Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. София, 10.08.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 729/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], против въззивно решение № 2246 от 27.11.2013 г., постановено по в. т. д. № 2720/2013 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 451 от 04.03.2013 г. по т. д. № 5532/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-14 състав, поправено с решение от 10.06.2013 г. по същото дело, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Столична община, чрез Район Б., иск с правно основание чл.266 ЗЗД за разликата над 3 331 лв. до уважения в първоинстанционното производство размер от 29 990 лв. - претендирано възнаграждение за извършени СМР по договор за възлагане на малка обществена поръчка за доставка № РД-56-25/28.08.2007 г., и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 576.85 лв. до уважения от първата инстанция размер от 16 905.88 лв. - обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за изпълнени СМР, и на Столична община са присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е частично недопустимо и частично неправилно, поради което се иска неговото обезсилване и отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд се е произнесъл по „непредявен петитум”, като е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 1 576.85 лв., въпреки липсата на осъдителен диспозитив в решението по отношение на този иск и на подадена от ответника въззивна жалба срещу решението по чл.247 ГПК, с което е присъдено обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД. Позовава се на неправилна преценка от страна на въззивния съд на доказателствената сила на представените по делото частни свидетелстващи документи - протоколи обр.19, установяващи извършването на строително - монтажните работи, за които е претендирано възнаграждение с иска по чл.266, ал.1 ЗЗД. Релевира довод, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е кредитирал протоколите и показанията на свидетелката А. И. досежно тяхното съставяне и подписване по съображения, че не са подписани от надлежно упълномощен представител на възложителя Столична община, без въззивната жалба на ответника да съдържа оплаквания и възражения в този смисъл. Като основание за неправилност на решението касаторът сочи и необосноваността на извода на въззивния съд, че за момент на предаване на извършените работи следва да се счита датата 25.01.2008 г., когато възложителят, чрез свои служители, е извършил оглед на обектите и е установил недостатъци на изпълнените работи. Според касатора, така направеният извод противоречи на събраните по делото доказателства, от които се установява, че работите са приети без възражения с подписване на протоколите обр.19 от А. И., временно заместваща кмета на Столична община - Район Б., и че възложителят Столична община не е възразявал срещу точността на изпълнението след получаване на протоколите, а и след съставяне на протокола от 25.01.2008 г.
Ответникът по касация Столична община - [населено място], чрез Район Б., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 27.02.2014 г. На 25.05.2015 г. по делото са постъпили писмени бележки от пълномощника на ответника адв. Л. П., съдържащи допълнителни аргументи за неоснователност на жалбата и на исковете. Писмените бележки са депозирани след приключване на устните състезания в откритото заседание на 20.05.2015 г., в което ответникът не е представляван, и с оглед на това не следва да се вземат предвид.
С определение № 42 от 03.02.105 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на две самостоятелни основания : За проверка по реда на чл.290 ГПК на процесуалната му допустимост в частта, с която след частична отмяна на решение № 451 от 04.03.2013 г. по т. д. № 5532/2011 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Столична община иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 1 576.85 лв. до сумата 16 905.88 лв.; На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по правния въпрос за доказателствената сила на двустранно подписания протокол обр.19 за установяване извършването на възложени с договор за изработка строително - монтажни работи, разрешаването на който е обусловило изхода на спора в частта за отхвърляне на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 3 331 лв. до 29 990 лв.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
С решение № 451 от 04.03.2013 г. по т. д. № 5532/2011 г. Софийски градски съд е осъдил Столична община, чрез Район Б., да заплати на [фирма], на основание чл.266, ал.1, пр.1 във вр. с чл.286 ТЗ, сумата 29 990 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за възлагане на малка обществена поръчка за доставка № РД-56-25/28.08.2007 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, и е отхвърлил предявения от [фирма] против Столична община иск за заплащане на сумата 1 000 лв. - задължение по чл.10 от договора. С решение № 1051 от 10.06.2013 г., постановено по молба на дружеството - ищец, Софийски градски съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 04.03.2013 г. като е осъдил Столична община да заплати на [фирма] сумата 16 905.88 лв. - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата 29 990 лв. за периода от 02.10.2007 г. до 29.12.2011 г., и 676.20 лв. - деловодни разноски.
Ответникът Столична община е обжалвал с въззивна жалба решение № 451 от 04.03.2013 г. в осъдителната част за сумата 29 990 лв. В срока по чл.259 ГПК ответникът не е подал въззивна жалба срещу постановеното по реда на чл.247 ГПК решение № 1051 от 10.06.2013 г.
За да отмени частично решението от 04.03.2013 г. и да отхвърли иска по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 3 331 лв. до присъдените от първата инстанция 29 990 лв., Софийски апелативен съд се е позовал на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, въз основа на което е приел, че в качеството на изпълнител по договора от 28.08.2007 г. ищецът [фирма] е изпълнил и предал на възложителя Столична община строително - монтажни работи на обща стойност 33 321 лв. Като е съобразил безспорния между страните факт, че в съответствие с уговореното в договора възложителят е заплатил авансово възнаграждение от 29 990 лв., въззивният съд е направил извод, че неизпълнената част от задължението на ответника за заплащане на възнаграждение за действително извършените работи възлиза на 3 331 лв. /разлика над 29 990 лв. до 33 321 лв./. Поради това е счел, че искът по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 3 331 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 29 990 лв. е неоснователен и след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановил отхвърлянето му. Възраженията на ответника за недължимост на възнаграждението поради недостатъци на изпълнението са приети за неоснователни поради преклудирането им, съгласно чл.264, ал.2 във вр. с ал.3 ЗЗД. За недоказано е прието поддържаното и пред въззивната инстанция твърдение на ответника, че договорът е развален поради лошото му изпълнение от ищеца.
Въззивният съд е преценил като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че ответникът - възложител дължи пълния размер на уговореното в договора от 28.08.2007 г. възнаграждение за извършени СМР, удостоверени в двустранно съставени и подписани 4 бр. констативни протоколи образец 19, както следва : Протокол № 2/27.09.2007 г. за установяване на завършените за заплащане натурални видове СМР на стойност 12 590.55 лв. за обект „Детска площадка” № 4 в кв. Михайлово, [населено място]; протокол № 2/27.09.2007 г. за установяване на завършените за заплащане натурални видове СМР за обект „Детска площадка № 1” на [улица]в [населено място] на стойност 10 515.31 лв.; протокол № 2/27.09.2007 г. за установяване на завършени за заплащане натурални видове СМР за обект „Детска площадка № 3” в кв. Градоман, [населено място], на стойност 19 118.54 лв.; протокол № 2/27.09.2007 г. за установяване на завършени за заплащане натурални видове СМР за обект „Детска площадка № 4” в кв. Михайлово, [населено място], на стойност 17 755.59 лв. Въпреки отсъствието на заявени в тази насока оплаквания и доводи във въззивната жалба на Столична община, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че протоколите не следва да бъдат кредитирани като доказателства за реалния обем и за стойността на извършените от ищеца работи, тъй като са подписани от лице без представителна власт по отношение на възложителя - А. И., заемаща длъжността „заместник кмет” на Столична община, Район Б.. Посоченият извод е аргументиран със съображения, че в качеството на заместник кмет А. И. не е разполагала с правомощия по закон да представлява общината пред трети лица и че доколкото по делото не са ангажирани доказателства да е била оправомощена писмено от кмета на общината, съобразно изискванията на чл.39 ЗМСМА и чл.44, ал.2 ЗМСМА, да участва в установяването и приемането на работите, възложени за изпълнение с договора от 28.08.2007 г., действията й по подписване на протоколите не могат да обвържат валидно възложителя Столична община. Свидетелските показания на А. И., че към релевантния за спора период е изпълнявала временно длъжността „кмет” на Столична община, Район Б., по силата на издадена от кмета на района заповед, с която й е било възложено участие в комисия по приемане на изпълнението по договора с [фирма], са счетени за недопустими съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК и не са кредитирани. В зависимост от извода, че протоколите не са подписани от надлежно упълномощен представител на възложителя, въззивният съд е приел, че единственото доказателство, годно да установи обема и стойността на изпълнението, е заключението на техническата експертиза, според което реално извършените работи възлизат на 33 321 лв. Д. на ищеца, че заключението не следва да се възприема, тъй като е изготвено значително време след приключване на изпълнението и ответникът не е възразил своевременно за наличие на неизпълнени работи, е определен като неоснователен. Изложени са съображения, че макар изминалият продължителен период и общодостъпното местонахождение на обектите да съставляват пречка за установяване на някои от отразените в протоколите работи, произтичащите от това неблагоприятни последици са в тежест на ищеца - изпълнител, който трябва да проведе пълно и главно доказване на изгодните за него обстоятелства - извършване на всички видове и количества СМР, вписани в съдържанието на протоколите.
В резултат на частичното отхвърляне на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД въззивният съд е направил извод за частична неоснователност и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД и след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил този иск за разликата над сумата 1 576.85 лв. /законна лихва за забава върху сумата 3 331 лв. за периода от 31.01.2008 г. - датата на изискуемост на възнаграждението за изпълнени СМР, до предявяването на исковете на 29.12.2011 г./ до сумата 16 905.88 лв., присъдена от първата инстанция по реда на чл.247 ГПК с решение № 1051 от 10.06.2013 г.
По касационната жалба против частта от въззивното решение, с която е разгледан акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД :
Решението на Софийски апелативен съд е процесуално недопустимо в частта, с която е отменено решение № 451 от 04.03.2013 г. по т. д. № 5532/2011 г. на Софийски градски съд по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД и искът е отхвърлен за разликата над 1 576.85 лв. до 16 905.88 лв.
В решение № 451 от 04.03.2013 г. не се съдържа осъдителен диспозитив по акцесорния иск на [фирма] с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. С това решение първоинстанционният съд се е произнесъл само по главния иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, осъждайки Столична община да заплати на [фирма] възнаграждение за извършени СМР в размер на 29 990 лв., поради което предмет на обжалване с подадената от Столична община въззивна жалба вх. № 44966/15.04.2013 г. е единствено осъдителният диспозитив на решението за сумата 29 990 лв. Осъждането на Столична община за сумата 16 905.88 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, е извършено с решение № 1051 от 10.06.2013 г., с което по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 04.03.2013 г. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е самостоятелен съдебен акт и по изрично разпореждане на закона - чл.247, ал.4 ГПК, подлежи на обжалване по реда за обжалване на самото решение. В срока по чл.259, ал.1 ГПК ответникът не е подал въззивна жалба срещу решение № 1051 от 10.06.2013 г. и с изтичане на срока за обжалване решението е влязло в сила. От момента на влизането му в сила решението по чл.247 ГПК е придобило стабилитет на неотменимост, включително по пътя на предприетото в по-ранен момент въззивно обжалване на основното решение от 04.03.2013 г.
Като не е съобразил горните обстоятелства и е пререшил спора по акцесорния иск, който е бил разрешен с влязлото в сила и поради това неподлежащо на инстанционен контрол решение от 10.06.2013 г., Софийски апелативен съд е постановил недопустимо решение. Недопустимостта на решението е основание същото да бъде обезсилено в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1 576.85 лв. до 16 905.88 лв.
По касационната жалба против частта от въззивното решение, с която е разгледан искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД :
В посочената част решението е валидно и допустимо, но неправилно.
При произнасянето по иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД въззивният съд се е отклонил от задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е даден отговор на релевантния за изхода на спора правен въпрос за доказателственото значение на двустранно подписания протокол образец 19, установяващ извършването на възложени с договор за изработка строително - монтажни работи. Според задължителната практика в решението, двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количеството, единичната цена и общата стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените работи; Протоколът е от категорията на частните свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила за отразените в съдържанието им факти и се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства по делото; Когато протоколът е подписан от възложителя, тежестта за доказване, че част от удостоверените в съдържанието му работи не са изпълнени, е върху възложителя.
За доказване на исковата си претенция по чл.266, ал.1 ЗЗД касаторът - ищец е представил 4 бр. протоколи от 20.09.2007 г., подписани за възложителя Столична община на 27.09.2009 г., с които след проверка на място е установено извършването на подлежащи на заплащане натурални видове СМР, възложени с договора за малка обществена поръчка от 28.08.2007 г. Предмет на договора е възлагане извършването на СМР на обща стойност 59 980 лв. по изграждане на детски площадки на територията на Район Б., съгласно предложена от изпълнителя и одобрена от възложителя Столична община оферта. В съдържанието на протоколите са описани видовете, количествата, единичната цена и общата стойност на установените като извършени и подлежащи на заплащане работи - 59 979.08 лв. В деня на подписване на протоколите изпълнителят [фирма] е издал фактура за сумата 29 990 лв., представляваща остатък от дължимото възнаграждение за извършените СМР с включен ДДС, с отбелязване, че другата част от договореното възнаграждение - 29 990 лв., е заплатена авансово от възложителя. Фактурата е подписана на 27.09.2007 г. от А. И. в качеството й на представител на възложителя Столична община.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Столична община е оспорил протоколите с възражения, че те са подписани от лице, неоторизирано по съответния ред /с издадена заповед и комисия по нея/ да приема извършената по договора работа от името на общината. Релевирани са и възражения за недължимост на възнаграждението поради несъответствие на изпълнението с поръчката на възложителя в качествено и количествено отношение. За целите на оспорването е представен протокол от 25.01.2008 г., подписан от членове на комисия, назначена със заповед № РД 09-18/24.01.2008 г. на Кмета на СО - Район Б., според който при извършен на 25.01.2008 г. оглед на място е констатирано наличие на неизвършени и лошокачествено извършени СМР. С отговора е въведено и твърдение, че след констатиране на некачественото изпълнение Столична община е развалила едностранно договора от 28.08.2007 г.
Във връзка с оспорването на протоколите в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. Свидетелят П. С. е обяснил, че протоколите са съставени след извършен оглед на място на всяка една от четирите детски площадки, като са сравнявани „всички точки от СМР-та” и обектите са приети без възражения от представителите на Столична община, сред които и „тогавашният кмет на СО” - А. И.. Лицето А. И. е разпитана като свидетел по делото и е депозирала показания, че към м. септември 2007 г. е заемала длъжността „заместник кмет на СО „Район Б.” и е участвала в приемането на извършените от [фирма] работи, подписвайки констативните протоколи на 27.09.2007 г., по заместване на отсъстващ член на назначената със заповед на кмета приемателна комисия. Свидетелката И. е заявила, че е подписала протоколите за приемане на обектите, тъй като към момента на огледа обектите са изглеждали „видимо добре и напълно завършени”; Впоследствие били получени сигнали от граждани за повредени и опасни съоръжения и на някои от обектите били открити неправилно монтирани съоръжения.
Първоинстанционният съд е направил изводи, че независимо от оспорването, констативните протоколи доказват извършването на вписаните в съдържанието им видове и количества СМР на обща стойност 59 979.08 лв. Преценил е като неоснователно възражението на ответника за липса на представителна власт на подписалата протоколите А. И., като се е мотивирал със съображения, че тя е представлявала валидно Столична община, замествайки кмета на общината по силата на чл.39, ал.2 във вр. с чл.44, т.15 ЗМСМА и в това качество е приела работите без възражения за недостатъци и непълноти на изпълнението. Предвид липсата на вписани в протоколите възражения срещу точността на изпълнението съдът е изразил становище, че последващите възражения на ответника за договорно неизпълнение, основани на едностранно изготвения протокол от 25.01.2008 г., са преклудирани и са непротивопоставими на възложителя по силата на чл.264, ал.2 във вр. с ал.3 ЗЗД, респ. че възложителят не е имал право да развали договора, позовавайки се на късно установеното неизпълнение. Предвид липсата на своевременно направени възражения срещу изпълнението съдът е отказал да кредитира заключението на съдебнотехническата експертиза по делото за несъответствие между отразените в протоколите и фактически установените на обектите работи.
Във въззивната жалба на Столична община не са изложени оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за наличие на представителна власт на лицето А. И. и за обвързаност на общината от правните и фактически действия на същата по приемане на извършените СМР, отразени в протоколите от 27.09.2007 г. Жалбата съдържа само доводи за некачествено извършване на възложените с договора работи и за несъответствие на изпълненото с възложеното, предпоставящо разваляне на договора. С твърдяното некачествено изпълнение са свързани и заявените в жалбата оплаквания за незаконосъобразен отказ на първата инстанция да кредитира заключението на съдебнотехническата експертиза, доказваща явни и скрити недостатъци на извършените работи.
В нарушение на правилото на чл.269 ГПК, че по въпросите, касаещи правилността на обжалваното пред него решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, Софийски апелативен съд е осъществил инстанционен контрол върху правилността на изводите на първата инстанция, че протоколите от 27.09.2007 г. са подписани от надлежно овластен представител на възложителя и доказват точното изпълнение на отразените в съдържанието им работи. Нарушението на чл.269 ГПК, на което касаторът се е позовал в касационната жалба, е съществено, тъй като в резултат на него въззивният съд е отрекъл годността на двустранно съставените и подписани от страните по договора за изработка протоколи да служат като доказателство за извършването и за приемането на индивидуализираните в съдържанието им видове и количества СМР, за които е претендирано възнаграждение с иска по чл.266, ал.1 ЗЗД, и в отклонение от цитираната по-горе задължителна съдебна практика е възложил в тежест на ищеца - изпълнител да доказва реалното изпълнение на оспорените от ответника работи. Макар да не се ползват с материална доказателствена сила, подписаните от възложителя протоколи съдържат признание за извършване на всички констатирани при съставянето им работи и последващото твърдение, че част от работите не са извършени, е изцяло в тежест на ответника - възложител. При формиране на изводите по повод доказателственото значение на протоколите въззивният съд е допуснато отклонение и от разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че поради ограничения от чл.269 ГПК обхват на въззивна проверка въззивният съд може да проверява правилността на възприетите от първоинстанционния съд фактически констатации само в случай, че въззивната жалба съдържа оплакване за неправилно установяване на конкретни правно релевантни факти. При положение, че въззивната жалба на ответника не съдържа оплаквания срещу фактическите констатации на първата инстанция за подписване на протоколите от надлежно овластено за целта лице, въззивният съд не е разполагал с правомощия да пререшава направеният в този смисъл извод и да отрича доказателственото значение на протоколите досежно извършването и приемането без възражения на отразените в съдържанието им СМР. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за доказателственото значение на протоколите не е обусловено от необходимост за прилагане на установен в обществен интерес императивен материален закон и по тази причина не може да бъде оправдано с указанията в т.1 от посоченото тълкувателно решение относно допустимия във въззивното производство превес на служебното начало над принципите на диспозитивното и състезателното начало.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че с оглед заключението на съдебнотехническата експертиза за липса на изпълнение на част от вписаните в протоколите СМР ответникът не дължи възнаграждение за неизвършените според експертизата работи. Заключението е изготвено около пет години след съставяне на протоколите и както основателно поддържа касаторът, не може да внесе съмнение в истинността на отразените в протоколите факти досежно реалния обем на извършените работи. Релевантно за спора е и обстоятелството, че протоколите не съдържат възражения от страна на представителя на Столична община за липсващо изпълнение на вписани като извършени видове и количества СМР. При липса на възражения за неточно изпълнение, направени към момента на предаване на работите и/или в разумен срок след това, възложителят не би могъл да се освободи от отговорност за заплащане на възнаграждение, позовавайки се на изготвената пет години по-късно експертиза. В тази насока следва да се имат предвид и поясненията на вещото лице, че скритият характер на част от работите е пречка да се даде категоричен отговор дали те са изпълнени и дали обемът на изпълнението съответства на вписаното в протоколите.
Без значение за дължимостта на търсеното възнаграждение са възраженията на ответника за некачествено изпълнение на отразените в протоколите работи. Преди всичко, както правилно е приел и въззивният съд, тези възражения не са заявени своевременно и са преклудирани на основание чл.264, ал.2 във вр. с ал.3 ЗЗД. Освен това некачественото изпълнение поражда за възложителя правата по чл.265, ал.1 ЗЗД, които могат да бъдат упражнени чрез иск или възражение за прихващане, но не освобождава възложителя от задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати на изпълнителя уговореното в договора за изработка възнаграждение.
Предвид изложените съображения въззивното решение, с което е отхвърлен искът по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 3 331 лв. до претендираните 29 990 лв., е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, с оглед на което спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция с осъждане на Столична община да заплати на [фирма] остатъка от дължимото възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД за работите, установени като извършени с подписаните на 27.09.2007 г. протоколи, в размер на 26 659 лв. /разлика над сумата 3 331 лв. до сумата 29 990 лв./, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Въззивното решение следва да се отмени като неправилно и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Столична община разноски в размер на 764.82 лв., съразмерно на отхвърлената във въззивното производство част от исковете. Пред касационната инстанция касаторът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани, независимо от изхода на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 2246 от 27.11.2013 г., постановено по в. т. д. № 2720/2013 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 451 от 04.03.2013 г. по т. д. № 5532/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-14 състав, поправено с решение от 10.06.2013 г. по същото дело, е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Столична община, чрез Район Б., иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 1 576.85 лв. до сумата 16 905.88 лв.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2246 от 27.11.2013 г., постановено по в. т. д. № 2720/2013 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 451 от 04.03.2013 г. по т. д. № 5532/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-14 състав, поправено с решение от 10.06.2013 г. по същото дело, е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Столична община, чрез Район Б., иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 26 659 лв. /разлика над сумата 3 331 лв. до сумата 29 990 лв./, както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Столична община разноски по делото в размер общо на 764.82 лв., и вместо това постановява :
ОСЪЖДА Столична община, чрез Район Б., с ЕИК 0006963270495 - [населено място], Район Б., [улица], да заплати на основание чл.266, ал.1 ЗЗД на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, сумата 26 659 лв. /двадесет и шест хиляди шестстотин петдесет и девет лв./ - остатък от дължимо възнаграждение за извършени строително - монтажни работи по договор за възлагане на малка обществена поръчка за доставка № РД-56-25/28.08.2007 г. и 4 бр. протоколи, подписани на 27.09.2007 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 29.12.2011 г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |