Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * установяване право на собственост * земеделски земи * придобивна давност * замяна * възстановяване правото на собственост * реституция * одържавени недвижими имоти * план за новообразувани имоти


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 323
С. 22.12. 2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря Т.Кьосева
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 335/2011г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. С., срещу въззивно решение №1275 от 03.11.2010г. по гр. дело № 1938/2010г. на Варненския окръжен съд.
С определение от 01.08.2011г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК по въпросите за условията, при които съобразно изискванията на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, извършените замени по реда на З. /отм./ произвеждат действие и за последиците от извършени сделки, както и относно приложението института на придобивната давност по чл.79 ЗС по отношение на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ и може ли да се придобие по давност такъв имот преди приключване на административната процедура по възстановяването.
Касаторът излага оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Д. Д. Е. оспорва жалбата като неоснователна.
След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №2342 от 28.06.2010г. по гр.д.№9852/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът на А. С. Н. за признаване за установено, че ответникът Д. Д. Е. не е собственик на недвижим имот с идентификатор № 10135.515.1030 по КК на [населено място], идентичен с имот № 1030 по ПНИ по ПНИ на „А. мак”, находящ се в м.”М. Г.” с площ 1419 кв.м., в землището на кв.В., [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ответницата се легитимира като собственик на имот № 1030 по КП от 1989г. на в.з.”А. мак” с площ 1000кв.м. по предходен документ за собственост, а по скица 1420 кв.м.Имотът е придобит от нея по силата на правна сделка, обективирана в нотариален акт № №104/1996г. Съгласно нотариален акт №174/1979г., имотът е бил предмет на замяна по З. /отм./, след което са извършени няколко прехвърлителни сделки като понастоящем той е придобит от ответницата. Налице е идентичност между процесния и придобития по сделка от ответницата имот.Поради това, че със заменения по З./отм./ имот са извършени последващи прехвърлителни сделки, замяната следва да остане в сила и няма правна възможност да бъде възстановен имотът на ищците с реституционното решение. Относно площта над 1000 кв.м. до 1420 кв.м. е основателно възражението за изтекла в полза на ответницата кратка придобивна давност в рамките на 5 години след придобиване на имота.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението, настоящият състав възприема становището, застъпено в редица решения на ВКС, в т.ч. решение №496/2009г. по гр.д.№905/2008г., ВКС, І г.о. и постановените по реда на чл.290 ГПК решения №112/2010г. по гр.д.№981/2009г., ВКС, ІІ г.о., №383/02.11.2011г. по гр.д.№1388/2010г., І г.о., №6/2010г. по гр.д.№2760/2008г., ІІ г.о. и № 584/2009г. по гр.д.№2949/2008г., І г.о. че придобиването по давност на имот, в т.ч. находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/ред.ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила /27.11.1997г./, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. Разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ обаче е неприложима относно имоти, които не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.Такива са имотите по чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, а именно имоти, които са били обект на извършена замяна по реда на З. и впоследствие с тях са извършени разпоредителни сделки, или са застроени. В тези случаи замяната остава в сила. Ако при влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е заварен в собственост на ответниците по иска в резултат на извършена преди това разпоредителна сделка от приобретателя по замяната, или е застроен, то правните последици са, че замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на първоначалните /преди замяната/ собственици. В този смисъл е приетото в решение №497/2010г. по гр.д.№715/2009г.,Іг.о. и №204/2011г. по гр.д.№99/2011г., ІІг.о.
По основателността на касационната жалба. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон– касационно основание по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Като е признал права на ответника върху имота – за част от него на основание изтекла придобивна давност, а за друга част въз основа на извършено разпореждане с имота, получен от праводателя по замяна с Т. комисия, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл.79,ал.1 ЗС и чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ.
С решение №764/2001г. на наследници на С. С., какъвто е ищецът, е признато правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ 6 170 кв.м., находяща се в терен по §4, землището на «В.», м.»М. Г.» като във възстановения имот е включват няколко имота от КП»А. мак», един от които е № 1030. Възстановането на собствеността се извършва в план за новообразуваните имоти по чл.28 ППЗСПЗЗ и по делото е безспорно, че фактическият състав на реституционната процедура с издаване на заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ не е завършен. Ответницата се лигитимира с нотариален акт №830/1996г., който обективира договор за замяна на лозе от 1000кв.м. по нотариален акт, а по скица 1420 кв.м., представляващо имот № 1030 по КП 1989г. на «А. мак», м.М. Г.». Имотът е придобит от праводателя на ответницата през 1994г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №193/1994г., а продавачът по договора И. Г. е признат за негов собственик с нотариален акт №174/1979г. на основание протокол за замяна с Т. комисия от 1979г. С оглед изложеното по-горе по основните за изхода на делото въпроси и установената фактическа обстановка, следва, че е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че тъй като със заменения по З./отм./ имот са извършени последващи прехвърлителни сделки, замяната следва да остане в сила и няма правна възможност да бъде възстановен имотът на ищците с реституционното решение. Това е така защото изключението на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ не се отнася при извършени след влизане в сила на реституционния закон правни сделки или застрояване. След като замяната не може да остане в сила по отношение на първоначалния приобретател Г., то извършените последващи прехвърляния през 1994г. и 1996г. нямат вещнотранслативен ефект. Имотът подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ на собственика към момента на образуване на ТКЗС и преди извършената по З. замяна. След като той подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ приетото от въззивния съд за основателно възражение за придобна давност на посочената разлика в площта над 1000 кв.м. /по нот.акт/ до 1420 кв.м. не съответства с установената задължителна съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ относно приложното поле на придобивната давност. Реституционната процедура не е завършена, поради това, че след решението на ОСЗ от 2001г. не е издадена заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. При това положение ответникът не може да се легитимира като собственик на имота и на твърдяното оригинерно придобивно основание – давност, изтекла до предявяване на иска срещу него, поради което заявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на производството и направеното искане на касатора следва да се присъдят направените за всички инстанции съдебни разноски в размер на общо на 2542 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение №1275 от 03.11.2010г. по гр. дело № 1938/2010г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.97,ал.1 ГПК /отм./, предявен от А. С. Н., [населено място], [улица], че Д. Д. Е., [населено място], [улица], ет.1,ап.2, не е собственик на недвижим имот с идентификатор № 10135.515.1030 по КК на [населено място], идентичен с имот №1030 по ПНИ на „А. мак”, м.”М. Г.” с площ 1419 кв.м., землището на В., при граници : имот № 1031 и от две страни път, така както е очертан в синьо на скица /л.111 от първоинстанционното дело/.
ОСЪЖДА Д. Д. Е., [населено място], да заплати на А. С. Н., [населено място], деловодни разноски за всички инстанции в размер на 2542 лева.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: