Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29

Гр. София, 31 март 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА

при участието на секретаря
и след становище на прокурора от ВКП А. Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 309/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44 НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Ловеч по повод н. ч. х. д. № 21073/2016 год.
Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което делото е подсъдно на СРС, тъй като там се намира седалището и редакцията на печатното издание, чрез което са разпространени предполагаемите клеветнически твърдения.
Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното:
По тъжба на П. С. П. срещу М. Р. З. в Районен съд – Ловеч е било образувано н. ч. х. д. № 1054/2016 год. за престъпления по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146 от НК. Съдията-докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание на 30. 11. 2016 год., в което след възражение на защитника на подсъдимия е приел, че делото не му е подсъдно, прекратил е съдебното производство и го е изпратил на СРС по компетентност.
След образуване на делото в СРС съдията-докладчик е констатирал, че в тъжбата не са изложени обстоятелства относно мястото на извършване на престъпленията и е дал указания на тъжителя да отстрани този неин недостатък.
В писмена молба от 28. 01. 2017 год. тъжителят е посочил, че макар инкриминираната статия да е отпечатана в гр.С., където е редакцията на в. „Уикенд“, съдържанието ѝ му е станало известно в гр.Л., където понастоящем е задържан под стража и именно в този момент и в това населено място е довършено престъплението.
С разпореждане от 08. 03. 2017 год. съдията-докладчик е прекратил производството по н. ч. х. д. № 21073/2016 год. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, като е приел, че с оглед уточнението, направено с молбата от 28. 01. 2017 год., деянието е довършено в гр.Л., поради което този съд е компетентен да разгледа делото.
При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че делото е подсъдно на Софийски районен съд.
Безспорно, когато е повдигнато обвинение за обида, нанесена посредством печатно издание, за определяне на подсъдността от значение е мястото, на което обидните думи или изрази са станали достояние на тъжителя. В настоящия казус обаче обстоятелството, че съгласно направеното уточнение П. е научил в гр.Л. за публикацията във в. „Уикенд“, би обосновало подсъдност на този районен съд само в случай, че наред с обвинението за обида не беше повдигнато и такова за клевета, разпространена чрез печатно произведение. В правната доктрина и в съдебната практика е безспорно, че мястото, където тъжителят лично е възприел клеветническите твърдения, е без правно значение, а престъплението в двете му изпълнителни форми – разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление, е довършено в момента, в който твърденията са станали достояние на трети лица (Опр. № 36/2016 год. по н. ч. д. № 229/2016 год. на ІІ н. о., Опр. № 19/2016 год. по н. ч. д. № 120/2016 год. на ІІІ н. о.). Когато деянието е извършено чрез печатно произведение, местоизвършването ѝ е там, където се намира редакцията на печатната медия, защото там най-напред добиват публичност и биват разпространени клеветите. Твърдения за обстоятелството, че това е гр.С. се съдържат на стр. 3 и 4 от молбата от 28. 01. 2017 год., с която тъжителят е отстранил недостатъците на тъжбата.
От изложеното следва, че престъпленията, за които е повдигнато обвинение от частен характер, са подсъдни на различни съдилища, с оглед на което компетентният съд следва да бъде определен съобразно чл. 38 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички тях е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен – на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление. За престъплението по чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146 от НК е предвидено наказание глоба от 3 000 до 10 000 лева и обществено порицание, а за това по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 147 от НК – глоба от 5 000 до 15 000 лева и обществено порицание. В случая, с оглед по-високия размер на предвиденото наказание, клеветата се явява най-тежкото престъпление и тъй като то е подсъдно на Софийски районен съд, делото следва да бъде разгледано именно от този съд.
Така мотивиран и на основание 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ИЗПРАЩА н. ч. х. д. № 21073/2016 год. по описа на Софийски районен съд за разглеждане и решаване по същество на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд – гр.Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.