Ключови фрази

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 514

гр. София, 07.06.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Александър Цонев
Членове: Филип Владимиров
Джулиана Петкова

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 999/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. М. и М. А. М. срещу решение № 507/21г., постановено по в.гр.д. 569/21г. на Благоевградски окръжен съд, с което на основание чл. 128 СК е определен следния режим за лични контакти между баба, дядо и техния внук: през първите шест месеца от влизане в сила на решението – всеки трети четвъртък от месеца за времето от 17:00 ч. до 19:30 ч., като срещите следва да бъдат провеждани по местоживеенето на детето, което в момента е в [населено място], в присъствието на неговата майка, като ищците следва да взимат детето от местоживеенето му и след това следва да го връщат на същия адрес, като режимът не се отнася за времето, през което майката ползва годишен пратен отпуск и по Коледа и Великден, а след този период режимът е следният: всеки трети четвъртък от месеца за времето от 17:00 ч. до 20:00 ч., като срещите между бабата и дядото и детето бъдат провеждани без присъствието на майката по местоживеенето на детето, като ищците следва да взимат детето от адреса по местоживеенето му и да го връщат на същия адрес на неговата майка, като режимът не се отнася за времето, през което майката ползва годишен пратен отпуск и по Коледа и Великден.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1и т.3 ГПК и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Не са формулирани правни въпроси.

Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно по следните съображения: С искова молба, подадена от И. И. М. и М. А. М. срещу Г. В. К. и К. В. М., се иска определяне на режим на лични контакти между ищците и внукът им К. В. М. (род. 15.09.17г.), поради следните обстоятелства, въведени с исковата молба: майката и бащата са разделени, родителските права са дадени на майката, а бащата има режим на лични контакти- всяка събота и неделя от месеца от 10,00ч. до 17,00ч. без право на преспиване до навършване на 5 години на детето, а след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца с право на преспиване от 10,00ч. в събота до 17,00ч в неделя. Ищците живеят с бащата в една къща, но на различни етажи.

В срока за отговор майката е възразила, че ищците могат да виждат внука си в дните, определени за личен режим на бащата.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа и правна страна: Ищците не вредят на развитието и възпитанието на детето, поради което е в интерес на детето да контактува със същите, което, доколкото майката оспорва това им самостоятелно право, следва да се осъществи посредством определяне на самостоятелен режим на лични отношения по реда на чл.128, ал.1 СК. Детето и ищците не са имали продължителни контакти след раздялата на родителите на детето, освен в рамките на определения режим на контакти на детето с бащата, като липсват каквито и да е доказателства дали ищците познават режима и навиците на детето, както и потребностите му. С оглед на изложеното, съдът е приел, че към настоящия момент срещите на бабата и дядото с детето следва да са ограничени, доколкото възрастта на детето е 4 г. и не предполага никаква самостоятелност, а от друга страна в тази възраст се изграждат повечето от навиците и се формират интересите му и е наложително детето да бъде през повечето време с неговата майка, която е отговорна за развитието и възпитанието му, доколкото именно върху нея е възложено упражняването на родителските права върху детето. Според съда най- подходящ е третият четвъртък от месеца, като в първите 6 /шест/ месеца от влизане в сила на решението срещите следва да се осъществяват за времето от 17 ч. до 19:30 часа, и в присъствието на майката, а след изтичане на този период от време срещите между бабата и дядото и детето следва да се осъществяват без присъствието на майката всеки трети четвъртък от месеца за времето от 17 ч. до 20:00 часа, като режимът следва да се изпълнява по местоживеенето на детето, което на настоящия етап e в [населено място]. Интересите на детето налагат то да бъде подложено на минимални неудобства, а бабата и дядото, като възрастни хора - на по- големи неудобства като пътувания и т.н., поради което режимът на лични отношения между детето и бабата и дядото по бащина линия следва да се осъществява по местоживеенето на детето, което от данните по делото се установява, че на настоящия етап е в [населено място]. Въззивният съд е определил следния режим на лични контакти:: през първите шест месеца от влизане в сила на решението – всеки трети четвъртък от месеца за времето от 17:00 ч. до 19:30 ч., като срещите следва да бъдат провеждани по местоживеенето на детето, което в момента е в [населено място], в присъствието на неговата майка, като ищците следва да взимат детето от местоживеенето му и след това да го връщат на същия адрес, като режимът не се отнася за времето, през което майката ползва годишен пратен отпуск и по Коледа и Великден, а след този период режимът е следният: всеки трети четвъртък от месеца за времето от 17:00 ч. до 20:00 ч., като срещите между бабата и дядото и детето бъдат провеждани без присъствието на майката по местоживеенето на детето, като ищците следва да взимат детето от адреса по местоживеенето му и да го връщат на същия адрес на неговата майка, като режимът не се отнася за времето, през което майката ползва годишен пратен отпуск и по Коледа и Великден.

В касационната жалба, подадена от ищците (бабата и дядото) са посочени следните основания за обжалване: режимът следва да се осъществява по местоживеенето на бабата и дядото в [населено място], а не по местоживеенето на детето в [населено място]. Искат режимът да се изпълнява в [населено място], както и детето да е при тях 10 дни през лятото, което време не съвпада с отпуска на майката.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1и т.3 ГПК и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Не са формулирани правни въпроси.
Настоящият състав на ВКС счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, защото в изложението към жалбата не са формулирани правни въпроси, поради което липсва общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК (т.р.№1/10г. на ОСГТК). Освен това не се установява противоречие на мотивите към решението с формалната или с правната логика. От обсъдените доказателства следват формално- логически, направените фактическите изводи, а установените факти са квалифицирани и подведени под хипотезата на нормата, която ги урежда. Освен това решението на въззивния съд е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Водещ критерий е „интересът на детето“, при определяне на режима на лични контакти по чл. 128 СК. А с оглед възрастта на детето следва да бъде преценено какви грижи трябва да бъдат полагани за него и в състояние ли са бабата и дядото да ги полагат; когато детето е в най-ниска възраст, налагаща постоянни грижи, то позволява ли здравословното им състояние да ги окажат – в противен случай, детето би могло да бъде подложено на неоправдан риск. Затова, когато съдът прецени, че личните контакти между бабата и дядото с детето са в негов интерес, то на основание чл. 128, ал. 2 СК следва да определи подходящи защитни мерки при осъществяване на личните отношения – в присъствие на определено лице или на определено място (решение № 92/19г. на ІV ГО).
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 507/21г., постановено по в.гр.д. 569/21г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: