Р Е Ш Е Н И Е № 346 гр. София, 06.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...шестнадесети септември. две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1828 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийската градска прокуратура срещу присъда № 165/ 30.03.2011 г. по внохд № 620/2011 г. на Софийския градски съд. В протеста не са конкретизирани касационните основания, но от съдържанието му се извежда оплакване за допуснати нарушения в оценъчната дейност на съда, довели до неправилно приложение на материалния закон. Предлага се присъдата да бъде отменена и ВКС да постанови друга, с която да потвърди първоинстанционния съдебен акт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест по съображенията, изложени в него. Защитата на подсъдимия мотивира становище, че липсват нарушения при установяване на фактите, материалният закон е правилно приложение и протестът следва да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С присъда от 10.06.2010 г. по нохд № 8493/2009 г. Софийският районен съд признал подсъдимата Р. И. Р.- Р. за виновна в извършване на престъпление по чл.311 ал.1 пр.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.2 от НК я осъдил на глоба в размер на 500 лева. С атакуваната по касационния протест присъда, Софийският градски съд отменил първоинстанционната присъда и оправдал подсъдимата по повдигнатото й обвинение. Протестът е неоснователен. Видно от мотивната му част, прокуратурата изразява несъгласие с решението на въззивния съд да кредитира като достоверни и неопровергани от останалите доказателства обясненията на подсъдимата, а не да ги отхвърли като обслужващи защитната й позиция, както е сторил първоинстанционния съд. Поначало, по делото няма спор за голяма част от фактите, изложени в обвинителния акт и възприети като доказани от въззивния съд. Безспорно е, че инкриминираното пълномощно е нотариално заверено от подсъдимата в качеството й на нотариус, която чрез заверката е удостоверила истинността на подписа на упълномощителя О.Т. Безспорно е също, че подписът на “упълномощител” не е положен от Т., а от лицето Р. Б.. Спори се единствено относно това дали подсъдимата е изпълнила задълженията си по ГПК да се убеди в самоличността на упълномощителя, който или следва да положи подписа си в нейно присъствие или да потвърди вече положения подпис. Прокуратурата настоява, че подсъдимата е извършила нотариалната заверка “неприсъствено”, т.к по същото време О. Т. не се е намирал на територията на страната и не би могъл да се яви лично в нотариалната кантора. Върховният касационен съд не констатира процесуални нарушения в дейността на СГС по проверка и оценка на скромната като обем доказателствена съвкупност. Суверенно право на съда е да кредитира една част от доказателствата и да отхвърли друга част, като изложи аргументи за решението в тази посока. В конкретния случай, въззивният съд е изпълнил това свое задължение, като е направил верния извод, че обясненията на подсъдимата не са опровергани от останалите доказателства и не могат да бъдат ниглижирани, само защото тя е заинтересована от изхода на делото. Преди всичко следва да се отбележи, че аргументацията на изготвилия протеста прокурор за т.нар. “неприсъствена” заверка на подписа противоречи на фактите, описани в обвинителния акт- там е посочено, че в кантората се е явило неизвестно лице, но подсъдимата не се убедила в самоличността му. Софийският градски съд е съпоставил обясненията на Р. с данните в общия регистър на нотариалната кантора, където под № 23133 е отразена извършената нотариална заверка на пълномощното и са вписани данните от паспорта на О.Т. и правилно е стигнал до извод, че не могат да бъдат отхвърлени възраженията за недоказаност на обвинението. Настоящата инстанция споделя констатацията на съда, че не е отстранена по доказателствен път вероятността подсъдимата да е била заблудена относно самоличността на упълномощителя чрез представяне на неистински или преправен документ, още повече, че към момента на деянието нотариусите нито са били задължени, нито са разполагали с технически средства за установяване на евентуална такава поправка на документите за самоличност. Съдът законосъобразно е приел недоказаност на субективната страна на деянието- умисълът и специалната цел, изискуема от нормата на чл.311 от НК и е приложил правилно закона като е оправдал подсъдимата. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 165/ 30.03.2011 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 620/2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: