Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * общи части * доказателства * експертиза * правомощия на въззивната инстанция * принцип на служебното начало


Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

С., 29.03.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№241 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Й. и Л. Г. Ж. срещу решение №ІІІ-135 от 02.11.10г. по гр.д.№1264/10г. на Бургаския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводите на страните и всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, поради което неправилно е приел, че те нямат права върху спорната тоалетна.
Ответниците в производството Т. И. К., И. В. К., Г. И. Ч. и Е. Г. Ч. оспорват жалбата. Повторно повдигат въпроса за нейната допустимост, като представят данъчна оценка от 24.11.11г.
Настоящият състав счита, че след допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК няма основание за преразглеждане на въпроса за наличието на условието на чл.280, ал.2 от ГПК, още повече, че данъчната оценка, на която се позовават ответниците, е представена едва в касационното производство, след постановяване на определението по чл.288 от ГПК.
По съществото на делото:
С определение №911 от 10.10.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за прилагането на чл.188 от ГПК/отм./, сега чл.235 от ГПК.
За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав намира следното:
С обжалваното решение състав на Бургаския окръжен съд е потвърдил решение №666 от 05.05.10г. по гр.д.№6983/09г. на Бургаския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Е. Й. и Л. Ж. срещу Е. Ч., Г. Ч., Т. К. и И. К. иск за установяване правото на собственост на ищците върху ½ ид.част от тоалетна, представляваща обща част на сградата, с площ от 3 кв.м., изградена в югозападната част на партерния етаж в жилищната сграда в [населено място], ул.“С. № 26.
Въззивният съд е приел, че по нотариални актове №31/2004г., №128/2005г. и №127/2006г., процесната тоалетна фигурира като собственост на ответниците. Възражението на ищците, че тези нотариални актове са им непротивопоставими за разликата над ½ ид. част от тоалетната, тъй като тя представлява обща част на сградата, въззивният съд е приел за неотносимо към правния спор, тъй като предмет на делото е установяване на собствеността на ищците, а не признаване за установено, че ответниците нямат права върху ½ ид. част от вещта. Ищците не са представили доказателства, че техните праводатели или те самите при условия на наследствено правоприемство са придобили собственост върху вещта. Не било установено също, че тоалетната е обща част на сградата, тъй като вещото лице не е имало задача да извършва оглед и да отговаря на въпроси, свързани с тази тоалетна.
Настоящият състав счита, че въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС по прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, която включва решения по чл.290 от ГПК - решение №450 от 21.07.09г. по гр.д.№3547/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №570 от 06.11.09г. по гр.д.№4112/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №796 от 02.02.11г. по гр.д.№1660/09г. на ВКС, І ГО и др. В тях най-общо се приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.
В настоящия случай въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, както и неизясняване статута на процесната тоалетна.
Нотариалните актове, на които се е позовал въззивния съд, установяват правото на собственост на ответниците върху апартамент с площ от 114,65 кв.м., находящ се на първия жилищен етаж от триетажната сграда в [населено място], [улица], състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, тоалетна на партерния етаж и избено помещение в сутерена. От това описание следва, че тоалетната не е част от жилището на ответниците, тъй като се намира на друг етаж в същата сграда и това прави вероятно твърдението на ищците, че тя е обща част на сградата. Съдът не е извършил съпоставка на тези по-нови нотариални актове с по-ранните актове за собственост на праводателите на ответниците. Ако беше сторил това, щеше да установи, че в нот.акт №80/63г., с който непрекият праводател на ответниците И. Г. Ч. е закупил две стаи, салон и черна кухня от втория /първия надпартерен/ етаж, не фигурира тоалетна. Такава тоалетна не фигурира и в нотариалния акт №113/63г., с който той продава 1/3 ид.част от имота си на своята дъщеря Т. Ч.; в нотариалния акт №17/73г. за поправка, в който е добавено, че предмет на продажбата е и 1/4 ид.част от съществуващата в мястото барака и 25/100 ид.части от общите части на сградата, както и в нот.акт №44/1975г., с който И. Г. Ч. закупува останалата част от апартамента, „целият състоящ се от четири стаи, салон, кухня, бокс и стопанска тераса“. От съвкупната преценка на тези доказателства следва, че в документите за собственост на праводателите на ответниците не фигурира тоалетна в партерния етаж. Ако е имал съмнение дали по архитектурен проект и по своето местоположение процесната тоалетна представлява обща част на сградата, както твърдят ищците, или е принадлежност към жилището на ответниците или към някой от магазините на партерния етаж, въззивният съд е следвало да допусне служебно експертиза за изясняване на това обстоятелство. Приетото в т.11 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС за служебното допускане на експертизи от съда се прилага и при действието на новия ГПК. Липсата на яснота по този въпрос налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №ІІІ-135 от 02.11.10г. по гр.д.№1264/10г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: