на повторно вписване в резултат на изменения на обема на заявеното защитимо право или страните по иска. Това е така, защото изискването да се впише една искова молба е изискване с оглед предмета на спора. Последвалото изменение на исковата молба в тези хипотези не съставлява заявяване на нов иск, за да се поддържа становище за необходимост от проява на защитното действие на вписването на новата искова молба.
В случая указанията на първоинстанционния съд за довписване на исковата молба спрямо наследниците на починал след вписването й ответник не са съобразени със закона и по-горе цитираната практика на ВКС. Въпреки това те са изпълнени в срок, видно от представеното от ищеца, сега касатор с молба от 1.02.13 г. определение за конституиране на наследниците, вписано на 30.11.12 г. Районният съд е дал срок за вписване до 30.11.12 г. и е изпратил служебно на Агенцията по вписванията препис от определението за конституиране на наследниците, но не е указал изрично на ищеца да представи в така посочения срок доказателства за вписването и той с основание е счел, че вписаното определение ще бъде върнато служебно по делото от Агенцията по вписванията.
Гореизложеното води до извод, че няма основание за връщане на исковата молба – дадените на ищеца указания за довписване на исковата молба не съответстват на закона и практиката по прилагането му. Затова дори указанията да не са изпълнени - както са приели първоинстанционният и въззивният съд, макар по делото да има данни за обратното - неизпълнението им не е причина за връщане на исковата молба и прекратяване на делото.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.




О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд София по ч.гр.д. №4841/13 г. от 7.05.13 г.
ОТМЕНЯ това въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение на Районен съд София по гр.д. №11504/10 г. от 17.01.13 г.
Връща делото на районен съд София за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: