Р Е Ш Е Н И Е № 191 Гр. София, 13.04.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1633/2017 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЯНТРА – ТРАНСПОРТ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 41/09.02.2017 г. по в.гр.д.№ 932/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 183/24.06.2016 г. по гр.д.№ 168/2015 г. по описа на Горнооряховския районен съд, касаторът е осъден да заплати на БИ ЕНД ДИ ГРУП ООД [населено място], ЕИК[ЕИК] суми в общ размер от 80 427.19 лв., дължими по посочените в решението фактури, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 30.01.2015 г. до окончателното им изплащане, както и съдебно-деловодни разноски. Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост и неправилност /поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост/ на постановеното решение, на основание чл.281, т.2 и т.3 ГПК. По доводи, подробно развити в жалбата, се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а по отношение на сумата от 10 314 лв. по фактура № 2706/15.11.10 г. се иска решението да бъде обезсилено, като постановено плюс петитум. Независимо от така отправеното към съда искане за отмяна на решението като неправилно, в жалбата се съдържат и доводи, че съдът се е произнесъл по различен от спорния предмет. Претендират се съдебно-деловодни разноски. С писмен отговор, постъпил в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касационната жалба БИ ЕНД ДИ ГРУП ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, с присъждане на разноските за настоящата инстанация. Касационната проверка на въззивното решение е допусната на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос относно приложението на чл.76 ЗЗД, а именно при какви условия и поредност настъпва погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение, при недостатъчност на плащането, както и на основание чл.280 ал.2 т.2 ГПК – поради вероятност решението /част от него/ да е недопустимо. За да се произнесе по реда на чл.290 ал.2 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение прецени следното: С обжалваното решение въззивният съд от фактическа страна е приел, че съобразно договор от 31.01.2011 г., сключен между АЛФА-2009-ББ ЕООД и БИО ОЙЛ ООД, е прехвърлено вземане на последния от ЯНТРА ТРАНСПОРТ АД /впоследствие, на 03.11.2014 г. вземането в размер на непогасения остатък е било прехвърлено на ищеца/. Според споразумителен протокол от 31.01.2011 г., цесионерът АЛФА-2009-ББ ЕООД и длъжникът ЯНТРА ТРАНСПОРТ АД са уредили отношенията си по повод първия договор с цедент - БИО ОЙЛ ООД, като длъжникът се е задължил да изплати сумата от 568 445.42 лв. на уговорени вноски. Съдът е приел, че спорът между страните е как следва да стане издължаването по процесните фактури. Посочил е, че по делото няма данни ищецът да твърди, че погасяването трябва да стане по реда на чл.76 ал.2 ЗЗД, както е преценила първата инстанция, напротив, изразената от ищеца позиция е, че погасяването на задължението следва да се извърши по реда на чл.76 ал.1 ЗЗД, доколкото претендираното вземане е по чл.86 ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е изложил съображения за разликата между акцесорните вземания за лихва, като възнаграждение за ползването на пари или заместими вещи, и за вземане по чл.86 ал.1 ЗЗД, което не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата, дължи се винаги в пари, по силата на закона и пр. Заключил е, че претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД не е лихва и това изключва приложението на чл.76 ал.2 ЗЗД при погасяване на задълженията, като редът за погасяване на задълженията е по правилото на чл.76 ал.1 ЗЗД. Прилагайки посочената правна норма, съдът е приел размер на задълженията съобразно допълнителното заключение на вещото лице от 11.11.2015 г., според което ответникът остава да дължи на ищеца следните суми: 1 299.46 лв. – остатък по фактура № 12734/13.10.2010 г., 23 009.37 лв. по фактура № 12742/19.10.2010 г., 15 621.84 лв. по фактура № 12751/28.10.2010 г., 10 691.16 лв. по фактура № 12773/09.11.2010 г., 12 095.16 лв. по фактура № 12802/24.11.2010 г., 7 396.20 лв. по фактура № 12818/03.12.2010 г. и 10 314 лв. по фактура № 2706/15.11.2010 г., като е посочил, че дори да е изплатена главницата или част от нея, остават непогасени дължимите лихви за забава, които се кумулират за периода на закъснението. С постъпването на всяко плащане се е погасявала най-старата фактура – главница и след това дължимата и натрупана мораторна лихва за забавено плащане. Изключването от страна на първоинстанционния съд на признатите за неистински документи от доказателствения материал по делото /допълнително споразумение към споразумителен протокол от 31.01.2011 г. и обратна разписка от 31.10.2014 г., в които подписът съответно за длъжник и получател не са положени от посоченото лице – Н. И. Д. като изпълнителен директор на ЯНТРА – ТРАНСПОРТ АД/ е преценено като ирелевантно за решаването на спора. Така постановеното решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на сумата 10 314 лв. по фактура № 2706/15.11.2010 г., тъй като това вземане не е предмет на въззивната жалба на БИ ЕН ДИ ГРУП ЕООД, видно от формулирания от страната петитум, нито е било част от обжалваното първоинстанционно решение. Като е уважил иска за посочената сума, въззивният съд е излязъл извън предметните предели на спора, поради което в тази част решението му следва да се обезсили, а производството – да се прекрати. В останалата част въззивното решение е допустимо. Съдът, въпреки непрецизността на посочените мотиви, не се е произнесъл по иск, какъвто не е предявен /по чл.86 ал.1 ЗЗД/. Във връзка с материалноправния въпрос, обусловил достъпа до касация, настоящият съдебен състав намира следното: Въззивният съд е формирал решаващите си изводи в противоречие с приетата за правилна практика на ВКС по приложението на чл.76 ЗЗД, видно от постановеното ТР № 3/27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 по тълк.д.№ 3/2017 г., според което, когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76 ал. 2 ЗЗД. Съгласно мотивите на цитирания акт на нормативно тълкуване, по отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна, каквото разграничение е обосновано с въззивното решение. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл.8 ал.2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл.86 ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Разгледана по същество, касационната жалба срещу допустимата част от решението се преценява като основателна, по следните съображения: Съобразно договора за прехвърляне на вземане от 31.01.2011 г., БИО-ОЙЛ ООД прехвърля на АЛФА-2009-ВВ ЕООД вземането си към длъжника ЯНТРА – ТРАНСПОРТ АД в размер на 568 445.42 лв., произтичащо от доставено гориво по фактури, съгласно приложена справка – неразделна част от договора, срещу погасяване на част от задължението, което цедентът има към цесионера, в посочения по-горе размер, като вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. изтеклите лихви. На същата дата новият кредитор и длъжникът подписват споразумителен протокол, с който уреждат напълно отношенията си по повод прехвърленото вземане, като ЯНТРА – ТРАНСПОРТ АД поема задължение да изплати сумата от 568 445.42 лв. на вноски, както следва: до 13.05.2011 г. - първа вноска в размер на 300 000 лв., до 20.12.2011 г. – втора вноска в размер на 70 000 лв., както и по 11 000 лв. месечно до 20.05.2013 г., а последната изравнителна вноска от 11 445.42 лв. се дължи в срок до 20.06.2013 г. Уговорено е, че при забава в плащането на която и да е вноска, цялото вземане става предсрочно изискуемо. Съобразно текста на допълнителното споразумение от 30.11.2011 г. към споразумителния протокол, същите страни се съгласяват, че посочената в него сума представлява главница по данъчни фактури, като страните са пропуснали да уредят отношенията си относно дължимата законна лихва по всяка една данъчна фактура, формираща общия размер на вземането, поради което всяка погасителна вноска ще погасява първо лихвата по най-старата данъчна фактура до пълното усвояване на вноската по реда на чл.76 ЗЗД. В хода на производството е установено, че допълнителното споразумение представлява неистински документ, т.к. подписът на длъжника не е положен от посочения представляващ, поради което не може да бъде ценен при разрешаването на спора. На 02.07.2014 г. АЛФА-2009-ВВ ЕООД прехвърля вземането си срещу длъжника по 14 бр. фактури, изд. в периода 24.07.2010 г. – 03.12.2010 г. в общ размер на 193 056.11 лв. в полза на П. Р. Балашиков срещу заплащане на сумата от 5 000 лв., а последният прехвърля същото вземане на БИ ЕН ДИ ГРУП ЕООД на 03.11.2014 г. Настоящият съдебен състав намира, че с подписване на споразумителния протокол от 30.01.2013 г. страните по него са уредили окончателно отношенията си по повод прехвърленото вземане. Същият има характер на спогодба по смисъла на чл.365 ГПК и е изпълнен изцяло от длъжника, съобразно погасителния план. Страните са уговорили, че плащането на главницата в установените срокове ще има погасителен ефект за цялото придобито вземане, произтичащо от описаните в приложението към първия договор за цесия фактури за доставка на гориво. При това положение не може успешно да се твърди, че ответникът не е изпълнил точно задълженията си и са останали непогасени суми. От тези изводи следва, че прехвърленото от АЛФА-2009-ВВ ЕООД и впоследствие придобито от ищеца вземане в общ размер от 193 056.11 лв. не съществува и той не може да се легитимира като кредитор на ЯНТРА – ТРАНСПОРТ АД. На това основание предявените искове за заплащане на сумите по посочените в исковата молба, респ. във въззивната жалба данъчни фактури са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, след касиране на неправилното въззивното решение в допустимата му част, с оглед неговата необоснованост и незаконосъобразност. Предвид окончателния изход от спора, разрешен в полза на касатора, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 7 288.54 лв. за всички инстанции. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 41/09.02.2017 г. по в.гр.д.№ 932/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд В ЧАСТТА, с която съдът е разрешил спор относно сумата от 10 314 лв. по фактура № 2706/15.11.2010 г. и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част. ОТМЕНЯ решение № 41/09.02.2017 г. по в.гр.д.№ 932/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд останалата обжалвана част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на БИ ЕН ДИ ГРУП ЕООД с ЕИК[ЕИК] срещу ЯНТРА – ТРАНСПОРТ АД с ЕИК[ЕИК] за заплащане на следните суми: 1 299.46 лв. – остатък по фактура № 12734/13.10.2010 г., 23 009.37 лв. по фактура № 12742/19.10.2010 г., 15 621.84 лв. по фактура № 12751/28.10.2010 г., 10 691.16 лв. по фактура № 12773/09.11.2010 г., 12 095.16 лв. по фактура № 12802/24.11.2010 г., 7 396.20 лв. по фактура № 12818/03.12.2010 г., представляващи цена на доставено гориво от БИО-ОЙЛ ООД. ОСЪЖДА БИ ЕН ДИ ГРУП ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на ЯНТРА – ТРАНСПОРТ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 7 288.54 лв. – съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: