Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  210                    София  30.03.2010 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 9 март две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  490/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 510 от 20.05.2009г., постановено по настоящото дело № 490/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 206 от 15.12.2008г. по в.гр.д. № 319/2008г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие със съдебната практика по съществения материалноправен въпрос за правната квалификация на претенцията за присъждане на сумата 10 000 лв. и по въпроса за правния интерес от търсената защита. Ответникът по касация И. И. В. от гр. В. не е изразил становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: С въззивното решение на Варненския апелативен съд е оставено в сила решение № 388 от 10.04.2008г. по гр.д. № 676/2007г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иск на М. И. срещу И. И. В. за заплащане на сумата 11 500 лв., съставляваща равностойността на изнесени от ответника движими вещи от апартамент, находящ се в гр. С. отхвърлен е иск за заплащане на сумата 7 500 лв. обезщетение за претърпени вреди от лишаване на ищцата от ползване на същия апартамент; прекратено е като недопустимо производството по иск за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща стойността на ремонтни работи, които следва да бъдат извършени в същото жилище, за да се приведе във вид, годен за обитаване. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че претенцията за заплащане на сумата 10 000 лв., съставляваща стойността на ремонтни работи, необходими за да се приведе процесното жилище /върху което ищцата притежава право на ползване/ в годен за обитаване вид, е с правно основание чл. 109 ЗС. Приел е, че в този й вид претенцията е недопустима, тъй като на първо място следва да се иска осъждането на ответника да приведе жилището в годен за обитаване вид, а стойността на дължимите за това разходи и действия може да се иска в изпълнителния процес, при отказ на осъдения да извърши тези действия. За да отхвърли иска на М. И. за заплащане на сумата 7 500 лв., съставляваща обезщетение по чл. 45 ЗЗД за претърпени вреди от лишаване на ищцата от ползване на апартамента, съдът е приел, че не е доказано противоправно поведение на ответника. Относно иска за присъждане на 11 500 лв., представляваща равностойността на собствени на ищцата и изнесени от ответника движими вещи от същия апартамент, съдът е приел, че не може да се направи категоричен извод кой е изнесъл вещите. М. И. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на сумата 7 500 лв. обезщетение за претърпени вреди от лишаването й от ползване на апартамента и в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по иска за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща стойността на ремонтни работи, които следва да бъдат извършени в същото жилище, за да се приведе в годен за обитаване вид. Излага доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Конкретните оплаквания са, че искът за сумата 10 000 лв. неправилно е квалифициран от съда по чл. 109 ЗС, а не по чл. 45 ЗЗД. Като процесуално нарушение сочи формиране на вътрешното убеждение без да са преценени всички доказателства по делото относно претенцията по п. 3 от исковата молба. Жалбата е основателна. Претенцията на М. И. по п. 2 от исковата молба за стойността на необходимите ремонтни работи за възстановяване на жилището, за което ищцата притежава право на ползване, в годен за обитаване вид, е обоснована с твърдения, че ответникът без знанието и съгласието на ищцата е извършил в апартамента дейности, които са го направили необитаемо по предназначение. За отстраняване на тези повреди и възстановяването му в предишното състояние претендира сумата 10 000 лв. Така заявен искът намира правно основание в чл. 45 ЗЗД – претендира се обезщетение за виновно причинени вреди на вещ, съставляващо стойността на разходите за възстановяването й. Неправилно първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията по чл. 109 ЗС и е прекратил производството по делото, а въззивният съд е потвърдил решението в тази част. Изложеното налага отмяна на въззивното и оставеното с него в сила решение на първоинстанционния съд и изпращане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тази претенция и решаване на спора по същество на посоченото основание. В останалата част въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи обсъждане в пълнота и във взаимната им връзка всички доказателства по делото, което е довело до необоснованост на изводите за неоснователност на претенцията по п. 3 от исковата молба. Неправилен е извода на съда, че не е установено кой е извършил строително-монтажните работи в апартамента. Собственик на апартамента по силата на дарение е ответникът, той е държал ключовете от жилището, изискани с нотариална покана от ищцата и предадени й чрез св. Г. Г. – обстоятелства, установени както от показанията на посочената свидетелка, така и от показанията на св. В. В. По размер претенцията за лишаване на ищцата от ползването на жилището през периода от 01.01.2006г. до м. март 2007г. поради привеждането му в състояние, негодно за обитаване, е установена от заключението на вещото лице Б. Т. , съгласно което при месечен наем от 650 лв. общата стойност на наема е 9 500 лв. Претенцията е заявена за 7 500 лв. и не е увеличена. По изложените съображения решението в тази част следва да се отмени и искът за претърпени вреди от лишаването на ищцата от ползването на жилището да се уважи за сумата 7 500 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 206 от 15.12.2008г. по в.гр.д. № 319/2008г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 388 от 10.04.2008г. по гр.д. № 676/2007г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на М. И. И. срещу И. И. В. за заплащане на сумата 7 500 лв. обезщетение за лишаването от ползване на процесното жилище, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН6805206801, от гр. В. да заплати на М. И. И., ЕГН ********** от гр. В. сумата 7 500 лв. обезщетение за лишаването от ползване на апартамент в гр. С., ул. „Цар Асен” № 75 за периода от 01.01.2006г. до 01.03.2007г. ОТМЕНЯ същото решение В ЧАСТТА, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав в тази част.   Председател:   Членове: